Файненшъл таймс Дойчланд публикува обширна статия за закъснялото влияние на глобалната финансова криза върху икономиките на страните в Югоизточна Европа. Най-големият им страх е, че чуждестранните инвеститори могат да се оттеглят, смята авторката на статията Фридерике Майер-Буркерт. "Украйна: Страх от държавен банкрут", "България на дъното на европейската икономическа прогноза" - това са само някои от заглавията от изминалите седмици, които не предвещават нищо добро. Новини за спирането на продукцията на Дача в Румъния или временното затваряне на румънската леярна Арселор Митал не оставят и място за съмнение.

Финансовата криза не подмина и Югоизточна Европа, коментира авторката на статията. При това България и Румъния доскоро имаха доста добри позиции. Високи темпове на растеж, население, което не свива потреблението си, ниски работни заплати, квалифицирана работна ръка и нисък плосък данък. Идеалните предпоставки за чуждестранните инвеститори.

В България понастоящем има 1200 представителства на германски фирми. Медодобивната компания Норддойче афинери и Луфтханза Техник са последните два германски концерна, които изложиха инвестиционните си планове за България. Енергийният концерн РВЕ беше избран за стратегически партньор при изграждането на АЕЦ Белене, четем по-нататък. Предимно в големите градове на страните в Югоизточна Европа има ниско ниво на безработицата.

Надеждата за повишаване на доходите и все още съществуващата потребност от наваксване стимулират потреблението на средната класа. Потреблението и инвестициите в Румъния и България обаче са на кредит. А това понастоящем се превръща в проблем. Заради големия дефицит в платежния баланс икономиките на тези страни са особено застрашени от икономически кризи. В България дефицитът в платежния баланс е 24 на сто, в Румъния 14 на сто.

Още едно доказателство, че страните са живяли над собствените си финансови възможности, коментира Майер-Буркерт.
Търсенето на кредити нараства бързо. Влоговете обаче не успяват да задоволят търсенето. Ето защо сега банките търсят скъпо вътрешно рефинансиране на кредитите. Тежко засегнати от кризата са най-вероятно австрийските Банк Аустрия, Ерсте банк и Райфайзен, които през последните няколко години доста агресивно навлизаха на Изток. Междувременно чуждестранните банки са станали по-резервирани при раздаването на кредити. Последиците вече са на лице. Редица строителни проекти в Букурещ и София са спрени.

Чуждестранни консултанти информират за трудности с рефинансирането дори на международни концерни, четем още в изданието. Най-лошият сценарий би бил, ако чуждестранните инвеститори се оттеглят от тези страни, смята експертка от Прайсуотърхаус Купърс в Букурещ. Такова развитие засега обаче не може да се очаква. С кризата нараства и нуждата от подобряване на производителността в България и Румъния. Последователната борба срещу корупцията, подобряването на инфраструктурата и ефикасността на обществените институции заемат освен това първите три места в списъка с желания на чуждестранните инвеститори в България и Румъния. /БГНЕС