Управителният съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) е против магистър фармацевтите да имат право да извършват генерично заместване на лекарство в случай, че в аптеката не е наличен предписаният конкретен лекарствен продукт.

Вчера джипитата също изявиха своята позиция против да се даде възможност за смяна на терапията, предписана от лекар, от страна на фармацевта.

Припомняме, че тези реакции бяха провокирани след като фармацевтите настояха да имат право на генерична замяна на лекарства, предписани по търговско наименование. Като мотив за искането си те посочиха паниката от коронавируса и презапасяването с лекарства на хронично болни.

Лекарският съюз е категоричен, че подобни промени не само, че са абсолютно неприемливи, но могат да доведат до сериозни последствия за здравето на пациентите и да предизвикат нежелани конфликти по оста "лекар - пациент - фармацевт".

Освен това лекарите изразяват възмущението си, че е направен опит тези промени да бъдат прокарани покрай извънредното положение, въпреки че не касаят само и единствено неговото време, а въпросната промяна в Наредба 4 от 2009 г. първо е публикувана, а в последствие свалена от сайта на Министерство на здравеопазването.

"Недопустимо е един сериозен проблем да се решава на парче по време на криза, а освен това БЛС не може да приеме смесването на медицината и лечебния процес със социални теми и задължения, каквито всеки заинтересован си въобразява, че може да възлага на лекарите чрез администрацията и управлението", се посочва в позицията на БЛС.

От Лекарският съюз задават и няколко въпроса: Ако аптекарят е направил генерично заместване и то има неблагоприятни последици върху здравето на пациента или опорочи търсения резултат от лечението, кой ще понесе отговорността за това? В случая аптекарят е взел решение и отговорността следва да бъде негова.

Как ще се проследи лечението на пациента от лекаря при положение, че предписаната терапия е променена?

По повод опитите за промяна в наредбите БЛС заявява:

Лекарят е този, който е отговорен за лечението на пациента, а то е сложен и многокомпонентен процес и не може една негова съставна част, каквато е лекарстволечението да бъде поверявана на друг.
Възможно е генерично изписване или генерично заместване на лекарства в аптеката, когато е наложително, възможно и необходимо, но не може да се извършва зад гърба на лекуващия лекар. Аптекарят е свободен да упражнява своята "грижа", само когато говорим единствено за лекарства без лекарско предписание и за добавки.
Отпускането на лекарствата е еднократен акт, а контролът върху лечението и реакциите на пациента продължават във времето - нещо, което аптекаря не може да проследи, няма опит и не е редно да подменя определени решения на лекаря. Дори и при еднакви активни съставки в лекарствата, отделните пациенти не реагират на тях по еднакъв начин и дали това е така, може да се прецени единствено от лекар. Общопрактикуващите лекари, например, следят хората от пациентската си листа десетки години наред, знаят алергиите им, стари реакции, минали заболявания, показания и противопоказания за конкретни лекарства, придружаващи заболявания, хронични състояния - тези неща не са известни на аптекаря, за да може той да преценява и определя/подменя лечението.
Допълнителните съставки (наличие на повече от едно активно вещество) и помощните вещества в лекарствата също влияят и следва да бъдат съобразени.
Рецептата е писмена, подписана и подпечатана заповед на лекаря към аптекаря и е недопустимо да се говори за "фармацевтична грижа", когато става въпрос за прескрипторни медикаменти.