Данните за 2025 г. очертават отчетлив контраст в здравното поведение на младите европейци. 73,1% от хората на възраст 16–29 години в ЕС са извършвали физическа активност поне веднъж седмично, при 61,6% сред населението на 16 и повече години. В същото време 16,3% от младите европейци никога не са извършвали физическа активност извън работата. България се откроява с един от най-високите дялове на неактивност – 28,4%, след Малта (31,0%) и Португалия (28,5%), предаде БГНЕС, позовавайки се на данните на Евростат.

Този резултат придобива още по-голяма тежест при сравнението с останалата част от Европа. В Гърция, Дания, Финландия и Нидерландия делът на младите, които не извършват физическа активност извън работата, е под 3%. Разликата с България е повече от десеткратна. Наред с това именно у нас се наблюдава един от най-големите разриви между младите и цялото население: 28,4% при 60,5% сред хората на 16 и повече години.

Тези числа не означават, че младите българи са по-малко активни от по-възрастните поколения в относителен план. Напротив, данните показват значително предимство на младите спрямо общото население. Проблемът е, че изходната позиция на България остава неблагоприятна спрямо европейските стандарти.

Картината става по-сложна при съпоставяне с други показатели. Само 4,0% от младите българи на 16–29 години са класифицирани като хора със затлъстяване, което е сред най-ниските стойности в ЕС и е значително под европейските 7,8%. В същото време 18,4% от младите българи ежедневно употребяват тютюн или свързани с него продукти, при 14,6% средно за ЕС. България е сред страните с най-висок дял по този показател.

Европейската статистика показва и положителна тенденция при алкохола: делът на младите в ЕС, които не са употребявали алкохол през последните 12 месеца, се е увеличил от 34,6% през 2022 г. на 38,9% през 2025 г.

В този контекст българските данни очертават противоречива картина. Младото поколение има естествено здравно предимство и по-нисък дял на затлъстяване, но физическата активност остава значително по-слабо разпространена в сравнение с редица европейски общества, докато употребата на тютюневи и никотинови продукти е над средната за ЕС. Това превръща здравното поведение на младите не просто в индивидуална характеристика, а в показател за средата, навиците и обществените политики, които ще определят здравния профил на следващите десетилетия.