Жан Габен остава символ на Франция - мъжествена, сдържана, човечна и същевременно трагична.

50 години без големия актьор

Жан Габен (Jean Gabin, истинско име Жан-Алексис Монкорже) е една от най-големите фигури на френското и европейското кино през XX век. Роден на 17 май 1904 г. в Париж и починал на 15 ноември 1976 г. в Ньой-сюр-Сен, той оставя след себе си около 95 филма и образ на мъж с каменна осанка, дълбок, характерна глас и очи, които говорят повече от думите.

Габен въплъщава както трагичния романтичен герой от 30-те години, така и зрели, авторитетни, често мрачни персонажи от следвоенния период.

С Ален Делон във филма "Двама мъже в града, реж. Жозе Джовани

Жан-Алексис Монкорже е син на артисти от кабарето и оперетата. Баща му Фердинанд Монкорже (сценично име Габен) е кабаретен изпълнител и кафеджия, а майка му Мадлен (Елен) Пети също работи на сцената. Детството си прекарва главно в селцето Мериел (днес във Вал-д"Оаз), на около 35 км северно от Париж. Училището не го привлича особено - напуска рано и работи като работник, включително в железницата, преди баща му да го насочи към шоубизнеса.

През 1923 г., на около 19 години, дебютира с малка роля във "Фоли Бержер". Следват години в мюзикхолове, ревюта и оперети (включително "Мулeн Руж"), където пее и танцува. Сценичното име "Жан Габен" взема от баща си.

1955: Френската актриса Франсоаз Арнул, сценичното име на Франсоаз Гоч, играе заедно с Жан Габен (1904 - 1976), сценичното име на Алексис Монкурж, във филма на Жан Реноар „Френски кан-кан“, продуциран от Franco London Film Снимка: Getty Images

Кинодебютът му е в края на 20-те (няколко къси или неми продукции), а първият по-сериозен звуков филм е "Chacun sa chance" (1930). Началото е скромно, но талантът му започва да се откроява.

Истинският пробив идва в средата на десетилетието. С режисьора Жулиен Дювивие снима "La Bandera" (1935) и особено "Pépé le Moko" (1937) - ролята на бандита Пепе, скрит в Касбах на Алжир, който се превръща в една от емблемите му. Същата година Жан Ренуар го кани в антивоенния шедьовър "La Grande Illusion" ("Великата илюзия"), където Габен играе лейтенант Марешал.

Следват класики на поетичния реализъм: "Le Quai des brumes" ("Мъгливият кей", 1938) с Мишел Морган, "La Bête humaine" ("Човекът-звяр", 1938) по Зола и "Le Jour se lève" ("Денят се ражда", 1939) на Марсел Карне.

В тези филми Габен създава архетипа на "габеновския герой" - обикновен, често работник или маргинален мъж, честен, но обречен, с вътрешна сила и тъга. Той става лицето на френското кино от епохата на Народния фронт и предвоенните години.

Марлене Дитрих и Жан Габен във филма "Мартин Руманяк" (1946)

Втората световна война прекъсва кариерата му в зенита. Габен категорично отказва да снима за немската окупационна власт и през 1941 г. заминава за САЩ. Там прави два филма ("Moontide" и "The Impostor"), но не се адаптира напълно към Холивуд.

През 1943 г. се присъединява към Свободните френски сили на генерал дьо Гол, служи като командир на танк в Северна Африка и получава военни отличия. Връща се във Франция с побелели коси и образ на "стар" актьор, което затруднява рестарта.

След трудни първи следвоенни години Габен преоткрива себе си през 50-те. Вече не е младият романтик, а зрял, често циничен - гангстери, полицаи, президенти, клошари.

Ключови филми са "Touchez pas au grisbi" (1954) на Жак Бекер, ролите на комисар Мегре, "Archimède le clochard" (1959), "Un singe en hiver" (1962) с Жан-Пол Белмондо, "Mélodie en sous-sol" (1963), "Le Clan des Siciliens" (1969) и "Le Chat" (1971). Печели награди - два пъти Volpi Cup във Венеция и два пъти "Сребърна мечка" в Берлин.„

Марлене Дитрих и Жан Габен - една необикновена любов

Той е сред най-популярните актьори във Франция след войната и привлича десетки милиони зрители.

Женен е три пъти: за Габи Басе (1925-1930), Жана Мошен (1933-1939) и от 1949 г. до смъртта си - за Доминик Фурние, с която има три деца.

Има връзка с Марлен Дитрих. Обича селския живот, купува ферма в Нормандия, отглежда коне и мечтае за спокойствие далеч от камерите. Известен е с острия си нрав, но и с професионализъм и лоялност към приятелите.

Умира на 15 ноември 1976 г. (според различни източници от левкемия или свързани с нея усложнения) в Американската болница в Ньой-сюр-Сен. Кремиран е, а прахът му е разпръснат в морето край Брест с военни почести. Няма гроб. В Мериел днес има музей, посветен на него.

Жан Габен остава символ на Франция - мъжествена, сдържана, човечна и същевременно трагична. Неговият стил влияе на поколения актьори. Петдесет години след смъртта му филмите му продължават да се възстановяват, показват и обсъждат, а образът му - каскета, сините очи, спокойната решителност - е част от колективната памет на френското кино. Той не просто играе роли. Той става част от начина, по който французите (и не само те) си представят мъжествеността и честта.

Жан Габен (1904 - 1976), бивш статист на Фоли Бержер и изтъкнат актьор, участва заедно с Франсоаз Арнул във филма на Жан Реноар „French Can Can“, продуциран от Franco London Film Снимка: Getty Images

Съвременниците на Жан Габен (режисьори, актьори, сценаристи и критици от неговата епоха) говорят за него почти единодушно с възхищение, като подчертават естествеността, силата на присъствието му и способността му да въплъщава "истинския" французин.

Жак Превер (сценарист на "Мъгливият кей" и "Денят се ражда")

Превер обобщава таланта му с една от най-известните фрази за Габен:

"Гласът на Габен е истински. Това е гласът на погледа му."

Това подчертава, че силата му не е в думите, а в очите и вътрешната искреност.

1953 г.: Френската актриса Жан Моро с актьорския състав и режисьора на „Touchez Pas Au Grisbi“ („Не пипай плячката“) в студиата „Бианкур“ близо до Париж. Отляво надясно: Рене Дари (1905 - 1974), режисьорът Жак Бекер (1906 - 1960), Жан Моро и Жан Габен (1904 - 1976). Снимка: Getty Images

Филип Ноаре (актьор, работил с него) признава:

Той описва работата с Габен като важен етап в професионалния си живот и споделя, че Габен имал "великолепна лоша вяра".

Майкъл Кейн

Британският актьор посочва Габен сред тримата актьори, от които най-много възхищава (заедно с Хъмфри Богарт и Спенсър Трейси):

"Те всички са много естествени, мъжествени, без да са прекалено мачо."

Жан Габен (1904 - 1976), бивш статист на Фоли Бержер и изтъкнат актьор, участва заедно с Франсоаз Арнул във филма на Жан Реноар „French Can Can“, продуциран от Franco London Film Снимка: Getty Images

Жан Маре

"Жан Габен - можете да гледате старите му филми; той е по-модерен от днешните актьори!"

Режисьори като Жулиен Дювивие, Жан Ренуар и Марсел Карне го смятат за идеален носител на поетичния реализъм - обикновен, работник или маргинален мъж с вътрешна сила и трагизъм.

Колегите му често говорят за "габеновското присъствие" - способността му да доминира на екрана с минимум средства (поглед, пауза, глас).

Следвоенните му партньори (Жан-Пол Белмондо, Ален Делон и др.) го възприемат като "бащинска" фигура - авторитетна, малко мрачна, но изключително харизматична.

Портрет на актьора Жан Габен, както се появява във филма „Аферата Доминици“, 1973 г. Снимка: Getty Images

Много от тях отбелязват и трудния му характер, но това почти никога не засенчва уважението към професионализма и таланта му.

Съвременниците го виждат не просто като голям актьор, а като живо въплъщение на Франция - сдържана, мъжествена, човечна и същевременно меланхолична. Неговият стил се смята за еталон на естественост и истинност в киното.

Жан Габен не беше човек на дългите речи и философските изказвания. Той говореше лаконично, с характерна грубовата ирония и реализъм.

"Аз нямам приятели. Твърде уморително е да бъдеш любезен."

"Киното е вятър, илюзия, сапунени балони, лъжа."

"Веднага разбрах, че за да успея, трябва да мина през главния вход, а не през задния."

Във филма "Мартин Руманяк" (1946)

"Театърът е твърде дълбок за мен. Предпочитам велосипеда."

"Ще пия мляко в деня, когато кравите започнат да ядат грозде."

За политиците:

"Лоши актьори и опасни. Взимат почти всичко, което имам, и ме принуждават да работя след 70-те."

Габен често подчертаваше, че никога не е забравил произхода си ("пролетарий") и гледаше на киното без илюзии - като на работа, а не като на "изкуство". Говореше малко, но когато говореше, беше прям, суров и с типичния си габеновски хумор.