Трудно разпознаваме „изтънчената“ форма на домашно насилие – поставянето под финансова зависимост

Изследване, осъществено от Фондация "Владиславово" се фокусира върху причините и последиците от икономическото насилие, което рядко приемаме за форма на домашно насилие

Домашното насилие се е превърнало в сложен и широко разпространен  в съвременния живот проблем. За него постоянно се говори, търсят се решения за предотвратяването на случаите на тормоз и физическа разправа. Усилията обаче рядко дават резултати, вероятно защото не успяваме в пълен обем да дефинираме проблема и да очертаем мащабите му.

По дефиниция домашното насилие представлява нарушаване на правата на човека като: право на живот, право на свобода и сигурност, свобода от изтезания или нечовешко и унизително отношение, свобода на мисълта и правото на изразяване на мнение, право на собственост, право на труд и свободен избор на работа, право на социална сигурност, право на жизнено равнище и право на образование. От това произтича обществената значимост на проблема.

Статистиката официално сочи, че в България една от пет жени е жертва на тормоз в дома си. С други думи, около 700 000 българки са били подложени на насилие в дома си под различни форми и са потърсили помощ от съда, полицията или от неправителствени организации, занимаващи се с проблема. Реалността обаче е далеч по-жестока.

В повечето случаи жертвите на домашно насилие от срам или страх не споделят проблемите си, дори и в случаите на анонимно анкетиране. Едно такова ново изследване, осъществено от специалисти на Фондация "Владиславово", се фокусира върху една от по-неявните прояви на домашно насилие – икономическото насилие. За този тип тормоз няма точна дефиниция нито в научната литература, нито в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).

Какви са резултатите и изводите от изследването, което е проведено с участието на 113 пълнолетни варненци, които са на различна възраст, мъже и жени с разнообразен социален статус?

Като най-значими форми на домашно насилие анкетираните посочват психическия тормоз (28%) и физическото насилие (25%). Икономическото насилие / финансова зависимост, изолацията, проследяването и дебненето, както и насилието спрямо деца са поставени на първо място от по 10% от участниците в анкетата. 5% определят като най-страшно сексуалното насилие.

Причините, водещи до прояви на домашно насилие също са разнородни. Най-значима според 1/4 от анкетираните е някаква форма на зависимост – алкохол, хазарт, наркотици, а противно на очакваното, най-малко – 6% посочват, че проблеми с финансите и оставането без работа са причина за проява на насилие.

Фокусирайки се върху икономическото насилие, данните от анкетата сочат, че най-значимо за участниците като негова проява е отнемането на личните финанси – 17%  и лишаването до достъп до семейните финансови средства – 17%. Не малка част от запитаните отговарят, че форма на икономическо насилие е всичко изброено до тук – 15,36%. Малко под 9% посочват, че да не се плаща издръжка на непълнолетни деца е проявата, която не се възприема като някакъв вид икономическо насилие или финансова зависимост. Други действия, които не са добре разпознати, като форми на насилие са лишаването от информация за семейните финанси – 7,50%  и лишаването от право на управление на личните средства – 10,00%.

Основна причина за икономическото насилие в семейството, изследваните лица смятат, че е чувството за безнаказаност – 24%. Този резултат се обяснява с изключително трудното доказване на този вид домашно насилие и недостатъчно доброто разпознаване на формите му на проява. 20% от запитаните смятат, проблемите със самочувствието и ценностите е вероятна причина за икономическо насилие.

Според участвалите в анкетата, насилието е разпространено във всички форми на междуличностни отношения в семейството. С най-голям процент изследваните лица са посочили като вероятен извършител на икономическо домашно насилие съпругът или партньорът на жертвата – 35%. Интересни са данните, получени при лицата над 65 год. С най-голям процент, като възможни извършители на икономическо домашно насилие, хората на пенсионна възраст посочват два отговора с равен резултат, а именно „Съпруг/партньор” и „Пълнолетни деца” с по 36,36%, което е ясно доказателство за предаване на семеен модел – до определена възраст лицето е жертва на своя съпруг, а с напредването на възрастта на своите пълнолетни деца, приели поведението и взаимоотношенията за нормални.

Повече от половината, участвали в анкетата, отговарят, че самите те не са били поставяни в ситуация на проява на икономическо насилие. Но също толкова – почти 49% казват, че познават хора, които са изпадали в състояние на финансова зависимост.

Проучването достига до извода, че все още обществото страда от липса на информация за формите, под които се проява домашното насилие. Масово приемаме за домашно насилие само физическата агресия и психическия тормоз. Останалите форми, сред които и насилието над деца, икономическото насилие, изолацията, принудителното ограничаване на личния живот и личните права, преследването и заплахите, са слабо или изобщо неразпознаваеми.

Например, отказът от плащане на издръжка на непълнолетни лица, като проява икономическото насилие, не се приема за форма на насилствено поведение.

В голяма степен най-важният извод от изследването е, че разкрива много ниската ефективност на мерките за защита. За почти 1/3 от участниците в подобни ситуации трябва да се потърси единствено правен съвет, вместо да се подходи комплексно в специализирани социални услуги. Това доказва, че липсата на информираност води не само до трудно разпознаване на този вид насилие, но и до липсата на защита за жертвите  и ненаказуемост на извършителите.

Проявите на домашното насилие в началото често са „невидими”, но последиците от него са дълбоки и трайни - за жертвата, за близките й, за малката общност около тях. Когато страда семейството, градивната част на обществото, цялата общност боледува – скрито, под различни форми, но дълбокото усещане за нездрава среда е видима за всеки от нас.

Следва да се работи на три нива, за да се справим с проблемите, посочват авторите на изследването. На първо място е превенцията – да се реагира по всички възможни начини и да се предприемат действия, преди да е настъпил самия акт на насилие. Тук най-значима е информираността на обществото. На следващо ниво би трябвало реакцията на вече протекъл инцидент с насилие да бъде по-бърза, за да се установят неговата степен и последиците, като при нужда се осигуряват сигурна среда и подслон. А от това произтича и третото ниво, което предвижда дългосрочна подкрепа за жертвите на насилие от една страна, и от друга - социална и психологическа работа с извършителите на домашно насилие.

Статистическите данни задължително трябва да будят тревога. Само за миналата 2024 г. съдилищата в България са издали 5 365 заповеди за защита на хора, пострадали от домашно насилие. 1 600 от тези заповеди касаят за деца.

Домашното насилие не е просто проблем на отделните семейства. То руши семействата, а без семейства не може да съществува общността. Обществото, за да оцелее и да се развива, категорично трябва да заяви: Насилието няма място в домовете ни!

В светлината на най-тежкия проблем за нацията – демографията, домашното насилие, икономическото насилие са фактори, който утежняват намаляването на населението на България и усилват някои псевдолиберални теории за ролята на семейните ценности във формирането на здрава, силна и работоспособна нация.