Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 72% от възрастните у нас не искат да участват в обучение, като основната причина не са конкретни ограничения, като цена, семейни ангажименти или липса на време. Това се случва в момент, в който технологиите напредват изключително много и изкуственият интелект променя някои от професиите. 

Защо българите спират да учат, след като получат диплома, и как това може да окаже влияние на икономиката и на бизнеса, коментираха Зорница Славова от Института за пазарна икономика и експерта по човешки ресурси Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора в ефира на "Твоят ден". 

“Притеснително е, че българите не се квалифицират, не се преквалифицират. Ученето през целия живот в България е много слабо застъпено и като лична мотивация, и като политика от страна на държавата”, каза Славова. Тя посочи, че в други европейски държави ситуацията не е такава - хората постоянно се обучават. И отбеляза, че няма как човек да се справя без обучение в света на технологиите. 

Танчева посочи, че дипломата и знанията се “амортизират" в рамките на 3-5 години след получаването им. Тя акцентира на това, че в момента работодателят търси умения за адаптация - т.е. в рамките на 3-4 години да сме придобили ново умение, да надграждаме. Освен адаптацията, работодателите търсят умения за анализ на данни и критично мислене, подчерта още Танчева.  

Кой трябва да бъде инициаторът на такъв вид обучения? Славова каза, че работодателят, държавата и служителите трябва да имат отношение по този въпрос. Тя отбеляза още, че безработицата е ниска - около 3%, следователно не може да се разчита на голям ресурс от свободни хора на пазара на труда. 

Как се създава мотивация? Танчева отговори, че това се случва от страна на самите хора - т.е. става дума за вътрешна мотивация. А това, което може да направи държавата, е да намали демотивацията.