Първата възможна дата за предсрочни парламентарни избори изглежда 19 април, прогнозира той

"Добрата новина е, е имаме едно положително „да” за поста служебен премиер, с което излизаме от потенциална конституционна криза. Защото всички се питаха какво ще стане, ако всички откажат? Защото тогава влизаме в конституционна криза, която КС трябваше да реши по някакъв начин. Но с изявлението на Андрей Гюров - излизаме от този казус". Това заяви политологът от „Тренд” Димитър Ганев в "Интервюто в Новините на NOVA", коментирайки срещите на президента Илияна Йотова с потенциалните служебни премиери.

Той обясни, че нищо формално не задължава държавния глава да съобщи на каква база е направила избора си за служебен министър-председател.

„Но аз съм сигурен, че аргументация от нейна страна ще има. Трябва да уточним, че след промените в Конституцията, които бяха направени - президентските правомощия в частта за служебния кабинет са изключително орязани. Защото всеки един от потенциалните премиери се избира от НС, без да има някаква форма на консултация с държавния глава. Големият проблем в конституционните промени е - кой носи отговорността? Кой носи отговорност в момента за изпълнителната власт, след като това очевидно не е президентът? Идеята на предишните текстове беше, че президентът, бидейки пряко избран, има легитимността да я прехвърли върху евентуална служебна изпълнителна власт. А сега отговорността сякаш не е нито в парламента, нито в партиите, нито в президента - тя е концентрирана в един от посочените за служебен министър-председател, включен в „домовата книга“, подчерта политологът.

По думите му всичко това създава някакъв тип напрежение. „Защото всички в „домовата книга”  бяха избрани от Народното събрание през последните няколко години. И фактически те разполагат с някакъв тип обвързаност с определени партии. Служебният кабинет по правило се формира на базата на някаква партийна или политическа мрежа, около която са гравитирали тези хора. В случая нито един от потенциалните служебни министър-председатели не е част от мрежа, близка нито до Радев, нито до госпожа Йотова”, изтъкна Ганев.

И посочи, че потенциалният първи кандидат за премиер, който се е съгласил - Андрей Гюров, „ без всякакво съмнение е в мрежата на „Продължаваме Промяната”. „Други потенциални кандидати, които биха могли да се съгласят - например Димитър Главчев, също са в тази мрежа. Това проличава и от последните служебни кабинети, които той състави”, заяви политологът.

На въпрос имат ли право кандидатите от „домовата книга” да откажат поста на служебен премиер Ганев отговори: „Да, разбира се, че имат. Въпросът е, че след като са избрани след конституционните промени, би трябвало да са били наясно с тази възможност и да са я предвидили при избора си. Не всички са в тази ситуация, но нищо формално не ги задължава”.

По отношение на възможната дата за изборите политологът прогнозира, че в началото на следващата седмица, тоест около 9 февруари - можем да очакваме президентът Йотова да посочи на кого ще даде мандат за съставяне на служебен кабинет. „Така първата възможна дата за предсрочни парламентарни избори изглежда 19 април. Подчертавам - първа възможна, защото процесът трудно може да бъде ускорен.

Предходната възможна дата - 12 април е Великден, а на 5 април е Цветница. Освен това има ученически ваканции, което също прави тези дати неподходящи. Така че - на този етап 19 април изглежда най-вероятната дата за предсрочен вот”.