За по-високите данъци и какво да очакваме в Бюджет 2027 Tribune.bg разговаря с макроикономиста и съосновател на ЕКИП Стоян Панчев.

Г-н Панчев, финансовото министерство обяви някои данъчни промени, а мнозинството в парламента се готви за Бюджет 2027, междувременно  управляващите предвиждат изменения и в Закона за публичните финанси, какво да очакваме?

Последното е следствие от това, че премахнахме Валутния борд, който години наред създаваше препятствие пред българската политическа класа да увеличава дефицитът и данъците. С влизането в еврозоната това нещо се разпадна.

На този етап повишаването на данъците е по-заобиколно. В повечето случаи имаме увеличение на облагаемата данъчна основа – това е при осигуровките, а сега го виждаме и при имотния данък.

МФ има предложения за нови данъци?

Някои от тях са „ноу сенс” - като данъка върху ваучерите за храна, например. Той ще облага социална придобивка, която не би следвало да се облага въобще.

Намираме се в ситуация при правителство, което е заявило намеренията си да не повишава данъците, да се поема в посока на повишаването им не заради ставките, а поради по-високата данъчна основа.

Вие го предвиждахте, да не сте изненадан все пак?

За данъците – не, изненадаха ме измеменията в Закона за публичните финанси, които са свързани с поддържането на данъчната дисциплина. Но е факт, че и този закон разчиташе на Валутния борд. Заедно те бяха спирачка, която препятстваше разпадането на дисциплината в публичните финанси. Когато го няма Борда, един такъв закон лесно може да бъде изменен и заобикалян, както видяхме през последните години. Имаше директно манипулация на данните, свързани с бюджетния дефицит. В последните 3-4 години има разпад и в начина, по който изобщо се подхожда към публичните финанси, така че вече виждаме официализиране на тази разпуснатост чрез промяна и на закона, а вече са факт и по-високите данъци.

Финасистът Димитър Чобанов предлага с промените в Закона за публичните финанси да се търси персонална отговорност за неспезването му?

Не очаквам голям ефект от това. Видяхме го в Германия, където в Конституцията имаше спирачка що се касае за разходите на публичните финанси, но и там спирачката беше заобиколена. Със сигурност няма мярка, която да работи 100% ефективно,  но най-добрата, която съществува беше Валутният борд. От него по-добра спирачка няма.

Каква е позицията ви относно намерението на МФ да се облагат „свръхпечалбите” на банките?!

Много сектори бяха изброени. Аз смятам, че може да бъде използван аргумента, че банковият сектор има много високи печалби през последните години, че те са следствие на някаква пазарна концентрация и на политика на ръст на кредита у нас. Вече как се стига до заключението, че те трябва да бъдат обложени и дали това технически е възможно, е нещо, на което институциите трябва да отговорят. За мен банковият сектор е квази държавен сектор и прави доста сериозни печалби. Очаквано ще бъде таргетиран за подобен данък. Тук обаче логиката е да се запълни държавният бюджет.

Дефицитите в бюджета вече са структурти, а държавният дълг расте непрекъснато, има ли решение, ще го видим ли в Бюджет 2027?

Това е интересно, да видим какво ще бъде предложено в крайна сметка от правителството, което заяви, че Бюджет 2027 ще бъде техният бюджет, който ще представи техните политики по отношение на публичните финанси. Най-ключовият момент ще бъде какви съкращения се предвиждат в администрацията. Ако там бъдат извършени много сериозни съкращения е възможно да бъдат овладени структурните дефицити. Друга мярка е, ако бъдат замразени заплатите в администрацията и т.н. Има начини това да се случи. Изисква се, разбира се, сериозна политическа воля.