Голямата тенденция, която виждаме през последната година, е увеличаване на спестяващите българи.
Това съобщи пред БНР Стоян Панчев, Експертен клуб за икономика и политика.
"Виждаме едно притеснение. Това може да е свързано както с влизането в еврозоната, така и с негативни глобални процеси".

Панчев коментира и очакванията към Бюджет 2026, за който все още липсва яснота относно параметрите. 

Финансовият министър Теменужка Петкова каза в парламента, че проектът на държавен бюджет ще бъде внесен в НС до края на месеца. "Бюджетната процедура е в ход. Призовавам за още малко търпение", каза тя.
 
"Не знаем какъв ще бъде дефицитът, дали ще имаме увеличаване или намаляване на данъци. Трябва да съгласуваме този бюджет с останалите страни в еврозоната, въпреки че това формално все още не е изискване. Хърватия обаче го е направила в годината преди влизането си. Росен Желязков обеща, че ще изпрати първоначалната версия на бюджета, но обикновено в България тя не се приема", посочи Панчев. 

До дни проектът на държавен бюджет на страната ще бъде изпратен в Брюксел, съобщи премиерът Росен Желязков:
"Ако до 24-ти ние не консултираме бюджета, Брюксел ще направи своите калкулации и допускания на база на действащото законодателство - без политики, които бихме предложили. Така че още в рамките на тези дни Брюксел ще получи проекта на бюджет".
 
"Това не е финалният бюджет, а предложението на МС и Министерството на финансите към депутатите,  които гласуват бюджета. През последните години в България това са две различини неща", обясни още екстретът.
Той посочи, че и след влизането ни в еврозната ще остане възможността да започнем следващата година с бюджета от предходната.  
"Ако нашето НС не може да го приеме, Брюксел не може да ни задължи да имаме нов бюджет. Това обаче показва, че системата на координация в еврозоната не е изпипана, както и че такива страни, които не могат да си приемат бюджетите вероятно ще бъдат притискани, ако не санкционирани от Брюксел".

До края на септември се достига дефицитът, който трябваше да бъде на годишна база, отбеляза Панчев в предаването "Преди всички". 
"Ако не видим големи орязвания на разходите в последното тримесечие, ще излезем извън рамката от 3%. Прогнозата на МВФ е за 3.8% дефицит за 2025 г.

България не изпълнява критерия за 3% дефицит-това беше ясно от началото на годината, макар че и нашите институции, и европейските си затвориха очите при форсирането към еврозоната. Няма устойчивост и при изпълнението на критерия за инфлация. 

БНБ и някои други институции се събудиха, след като минахме през това форсиране и започнаха да говорят за "румънски" сценарий, за да избегнат споменаването на "гръцкия".
 
Важен  въпрос е как ще бъде затворен този дефицит. Според мен, едно от нещата, което ще видим, е увеличение на осигуровките – пенсионните, за здравните не съм толкова сигурен, макар че има натиск от играчите в здравната сфера. Там дефицитът е над половин милиард. Имам очакване максималният осигурителен доход да бъде увеличен, но ми се струва, че ще трябва и още. Това, което технически би било най-бърз начин за намаляване на дефицита, е увеличаване на ДДС, но то ще доведе до скок на инфлацията. Допълнителен проблем внася и тази санкция срещу "Лукойл". Те са един от големите вносители на данъци в хазната и това ще има фискален ефект". 

Ако днес си представяме този бюджет, спекулираме за всички негови елементи, защото нямаме никаква информация в аванс, поясни Панчев.
Той отбеляза, че процесът по замяна на банкноти в България върви значително по-бавно, отколкото това се е случвало в Хърватия. 
"Българите много по-бавно се отказват от своите левови банкноти. Много е вероятно да има струпване в последните месеци от този процес, което да доведе някакъв малък хаос".