Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на март е нараснал с 36,4% на годишна база до 69,535 млрд. евро. Така той се равнява на 56,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 12,5 процентни пункта повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

Източник: БНБ и МФ

В края на март краткосрочните задължения достигат 22,820 млрд. евро, като нарастват с близо 125% спрямо март 2025 г.  

Дългосрочните задължения към 31 март са 46,714 млрд. евро и се увеличават за една година с 14,5 на сто.

Източник: БНБ и МФ

Централната банка отчита, че в края на март 35,685 млрд. евро (51,3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 71,9% от брутните външни задължения, при 78,1% година по-рано.

Източник: БНБ и МФ

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление към края на първото тримесечие е 16,299 млрд. евро и за една година нараства с 30,4%. Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 23,4% към края на март 2026 г., при 24,5% преди година.

Външните задължения на централната банка са 11,732 млрд. евро и се увеличават с близо 9,794 млрд. евро за година. Те отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари.

Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са над 12,170 млрд. евро. Те се повишават с 35,7% спрямо година по-рано.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата са повече от 14,505 млрд. евро и растат на годишна база с над 7%.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,827 млрд. евро в края на март, което е с 5,5% повече спрямо година по-рано.