Споразумението между Вашингтон и Токио навършва 60 години на 19 януари и в наши дни това може да породи нови политически усложнения, пише ТАСС.

Ще получат ли САЩ правото да разполагат ракети със среден и малък обсег в близост до руските граници, Вашингтон може да поиска тяхното инсталиране в Япония чрез военния договор от 1960 г., според който САЩ поемат отбраната на тази страна. Токио няма да се откаже от споразумението, но присъствието му се отразява и на преговорите за съдбата на Южно-Курилските острови.

Военният съюз между Япония и САЩ е един от най-старите в съвременната политика. След капитулацията на Япония през ВСВ нейната територия е окупирана от победители, включително американци. Когато преходният период приключи, американските военни избраха да останат. Вашингтон се нуждае от гаранции, че, възвръщайки независимостта си, Япония няма да си върне това, от което Белият дом се страхува - предишните си геополитически амбиции.

Първото споразумение за военен съюз, победителите и губещите подписват през септември 1951 г. на фона на конституционните реформи в Япония. Приет през 1947 г., основният закон значително ограничава способността на Токио да се състезава на външната арена. Страната на изгряващото слънце по свое съгласие се лишава от правото да поддържа армия и да води войни извън своите граници, като официално фиксира пацифизма като основна национална ценност.

В променените исторически обстоятелства жителите на монархията не са имали избор: ако нямат право да хранят армията си, тогава трябва да поддържат нечия друга.

На 19 януари 1960 г. договорът е предоговорен, което го прави полезен не само за Вашингтон, но и от определена гледна точка за Токио. Съединените щати потвърдиха правото на военно присъствие, но в замяна поеха важен ангажимент: ако Япония бъде въвлечена във военен конфликт, Вашингтон се съгласи да застане на нейна страна. Токио не пое подобни отговорности, тъй като все още нямаше собствени въоръжени сили.

През 70-те и 80-те години на миналия век, Япония преживява икономически бум, една от причините е разумната фискална политика. Защитен от договор с американците, Токио харчи само малка сума пари за отбрана. И въпреки че японците създадоха свои военни части (известни като сили за самоотбрана), във вътрешната политика е установен неписан принцип: за поддържането им са отпуснати не повече от 1% от БВП. Освободените средства са инвестирани в икономическо развитие, образователни програми или за социални нужди.

Но САЩ разположиха на японска територия военен контингент, който е доста равностоен на цяла армия. До 2020 г. войниците и офицерите на Пентагона, служещи в Страната на изгряващото слънце са 54 хиляди, а 11 хиляди от тях - в непосредствена близост до границите на Русия, Северна Корея или Китай. Американците доведоха общия брой военни съоръжения, включително пълноценни бази, до 85. Разбира се, не безплатно: Япония трябва да плаща 2 милиарда долара годишно за отбранителни "услуги". Независимо от това, създаването и поддържането на собствена модерна и бойна армия би струвало на Токио значително повече, но пък би могла да действа с нея по своя преценка.

Докато споменът за поражението във ВСВ избледнява, японските елити все повече мислят за това. През 2010 г. старият спор на Токио с Пекин за суверенитет над необитаемите острови Сенкаку в Източнокитайско море ескалира. От време на време КНР припомня своите претенции, като изпраща корабите си във водите. Токио може да използва военния аргумент във взаимоотношенията с КНДР. Изстрелванията на ракетите, извършени от тази страна плашат Япония, като се има предвид, че цялата й територия е потенциално уязвима за въоръжените сили на Северна Корея.

При такива обстоятелства Токио е в особено остра зависимост от Вашингтон. Ако Белият дом пожелае да изтегли войските си, Япония ще трябва да се справи сама със своите трудности. Азиатската монархия не е готова да допусне такъв обрат на събитията. Знаейки това, американският президент Доналд Тръмп вдига залозите. През 2019 г. той предложи четирикратно увеличение на парите за присъствието на американския контингент - до $ 8 млрд. Япония отказа, което обаче бе последвано от продължителни задкулисни преговори.

В един пакет с увеличение на таксите, Вашингтон може да изисква други отстъпки. Най-важната от тях е разполагането на ракети със среден и по-малък обсег, правото на използване, което американците получиха през 2019 г., напускайки двустранното споразумение с Русия. Ако Белият дом повдигне въпроса за ракетите пред Япония, ще е нужна политическа смелост, монархията да предотврати те да попаднат на нейна територия.

Русия следи отблизо военното сътрудничество между Япония и САЩ. Към днешна дата Москва и Токио продължават преговорите за съдбата на трите острова на Южните Курилски острови и билото Хабомай. Ако Япония направи отстъпки на американците, шансовете й за успех в решаването на "териториалния проблем" ще бъдат значително малки.

През септември 2019 г. Владимир Путин посочва, че смята руските национални интереси за засегнати от евентуалното разполагане на този тип американско оръжие в съседна страна. "Най-вероятно тези ракетни системи ще покрият значителна част от руската територия, включително в Далечния Изток", където има "много големи военни бази" на Руската федерация.

През декември 2019 г. Путин свързва темата за ракетите със съдбата на Южните Курилски острови: "В края на краищата не ние казахме, че САЩ се съгласяват с Япония за разполагането на ракети със среден обсег, всичко идва от вашите и американските източници. Как можем да игнорираме това, включително - в контекста на островите."

В такава ситуация натискът от американците е особено нежелан за Япония. Ако не може да се избегне, отношенията между двете страни могат да се помрачат. Токио с право може да си припомни кампанията с протести срещу присъствието на американски военни, които продължават на Окинава от средата на 90-те години, и основната травма на 20 век - атомното бомбардиране на Хирошима и Нагасаки. Експертите обаче твърдят, че Япония и САЩ така или иначе няма да имат сериозни разногласия: няма какво да замени американската помощ за Страната на изгряващото слънце.

"По-възрастните японци помнят Хирошима, но младите хора осъждат САЩ много по-малко. Причината е в учебниците - тази тема не се подчертава там. Що се отнася до Окинава, действията на американските военни там предизвикват широко възмущение. Разговарях с местните, те ми отговориха, че се чувстват така, сякаш войната не е свършила: или обстрел, или нападение от войници", коментира Анатолий Кошкин, професор в Института за изследвания на страните от изтока.

Въпреки това ръководителят на Центъра за японски изследвания в Института за Далечния Изток на Руската академия на науките Валери Кистанов смята, че протестите срещу присъствието на американци няма да получат общонационален обхват. "Жителите на Окинава категорично се противопоставят на разполагането на американските военни. Те се държат зле, присъствието им усложнява живота на острова с екологични проблеми. Факт е, че 75% от американските бази са съсредоточени в Окинава, който заема само 1% от територията на Япония. Местните жители постоянно искат по-справедливо разпределение, но централното правителство не ги слуша. Въпросът обаче остава до голяма степен локален - повечето жители на Японие не се интересуват и не са притеснени, няма да протестират срещу американците." /news.bg