Българският мъж е на челните места по най-краткият трудов живот в Европа. Това сочи Евростат за пазара на труда на Евростат. Очакваната продължителност на трудовия път в България е третата най-ниска в Европейския съюз - 34,6 години. Само румънците и италианците работят по-кратко. Темата коментира старши икономистът в Институт “Отворено общество” Георги Ангелов в ефира на “Здравей, България”.

Той посочи, че това не е свързано с демографски фактори и даде следния пример - най-дълго живеят италианци и испанци, а точно италианците са с ниска продължителност на труд. Според Евростат 80% от обяснението на тази статистика е свързано с пазара на труда - кога се влиза на този пазар, колко често се излиза и кога се излиза от него - т.е. пенсионирането, пише novini.bg.

“Ако тръгнем от влизането на пазара на труда, основният проблем е, че има у нас голяма група от млади хора, които нито работят, нито учат. Ние сме на второ място след Румъния по дял на младежите, които нито работят, нито учат - 13,8%”, допълни Ангелов.

В Северна Европа голяма част от учащите са включени в пазара на труда, подчерта още той. Също така отбеляза, че сивият сектор у нас е много висок, но той включва предимно хора, които декларират по-ниски доходи, а не "укриване" на служители, поради тази причина този фактор не е от основните за статистиката. Ангелов каза още, че в България има ранно пенсиониране в някои сектори, а тези, които няма такова, заобикалят закона през ТЕЛК и пенсии за инвалидност.

Окончателно!Отменени са текстовете от Методиката за определяне на процентите за трайно намалена работоспособност

Ангелов коментира, че не се правят усилия хората с увреждания да бъдат включени в пазара на труда, но тук Румъния е по-зле като показател. Експертът каза още, че заетостта е ниска и при хората с ниско образование - под 27%, докато при висшистите работят над 90%.

Сред ромоската етническа група данните на Организация за икономическо сътрудничество и развитие сочат 22% заетост, 44% сред турската и 67% сред българската.

Ангелов каза, че в Румъния работят 2% от пенсионерите, а в Гърция - 4%, в България са 17%, което се дължи на недостиг на кадри. В Естония например половината пенсионери работят, допълни той.

Ангелов беше категоричен, че трябва да има по-гъвкава заетост, почасова работа, като това у нас рядко се наблюдава. Заплатите, които се получават при такъв начин на работа, също са фактор, подчерта той.