Извънредният труд, договарян между работодател и работник, се увеличава от 150 на 300 часа годишно, разписаха депутатите в новите текстове на Трудовия кодекс, предаде репортер на БГНЕС.

Превърналите се в спорни промени, предложени от Министерски съвет, бяха одобрени от мнозинството с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се. Повишените размери на извънредния труд обаче ще се реализират при определени условия – наличие на колективен трудов договор и изрично съгласие от страна на работниците.

„Тези 300 часа ще бъдат използвани само при определени условия и те ще бъдат изрично записани“, защити промените председателят на парламента Цвета Караянчева по време на дългите дебати. За пример тя даде някои форсмажорни обстоятелства в областта на производството, като разваляне на машина или друг проблем, който прекъсва производствения процес, изискващ след това наваксване. Според нея предложението дори защитава правата на работниците, защото самите те имат интерес, при извънредни обстоятелства, предприятията им да работят, за да произвеждат продукция и изплащат заплати.

„Ограничената продължителност на работното време е едно от основните постижения в областта на трудовото право“, възпротиви се опозицията от БСП, която се обяви твърди против новите текстове. „С това увеличение на часовете не помагаме на никого. Извънредният труд не означава по-големи заплати“, категорична бе Надя Клисурска от левицата, според която възможността за двойно натоварване на работниците на практика е отнемане на трудови права.

„Запомнете тази дата! Това е датата, в която българските работници се превръщат в роби. Не натискайте бутона, не подкрепяйте това предложение“, призова тя колегите си в пленарната зала преди гласуването.

От левицата и нечленуващите в парламентарните групи имаше предложения този текст да отпадне, но те не срещнаха одобрението на мнозинството. По време на дебатите пък възможността за двойно увеличение на извънредния труд бе подкрепена от по-малкия коалиционен партньор „Обединени патриоти“, както и от ДПС./БГНЕС