Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" към края на април 2026 г. нараства с 31,9% (с 3,9722 млрд. евро) спрямо същия месец на 2025 г. и достига 16,4312 млрд. евро.

Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 24,6% към края на април 2026 г., при 25,2% към април 2025 г., показват данни на Българската народна банка (БНБ), предава БНР.

В края на април 2026 г. брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 66,7183 млрд. евро (54,1% от БВП), като се увеличава със 17,2072 млрд. евро (повишение с 34,8%) спрямо същия период година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 49,5111 млрд. евро (42,7% от БВП).

Дългосрочните задължения в края на април са в размер на 47,4669 млрд. евро (38,5% от БВП и 71,1% от брутния външен дълг), като нарастват с 6,8244 млрд. евро (повишение с 16,8%) спрямо април 2025 г.

В същото време краткосрочните задължения на България възлизат в края на четвъртия месец на настоящата година на 19,2514 млрд. евро (15,6% от БВП и 28,9% от брутния външен дълг), повишавайки се с 10,3828 млрд. евро (с цели 117,1%) спрямо април 2025 г., когато краткосрочните задължения бяха в размер на 8,8686 млрд. евро.

През април 2026 г. външните задължения на Централната банка са в размер на 11,2272 млрд. евро, нараствайки с 9,3347 млрд. евро спрямо година по-рано, като отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна, известни като "други парично-финансови институции", възлизат на 10,1215 млрд. евро (8,2% от БВП), като нарастват с 2,495 млрд. евро (с 32,7%) спрямо април 2025 г.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,4011 млрд. евро (11,7% от БВП) в края на април 2026 г., което е с 583,3 млн. евро (с 4,2%) повече в сравнение с година по-рано.