За 10 години домовете с канализация са се увеличили едва с 2 процента

Независимо от бавните темпове и недостатъчното финансиране, с които вървят различните програми за саниране в България, към септември 2021 г. 24,2%, или една четвърт от жилищата, се оказват с пълна топлоизолация, а още 7,7% - с частична. Това показват данни от преброяването, които НСИ оповести в четвъртък.

Става дума за 1,03 млн. жилища, които са с пълна топлоизолация,

независимо дали за цялата сграда, или само за конкретното жилище. Тези с частична, т.е. само на една или две от външните стени, са 326 711.

38,9% от българските домове пък имат енергоспестяваща дограма на всичките си прозорци. Това са 1,6 млн. жилища, а други половин милион имат нова дограма само на част от прозорците.

Всички досегашни, а и бъдещи програми, които финансират безвъзмездно или с известно доплащане саниране на жилища в България, имат съвсем малък принос към този висок дял.

По националната програма, която бе финансирана с 1,9 млрд. лв. от държавния бюджет, са санирани около 150 хиляди жилища в 1072 блока. Програмата, която се изпълнява в момента по плана за възстановяване и устойчивост, е предназначена за още хиляда блока, т.е. за още около 145 хиляди жилища.

Разликата от тези общо 300 хиляди жилища до 1 милион е твърде голяма и означава, че санирането се е превърнало в масово явление, независимо дали е подпомогнато, или не.

Областите, в които има най-висок дял санирани жилища и такива с енергоефективна дограма, са Бургас и столицата, а с най-нисък са Видин, Монтана и Ловеч. 

В Бургас например делът на изцяло санираните жилища е 56,3%, а на тези с нови дограми, е близо 70%.

Десетилетието между предходното преброяване през 2011 г. и последното през 2021 г. се оказва и едно от най-продуктивните по отношение на строежа на нови жилища, показват данните.

За тези 10 години в България са построени 374 305 домове.

Но рекордът от десетилетието между 1960 и 1970 г. все още не е счупен - са били построени 421 604.

Средно пресметнато, българското семейство се шири на 80,3 квадратни метра, но това се получава най-вече заради къщите по селата, които традиционно са по-големи, а се обитават от по-малко хора.

Иначе половината жилища у нас - 52,7%, са с площ до 75 квадрата

Всъщност в градовете преобладават жилищата от 60 квадрата.

Областите, в които средният размер на жилището е най-голям, са Кърджали - над 91 квадрата и Благоевград и Смолян, където са над 86 кв. метра. Най-малки са във Враца и в Перник - по 72 квадрата.

България почти не е мръднала по отношение на свързването на жилищата с канализационна мрежа за десетте години между предходното и последното преброяване.

Преброяването през 2011 г. установи, че само 70,2% от българските жилища са свързани с обществена канализация. Останалите са на изгребна яма, септична или попивна яма.

Сегашното преброяване дава данни за

72,4% жилища, свързани с обществена канализация,

т.е. за 10 години те са се увеличили едва с два процентни пункта.

Трябва да се има предвид обаче, че общият брой на жилищата е по-голям, отколкото 10 години по-рано.

61% от жилищния фонд в страната е обитаем, като в градовете този процент е 74%. Най-висок е делът на необитаемите жилища във Видин, Бургас и Перник, а най-нисък - в столицата и в Пловдив.