Предложеният законопроект за несъстоятелност на физическите лица, приет на първо четене в Народното събрание, има съществени недостатъци, които трябва да бъдат усъвършенствани преди гласуването му на второ четене. Такова заключение извеждат от Камарата на частните съдебни изпълнители след инициирана от организацията международна конференция на тема "Несъстоятелност на физическите лица.

По време на форума били отправени остри критики към законопроекта. На конференцията за присъствали зам.-министъра на правосъдието Юлия Ковачева, председателите на Комисията по правни въпроси в Народното събрание Стойо Стоев и на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Стоил Алипиев, представители на Асоциацията на банките в България, на работодателски и потребителски организации,на Висшия адвокатски съвет, съдии, преподаватели и др.

Според председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители Иван Хаджииванов организацията винаги е изразявала принципна подкрепа за въвеждането на закон, уреждащ несъстоятелността на физическите лица. По думите му обаче, ако законът не е базиран на добрите европейски практики, съобразени с българските условия, и не е прецизен, може да има тежки последици за гражданите, бизнеса и съдебната система.

"Проектът може значително да се подобри по отношение на процедурата, нейният обхват, времеви рамки и последици, на лицата, които я провеждат и не на последно място по отношение на разноските. Цената на производството е от съществено значение за неплатежоспособните граждани, защото именно те ще я заплащат", обясни Хаджииванов.

Съдебните изпълнители допълват, че участниците в конференцията са изразили мнение, че механичното преписване от Търговския закон е довело до ненужно сложна и бавна процедура, която ще блокира окръжните съдилища с години, а въвеждането в българското законодателство на абсолютна давност, несеквестируемост и несъстоятелност на физически лица силно застрашавало правата на кредиторите. По мнение на голяма част от участниците в дискусията трябвало с приемането на този законопроект да абсолютната давност се преразгледа. Те се обединили в становището си, че разноските по процедурата са силно завишени, което уврежда длъжниците и кредиторите. Било подкрепено и предложение да се използват в производството по несъстоятелност вече извършените действия от съдебните изпълнители по проучване, запориране и описване на имуществото на длъжниците, с цел спестяване на време и значителни средства за длъжниците. "Прагът за стартиране на процедурата, който в законопроекта е 10 минимални заплати, трябва да бъде завишен по подобие на практиката в други европейски държави. Така например в Литва е 25 минимални заплати. В момента заложеният праг е неоправдан с оглед на големия ресурс на институциите, които ще бъдат включени в процеса и създава възможности за злоупотреба от страна на недобросъвестни длъжници", заявяват още от Камарата на частните съдебни изпълнители.

От организацията обясняват, че несъстоятелността на физически лица е изцяло нов институт за българската правна система, поради което сред лекторите на конференцията са били поканени Довиле Саткаускиене, изпълнителен директор на Камарата на съдебните изпълнители на Република Литва, и Йос Уитдехааг, първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители. В Литва такъв закон има от 10 години, като съдебните изпълнители и синдиците извършват процедурата в рамките на няколко месеца. В Нидерландия пък се акцентира върху доброволната фаза, в която се водят преговори и се постигат споразумения с участието на съдебните изпълнители, извършващи годишно 2 млн. посещения на адресите на длъжниците. Целта била да не се достига до следващата фаза - принудителна разпродажба на имущество.

Участниците в конференцията настояват организаторите да обобщят изразените становища и да ги предоставят на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, за да бъдат взети предвид преди гласуването на законопроекта на второ четене.