Европейско иновационно пространство и преодоляване на разделението в науката и иновациите в Европа са сред водещите приоритети на Мария Габриел

Българският еврокомисар Мария Габриел откри в Брюксел второто издание на Европейски дни на научните изследвания и иновациите - най-мащабното събитие в Европа, обединяващо представители на ЕС, национални правителства, индустрията, академичните среди, бизнеса и гражданското общество с цел обсъждане на бъдещето на научните изследвания и иновациите. Провеждащи се във виртуален формат, Дните на научните изследвания и иновациите, отбелязват рекорден брой от над 29000 участници, като се очаква да ангажират европейските граждани в съвместното създаване на ключовите действия в областта на науката и иновациите за справяне с обществените предизвикателства и устойчивото възстановяване от кризата. Това съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.

„В рамките на три дни, дискусиите ни ще бъдат водени от стремежа да дадем отговори на десетките предизвикателства, пред които сме изправени. Събитието е много добра възможност съвместно с държавите-членки, бизнеса и европейските граждани да създадем пътната карта от бъдещите действия в областта на научните изследвания и иновациите. Тази година проявата е виртуална и това дава възможност за включване на максимален брой участници в един истински процес на съвместно проектиране за дефиниране на приоритетите. Очаквам ползотворни дискусии за бъдещите ни инициативи за достъпа до научни данни и резултати, подобряване на иновационния капацитет на държавите-членки и преодоляване на разделението в областта на иновациите, за подкрепа на стартъпите и малките и средни предприятия“, заяви българският еврокомисар при официалното откриване на събитието.

Събитието включва над 100 сесии, сред които се отличават панелите за бъдещето на европейското научноизследователско пространство и Европейския научноизследователски съвет, ролята на Европейския иновационен съвет за подкрепа на малките и средни предприятия (МСП), университетските алианси на бъдещето, церемониите по награждаване за „Европейска столица на иновациите“ и “Жени новатори”, както и панелите, посветени на Западните Балкани и новостите в програма „Хоризонт Европа“. Нов инструмент в бъдещата програма са европейските мисии, в които взеха широко участие европейските граждани при оформяне на техните инициативи.

„Вече отбелязваме следващия етап в създаването на мисиите. Целите, които си поставяме, са амбициозни. Мисията за адаптиране към изменението на климата ще подготви 200 европейски региона за справяне с климатичните промени. Благодарение на мисията за интелигентни градове, 100 европейски градове ще бъдат трансформирани в климатично-неутрални. С мисията за океаните, моретата и водите ще допринесем за възстановяване на европейските водни екосистеми. Мисията за почвите и храните ще ни осигури здравословни храни. До 2030 г. могат да бъдат спасени 3 милиона души чрез мисията за борба с раковите заболявания. За да постигнем тези амбициите, са важни координация и сътрудничество, както на европейско ниво, така и с националните, регионални и местни власти, бизнеса и гражданското общество. Работейки съвместно, можем да мобилизираме инвестиции и ресурси за важните цели“, коментира Мария Габриел.

В дебат „Заедно в Европа: обединяване на иновативната сила“ с участието на Германското председателство на Съвета на ЕС, ще се дискутира как националните и европейските стратегии могат да бъдат по-тясно координирани за постигане на по-добро взаимодействие на инвестициите, ролята на изкуствения интелект в здравеопазването и водорода като енергиен носител на бъдещето. Ключов е и дебатът за европейското научноизследователско пространство, който ще разгледа слабостите и очертае мерките за неговото укрепване, синергиите му с европейското образователно пространство и инструментите за тяхното реализиране.

„Работим за изграждането на добре структурирани европейски пространства за научни изследвания и образование. Те могат да достигнат пълния си потенциал, ако ги допълним и с европейско пространство за иновациите. Свързването на триъгълника на знанието по този начин ще допринесе за устойчиво и приобщаващо възстановяване, за по-конкурентоспособни икономики. Вярвам, че само заедно можем да реализираме амбициите, като приложим трите „К“: координация, компетентности и капитали. Това означава първо координация и сътрудничество между всички заинтересовани страни - бизнес, публични власти, гражданско общество. Второ, необходимо е да мобилизираме целия талант, които имаме – това са компетентностите на европейските граждани. Трето, но със същата значимост, е достъпът до капитали. Важно е да осигурим подходящи взаимодействия между всички налични инструменти в рамките на многогодишния бюджет на ЕС и инструмента за възстановяване с националните стратегии и програми, с цел максимално въздействие от инвестициите“, заключи българският еврокомисар./24 часа