Делата ще се гледат от районните съдилища, а ДСИ ще може да са синдици

Да бъде обявен в несъстоятелност ще може да поиска човек, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече свои изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати (МРЗ).

Това записа правната комисия в бъдещия Закон за несъстоятелност на физически лица (ЗНФЛ). Тя започна обсъждането му на второ четене и прие част от съществените правила за новото производство, което цели да сложи край фигурата на т.нар. вечен длъжник.

Обсъждането в правната комисия ще продължи и през следващите дни, тъй като законопроектът е с голям обем. То върви бързо и с кратки дискусии само по отделни текстове, съобщи правният сайт "Лекс". 

Що е то добросъвестен длъжник

По време на обсъждането стана ясно, че десетте МРЗ, които към момента са 10 770 лв., представляват не само главница на задълженията, а може да са натрупани след олихвяване на значително по-малко вземане. Т.е. производство по несъстоятелност може поиска и човек с едно доста по-малко първоначално задължение, което е набъбнало от лихви и разноски.

За да се възползва от производството по несъстоятелност, освен неплатежоспособен, длъжникът следва и да е добросъвестен. Депутатите предвидиха в закона, че "добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си".

И уредиха 11 хипотези, в които той се счита за недобросъвестен.

Не е добросъвестен длъжник, който:

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (значителна е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца - бел. ред.) през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност - бел. ред.), включително когато е учредил вещно обезпечение - ипотека или залог, за чуждо задължение;
5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност - бел. ред.), е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;
7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
10. в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност - бел. ред.)

В закона беше регламентирано, че явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника е задължение, "чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка".

Спор предизвика втората хипотеза и дали в нея трябва да има изрично изключение за пенсионерите. Прие се, че такова няма да има, тъй като упражняването на правото на пенсия за стаж и възраст не означава, че човек е неработоспособен.

"Това производство ще е веднъж в живота. Да се научи", подчерта доц. Анна Станева, която участва активно в работата по новия закон.

Докато е в производство по несъстоятелност, длъжникът ще се трябва да се издържа от несеквестируемите си доходи и имущество, ако те не достигат, издръжката ще е част от разноските на несъстоятелността.

Правната комисия предвиди в закона, че: "Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако е действал умишлено или с груба небрежност". Отговорността за обезщетение ще възниква, когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена или то е прекратено с влязло в сила решение поради недобросъвестност на длъжника.

ДСИ ще са резервен и "по-евтин" вариант за синдици

Една от ключовите разпоредби, приети днес от правната комисия, е тази, която урежда реда за удовлетворяване на вземанията. Той е следният:

1. вземания, обезпечени с ипотека или залог - от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
5. публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
6. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
7. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
8. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. вземане по отпуснат на длъжника кредит или заем от свързано лице;
10. безвъзмездна сделка;
11. разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност.

Мнозинството в комисията подкрепи предложението на Министерството на правосъдието за синдици в това производство да може да бъдат назначавани държавни съдебни изпълнители (ДСИ). Към това ще се пристъпва, ако в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик и ако ДСИ има поне 5 години стаж. От ПП-ДБ се въздържаха от подкрепа за тази възможност.

В закона бяха предвидени няколко вида възнаграждения за синдиците - еднократно една минимална работна заплата при първото съставяне списък на приетите вземания, на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността, на план за погасяване на задълженията на длъжника и на сметка за разпределение. Освен това и за участие по дела, както и в размер на 2% от стойността на осребреното имущество. Последните два вида възнаграждения обаче няма да се плащат на ДСИ.

Първа инстанция - районен съд и без касация

Един от най-спорните въпроси за това кои съдилища - районните или окръжните, да разглеждат като първа инстанция делата за несъстоятелност на физически лица, мина почти без дебат.

"Районните съдилища са най-близо до хората. Не е редно да очакваме гражданин с непосилни задължения да пътува няколко пъти и да трупа разноски. Не приемам и аргумента за експертизата, тъй като всички съдии са задължени да са в крак със законодателството, а то ще е ново за всички", каза министърът на правосъдието Георги Георгиев в защита на предложението си делата да поемат РС.

В подкрепа на същото виждане лично в заседанието на комисията се включи председателят на Софийския градски съд Руси Алексиев. "Трябва да се осигури достъпност, а тя е най-вече в районните съдилища. Окръжните съдилища така или иначе ще се занимават с тази материя - дали като първа, или като въззивна инстанция. Но простата аритметика показва, че районните съдии, които биха гледали делата за несъстоятелност са над 1100, а окръжните съдии са 480. Бързината ще се осигури, ако РС бъде първа инстанция", каза той.

Така мнозинството в правната комисия, с изключение на ДБ, подкрепи делата за фалит на физически лица да бъдат в районните съдилища.

Освен това в закона беше записано общо правило, че техните решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд. Като за решението, с което се отхвърля молбата за откриване на производството и определението, с което то се прекратява ще подлежат на обжалване по общия ред в ГПК.