6% от запитани българи биха употребили мобилния си телефон по време на секс. Това посочва изследване на социологическата агенция “Алфа Рисърч”, озаглавено най-общо “Българинът извън политиката”. Най-често GSM-ът влиза в употреба в магазини, в градския транспорт, в заведения, по време на семейно парти. Съответно 13 и 10 процента от запитаните не биха се притеснили да водят разговор в театър или кино и по време на учебен час или лекция. 55% от пълнолетните българи с нетърпение очакват излизането на третия GSM-оператор на пазара догодина. От тях 60% вече са клиенти на двата съществуващи оператора. На първо място интересът е насочен към цените на разговорите и таксите. Но второ - хората с опит в употребата на мобилни телефони се интересуват от качеството и разнообразието на услугите, тези, които тепърва ще се абонират акцентират върху цените на апаратите.

Най-често използваните от българите възможности на мобилните телефони са SMS, будилник с аларма, игри, календар с напомняне, композиране на мелодии. В периода 2000-2004 година значително се е повишило потреблението на модерна техника в домовете у нас. Почти двойно повече за този период са станали компютрите и DVD-плейърите, най-значим е ръстът при микровълновите печки и фризерите. Големият пазарен бум на мобилните телефони у нас е в периода 2002-2003 година, като за четирите години ръстът на придобитите апарати е 36%. По-високото потребление социолозите отдават главно на отпусканите от банките кредити и на все по-широко навлизащия у нас лизинг на техника. Ръстът на потреблението обаче, отбелязват те, се концентрира едва в една четвърт от домакинствата. 72% от българските домове не могат да се похвалят с нито една по-съществена придобивка през отиващата си година.

Българинът има самочувствието на здрав човек, като 12% от запитаните определят състоянието си като отлично, 62% - като добро. Тези, които смятат, че са зле обаче, все още продължават да са два пъти повече от онези, които са в отлично здраве. Само 33% от хората между 18 и 30 години нямат забележки към здравословното си състояние. Българинът е в по-лошо здраве от европееца и доста по-често изпитва затруднения при изкачване на стълби или пренасяне на товари, показват сравнителните анализи. Въпреки това нашенецът доста по-рядко посещава лекар и особено зъболекар, където разликата с Европа е два пъти.

Българинът обича спорта, но само по телевизията, категорични са изследователите. 83.5% от запитаните не практикуват никакъв спорт, дори шах или риболов.
Затова пък футболът е предпочитаното от половината българи телевизионно зрелище, като напоследък се наблюдава тенденцията мачовете от родното първенство да изместват тези от чуждите национални първенства. Показателен е и фактът, че 55% от анкетираните се идентифицират като фенове на български тим, а едва 29% отдават предпочитанията си на чужди отбори. През последните 4 години ЦСКА отбелязва по-бързо увеличение на привържениците си и почти достига "Левски", като процентите са съответно 24 на 25.

Естествено с най-висок зрителски интерес се ползват международните срещи от Световното и Европейското първенство по футбол и Шампионската лига. Най-гледани обаче остават състезанията от Олимпийските игри. Независимо от разнообразието на телевизионни жанрове през последните години, българинът остава традиционен привърженик на класиката: новини - 72%, игрални филми - 58%, сериали - 40%, спорт - 38%. Едва 18% проявяват интерес към телевизионните игри, като по-големият дял от тях - 27 на сто - са хора до 30 години. 55% от младите се и редовните зрители на риалити-шоу, което иначе се ползва с предпочитанието на 29-процента от българите. Информацията е на News.bg.