Докладите на Европейската комисия и експертните анализи отчитат над 40 на сто изоставащи ученици, отлив на отличници и необходимост от промяна на модела на преподаване

Европейската комисия и образователни експерти представиха оценките си за първите резултати от международното изследване PISA 2025, поставящи българските петнадесетгодишни младежи сред най-засегнатите от спада в базовите умения в Европейския съюз. Данните показват, че близо половината от българските ученици остават под критичния праг на грамотност по четене, математика и природни науки, докато делът на отличниците е в рамките на единични проценти. Според публикуваните анализи дефицитите в практическото прилагане на знанията, дигиталното разсейване и социалните различия вече представляват пряка заплаха за производителността на труда и икономическото развитие.

Европейският съюз си поставя за цел до 2030 година делът на младежите с ниски постижения, дефинирани като резултати под "Ниво 2" в изследването, да бъде под 15 на сто. Реалността на общоевропейско равнище обаче показва отдалечаване от тези цели: 33.9 на сто от учениците в общността са под минимума по математика, 31.3 на сто по четене и 25.9 на сто по природни науки. От 2015 година насам делът на слабо представящите се младежи в съюза нараства с над 11 процентни пункта при математиката и четенето. Единствено Естония успява да постигне европейската цел в природните науки, докато по четене и математика нито една държава членка не достига заложения показател.

В България показателите са още по-неблагоприятни. Средните резултати за страната възлизат на около 421 точки по природни науки, 405 точки по математика и 387 точки по четене. В изследването над 40 на сто от българските ученици попадат под критичното базово равнище и в трите направления. При математиката страната заема последно място в съюза с дял на изоставащите над 50 на сто. Успоредно с това делът на отличниците по четене, достигащи най-високите нива "Ниво 5" и "Ниво 6", е едва около 1 на сто, наред с резултатите в Гърция, Румъния и Кипър. В математиката и природните науки учениците с високи постижения у нас са между 2 и 3 на сто при европейска цел от поне 12 на сто.

Европейската комисия и икономически изследователи посочват пряката връзка между тези показатели и състоянието на пазара на труда. Изчисленията в документа сочат, че продължаващото влошаване на основните умения може да намали дългосрочния растеж на многофакторната производителност в страните от ОИСР с около 3 на сто. Оценки на международни институции показват потенциална загуба за европейските държави от порядъка на 8 до 10 на сто от годишния брутен вътрешен продукт вследствие на социалната цена на ниската грамотност. Засягат се възможностите за иновации, усвояването на нови технологии и преквалификацията на работната сила.

Анализите подчертават съществената разлика между изискванията на PISA и традиционните методи на обучение. Международното оценяване не проверява механичното възпроизвеждане на учебния материал, а измерва умението на младежите да решават житейски казуси, да анализират доказателства, да разграничават факти от манипулация и да аргументират позиции. В обществените дискусии се откроява проблемът с претоварените учебни програми, насочени към запаметяване на факти, докато изпитите изискват мислене. При хуманитарните дисциплини фокусът често пада върху готови интерпретации вместо върху самостоятелен прочит на текстовете, а при природните науки и математиката липсва достатъчно практическо приложение и моделиране на реални задачи.

Усвояването на знания представлява кумулативен процес, започващ от ранното детство. Пропуските в начален етап водят до задълбочаване на различията в прогимназиална възраст, тъй като четенето с разбиране служи като фундамент за изучаването на математика и природни науки. В България се регистрира и дълбоко социално разслоение: сред децата в неравностойно положение отличниците по природни науки са под 1 на сто, докато над 60 на сто от тях са под критичния минимум. Разликата в дела на изоставащите между учениците от най-високите и най-ниските социални слоеве надминава 40 процентни пункта.

Факторите от училищната среда включват и взаимодействието с технологиите. Над 40 на сто от българските ученици съобщават за системно разсейване с електронни устройства в часовете по природни науки. Този резултат нарежда страната сред първите в Европейския съюз по дял на дигитално разсейване в клас. Около 30 на сто използват платформи с изкуствен интелект за съкращаване на текстове, като в доклада на Европейската комисия се посочва липса на статистически значима корелация между този навик и резултатите в страната. На този фон между 10 и 12 на сто от учениците учат в институции с отчетен от директорите недостиг на учители, докато в успешни държави като Естония и Ирландия се залага на тяхната практическа подготовка, училищната автономия и съгласуваността на програмите. Между 2022 и 2025 година намалява и делът на семействата, проявяващи системен интерес към уроците на децата си.

Европейската комисия подготвя пакет от мерки в сферата на образованието, включващ общи рамки за грамотност в областта на изкуствения интелект и подкрепа за природните науки. Експертните анализи очертават етапен подход за промени в учебното съдържание, започващ с разтоварване на фактологичната тежест в учебниците, последван от средносрочно синхронизиране на националните изпити с новите стандарти.