Ако имаше избори през септември, ГЕРБ–СДС щеше да получи 26,9%. ПП–ДБ – 13,9%, „Възраждане“ – 13,7% и ДПС–Ново начало – 13,6% се движат в „пакет“, като интригата за второто място става все по-оспорвана с укрепването на ДПС–НН през последните месеци, с отчетливата ерозия при ПП–ДБ и със затвърждаването на позициите при „Възраждане“. БСП събира 6,7%, а МЕЧ – 6,6%, което също показва наличие на съревнование. ИТН е с 5,3%, а „Величие“ – 4,5%. Алиансът за права и свободи трайно губи позиции и остава под „чертата“ с 2,6%. Данните са от независимо проучване в рамките на редовната изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 4 и 12 септември 2025 г. сред 802 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове, като 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.

След началото на новия политически сезон правителството продължава да отчита плавна ерозия в оценките. Народното събрание остава на трайно ниски нива на одобрение. Президентът запазва положително обществено отношение при известни колебания в стойностите през годината. Електоралните нагласи сочат нарастваща интрига за второто място, както и за позициите след него.

Към средата на септември положителното отношение към правителството на Росен Желязков е 17,4% срещу 69,2% отрицателно. Останалите се колебаят. Макар в началото на мандата кабинетът да получи известна толерантност заради натрупаната умора от политическата криза, кредитът на доверие към него намалява. Ако преди време положителните оценки дори надхвърляха 20%, сега те са по-ниски, докато отрицателните трайно преминаха над 60% и вече се доближават до 70%.

Подобно намаляване на доверието в хода на мандат е очаквано, но вероятно се усилва от бързо натрупаните напрежения през последните месеци, както и от засилващото се противопоставяне с опозиционните сили по различни теми и казуси.

Традиционно Народното събрание остава една от най-нехаресваните държавни институции в България. Превърналите се в ежедневие междуличностни противоречия и преки политически сблъсъци вероятно допринасят допълнително за негативната му оценка. След началото на новия политически сезон парламентът събира 76,2% обществено неодобрение срещу едва 14% одобрение. Останалите се колебаят.

При президентската институция положителните оценки превишават отрицателните – 44,6% позитивни срещу 37,9% негативни. Останалите се колебаят. Това е в контраст с отношението към останалите институции в България. През годината имаше колебания в оценките за президентството, например около позицията на Румен Радев за еврото.