• Екзакта: ГЕРБ-СДС води с 12%, 2/3 не вярват, че може да има стабилно управление
• Галъп: ГЕРБ-СДС - 26,1%, ПП-ДБ - 16,2%, "Възраждане" - 14,9%, АПС- 7,9%, ДПС - Ново начало - 7,6%
• Тренд: ГЕРБ са първи с 10%, втори са "Възраждане", ДПС на Пеевски настига Доган, МЕЧ влиза, а "Величие" са на ръба

Два дни преди седмите предсрочни избори три социологически агенции изнесоха последни данни за нагласите на гласоподавателите.

"Екзакта": Все повече българи отвратени от политиката, 71% не очакват стабилно управление след вота

Поредната предизборна кампания не даде съществен принос за изборна мобилизация. Това се потвърждава и от декларативната избирателна активност, която възлиза на около 30%, показват данни от изследване на "Екзакта рисърч груп".

От агенцията отбелязват, че можем да очакваме реална активност в деня на вота, различна от заявената в това изследване. Но при сегашните данни очакваният брой избиратели, които ще отидат до урните, е около 2 милиона, като изчисленията се базират на официалните избирателни списъци, добавят експертите.

Настоящото национално изследване на "Екзакта рисърч груп" е осъществено от 19 до 22 октомври 2024 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" (максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%). Изследването е реализирано със средства на "Екзакта рисърч груп" като част от изследователската програма на агенцията.

Допитването показва, че категорично намерение да гласуват заявяват по-често избиратели на възраст над 50 г. - половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 г. са сигурни, че ще отидат до урните. Висшистите, жителите на градовете областни центрове, както и живеещите в селата по-често заявяват категоричното си намерение да гласуват. Представителите на етническите общности у нас също декларират по-висока увереност, че ще гласуват, отбелязват експертите от агенцията. 

От "Екзакта рисърч груп" коментират, че обществените нагласи са белязани от висока степен на нетолерантност към политическата ситуация в страната, както и към политиците. Изследванията ни от последната година показаха, че все повече българи се определят като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични, отчитат от агенцията. 

Електорални нагласи към 22 октомври

Попитани за кандидатите на коя партия/коалиция ще гласуват на парламентарните избори на 27 октомври, 26,7% от твърдо решилите да гласуват българи посочват ГЕРБ-СДС, 14,6% - "Продължаваме промяната - Демократична България", 14,3% - "Възраждане", 8,1% -"Алианс за права и свободи", 7,5% за "БСП - Обединена левица" и 7,3% - "ДПС - Ново начало", 6% - "Има такъв народ", 3,7% - МЕЧ, 2,8% - "Синя България", 2,7% - "Величие".

Според данните на "Екзакта" от това изследване, седем партии намират място в следващия състав на парламента. За участие в 51-ото Народно събрание се състезават и три по-малки формации, които остават под 4-процентовата бариера. Най-близо до четирите процента е партия МЕЧ, посочват от агенцията.

Оттам добавят, че ГЕРБ без съмнение ще победи в предстоящата изборна надпревара. От изследването е видно, че няма обществена група или прослойка, в която ГЕРБ да не получава първи резултат. Предвид оспорваната надпревара за второто място между коалицията ПП-ДБ и "Възраждане", данните от изследването показват, че "Възраждане" имат по-голяма подкрепа от ПП-ДБ сред мъжете и сред най-възрастните избиратели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от "Възраждане" сред младите и образовани българи, както и сред живеещите в по-големите населени места - столицата и градове областни центрове, посочват от "Екзакта".

Според тях е трудно да се прогнозира как ще приключи в изборния ден надпреварата между АПС и "ДПС - Ново начало". Може да се коментира обаче, че в хода на кампанията "ДПС - Ново начало" успя да стопи част от преднината на АПС на Ахмед Доган, добавят от "Екзакта".

"БСП - Обединена левица" се явява във формат, който цели да обедини левите избиратели. Предстои да установим как ще бъде приета тази формация и ще успее ли да привлече периферен вот, коментират социолозите.

МЕЧ, "Синя България" и "Величие" имат електорални дялове, които ги поставят непосредствено след формациите, които с висока вероятност попадат в следващия парламент, посочват от "Екзакта" и добавят, че МЕЧ и "Синя България" имат по-твърди електорални ядра, отколкото "Величие".

Според данните 91% от бившите избиратели на "Възраждане" от парламентарния вот през юни т.г. твърдят, че отново ще гласуват за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от избирателите си отпреди няколко месеца. БСП са запазили 81% от избирателите си, а ПП-ДБ - 78%. 71% от избирателите на ИТН също заявяват, че отново ще ги подкрепят.

Протестният вот понастоящем най-силно се олицетворява от негласуващите българи, чийто дял расте, посочват от "Екзакта" и добавят, че няма партиен електорат, който през последните години да не попълва периодично, макар и в различна степен, "армията" на негласуващите у нас. В същото време намаляват хората, които отиват до урните, за да гласуват с опцията "не подкрепям никого", отчитат експертите.

Управление след изборите

Общо 71% от българите, участвали в настоящото проучване, не вярват, че е възможно след изборите на 27 октомври страната ни да има добро и стабилно управление. Оптимисти са 29% от интервюираните. По-често допускат, че е възможно добро управление избиратели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ, посочват от "Екзакта" и добавят, че подобен отговор изразява очаквания техните партии да участват в управлението на страната.

Силно скептични към възможността да има добро и стабилно управление на страната след 27 октомври са избирателите на "Възраждане" (три четвърти от тях), както и привържениците на МЕЧ и на "Величие", посочват експертите.

Общо 42% от заявяващите категорично намерение да гласуват на 27 октомври, посочват, че е възможно след изборите страната ни да има добро и стабилно управление. Болшинството от твърдо решилите да не гласуват на 27 октомври, отхвърлят възможността у нас да има добро и стабилно управление след изборите, показва още изследването.

Галъп: Седем формации сигурни в НС, една на ръба, една - с шансове

Моментната снимка преди финалните дни на кампанията, по декларираното от респондентите, показва, че очакваната активност за гласуване за Народното събрание е 31,1%, като трябва да се имат предвид условностите на изборните списъци, както и на искреността на отговорите. Хипотетичното очакване е за около 2 милиона гласове, като 3,4% от действителните гласове - от днешна гледна точка - има вероятност да са "Не подкрепям никого".

Данните се основават на проучване на "Галъп интернешънъл болкан" за Българското национално радио. Проучването обхваща 1007 души в представителна за пълнолетното население в страната извадка и е проведено чрез интервю "лице в лице" с таблети между 10 и 21 октомври. Изследването не е прогноза за изборен резултат, а е моментната снимка на нагласите, регистрирани няколко дни преди вота. Очаква се до изборния ден в неделя да настъпят и някои промени в разположението на част от политическите сили, поради различни фактори като например традиционното формиране на окончателно решение на част от избирателите на финалната права, влияние на различни организационни и клиентелни мрежи за мобилизация в изборния ден и др.

Ако заявеното седмица преди вота се възпроизведе и в неделя, резултатите биха изглеждали както следва: ГЕРБ-СДС e с 26,1% от гласовете.

ПП-ДБ и "Възраждане" - съответно 16,2% и 14,9% - са в пакет и не ясно кой би завършил на второ и на трето място, но към този момент ПП-ДБ има видимо по-добрите изгледи.

Отново е трудно с демоскопски методи да се оцени ситуацията в полето на традиционния електорат на ДПС. Алиансът за права и свободи е на ниво от 7,9%, но възходящият тренд при ДПС-Ново начало води до практическо изравняване на подкрепата една седмица преди вота - 7,6%. Последните дни на кампанията обаче могат да променят тази подредба и да изведат ДПС-Ново начало пред АПС, ако възходящият им тренд продължи и поради по-високия организационен ресурс за мобилизация, демонстриран от тях. До колебания в резултата може да доведе и вотът от чужбина, който само косвено се отчита в такива проучвания.

БСП-Обединена левица биха имали 7,1%. Устойчива е подкрепата за ИТН - 6,2%. Тези няколко формации са в своеобразен "пакет", като към него има определен шанс да се присъединят още една или дори две формации: една седмица преди вота на самия ръб на 4-процентната бариера с добри възможности за нейното преодоляване са МЕЧ с 4,1% и "Величие" с 3,8%. "Синя България" е на ниво от 1,2%. Останалите дялове са за формации с по-ниска от процент декларативна подкрепа.

Данните са на "Галъп интернешънъл болкан" за Българското национално радио. Изследването е проведено между 10 и 21 октомври 2024 г. сред 1007 души по метода "лице в лице" с таблети. Двустепенната гнездова извадка е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

Тренд: ГЕРБ са първи с 10%, втори са "Възраждане", ДПС на Пеевски настига Доган, МЕЧ влиза, а "Величие" са на ръба

На финала на предизборната кампания не се регистрират съществени изменения в сравнение с последното ни проучване, проведено преди началото на кампанията. Формулата за 51 Народно събрание е 7 + 2 или 7 сигурни формации с представителство в парламента и две с шансове за участие. Между 2 и 2.2 милиона българи ще упражнят правото си на глас. Общо 38 процента от пълнолетните български граждани, живеещи на територията на страната, декларират, че ще упражнят правото си на глас. Изследването на Тренд е правено за "24 часа" сред 1002 ефективни респонденти 18+. Полустандартизираното интервю е правено "лице в лице". Периодът на провеждане е 16 - 22 октомври 2024 г. 

ГЕРБ-СДС е лидер в класацията с подкрепата на 24.9% от гласуващите с комфортна дистанция от втория. По-надолу в класацията се открояват три групи формации, като във всяка група резултатите на отделните партии и коалиции са сходни.

Първата група е в битката за второто място, в която попадат Възраждане (15.2%) и Продължаваме промяната-Демократична България (14.8%).

Във втората група попадат Алианс за права и свободи (7.8%), ДПС-Ново начало (7%), Има такъв народ (6.6%) и БСП (6.5%).

Третата група партии е в борба за парламентарно представителство и е съставена от МЕЧ (4%) и Величие (3,6%). Синя България остава с подкрепата на 1,7% от гласуващите.

Разликите в стойностите между формациите във всяка една от групите е по-малка от процент, което предполага, че размествания в подредбата са напълно възможни.

Делът на респондентите посочили, че ще гласуват с опцията "Не подкрепям никого" е 4.3%, като този процент се разпределя между всички формации.

Предизборната кампания не е успяла да мотивира повече избиратели да упражнят правото си на глас и очакваната избирателна активност е в диапазона между 2 милиона и 2 и 200 хиляди души, които се очаква да гласуват.