Делото тръгва на 10 март - досега версиите за гибелта на 19 моряци са от световна конспирация през ядрени глави, поводници и заговори

Страгичен инцидент започна новата 2020 г. за родното корабоплаване. На 2 януари двама български моряци бяха пометени от огромна вълна от борда на кораб “Стара планина” и захвърлени в морето край Норвегия. Заради ужасната буря в района спасителната операция на норвежките служби е прекратена няколко часа по-късно.
Въпреки усилията на екипажа и спасителните екипи телата на двамата моряци все още не са открити. Те са обявени за безследно изчезнали и ако до 5 години телата им не бъдат открити, ще бъдат обявени за мъртви.

Защо са били на палубата при щурмово време и 9-10-метрови вълни, и то без спасителни жилетки, все още не се знае. Не е обявена и самоличността на единия от изчезналите моряци, въпреки че близките му са уведомени. Другият моряк е 23-годишният Викторио Ачев, който се качил за първото си плаване, след като завършил Военноморското училище във Варна.

Това е вторият трагичен инцидент в българското корабоплаване през последните десетилетия. Жестока трагедия разтърси Варна през 2004 година, когато морето погълна кораб “Хера” при подобна зимна буря край Босфора. “Хера”, плаващ под камбоджански флаг, потъва на 13 февруари на около 14 км от северния вход на протока. По време на инцидента загинаха 19 моряци - 17 българи, 13 от които от Варна, и двама украинци.

Фаталният петък - 13 февруари 2004 г., остава за варненци най-голямата морска трагедия, почернила 19 семейства.

Само на 7-8 мили откъм Босфора и за по-малко от минута морето погълна кораба “Хера”, плаващ под камбоджански флаг, и погуби целия екипаж. На борда му имаше 17 българи и двама украинци. 13 от тях са родени във Варна, между които и капитанът Атанас Атанасов. Той заедно с други 13 български мъже е сред безследно изчезналите.

След потъването на кораба

откриха телата само

на 5-има души

от екипажа - трима българи и двама украинци. Други намерени, изхвърлени или изплували тела няма и до ден днешен.

В тези дълги години на очакване се появиха безкрайно много предположения, версии и мистерии около тайната, която “Хера” сякаш отнесе на дъното в ледения и фатален ден. Някои от близките на изчезналите моряци не можаха да понесат мъката и последваха близките си в отвъдното.

Варненският окръжен съд ще поеме разглеждането на делото за потъването на кораба. Разпоредителното заседание е насрочено за 10 март 2020 г.

Разследването на инцидента приключва 15 г. след трагедията. През ноември 2019 г. обвинителният акт е внесен в Софийския градски съд (СГС). С разпореждане от 17 декември 2019 г. СГС прекратява съдебното производство и го изпраща по компетентност на окръжния съд във Варна. Мотивите са, че престъпленията са извършени в морския град, където са и постоянните адреси на двамата подсъдими.

Другият аргумент за препращането е фактът, че само 5-има от свидетелите по делото са от София, а от останалите 103-ма повечето са с местожителство във Варна, а отделни свидетели са от Бургас, Добрич, Шумен.

Разследването започва няколко дни след инцидента - на 16 февруари 2004 г. под ръководството на СГП. На 19 февруари 2010 г. разследването е спряно, тъй като не са събрани категорични доказателства за самоличността на извършителя. Възобновено е на 9 май 2013 г. 

Четири години по-късно - през ноември 2017 г., прокуратурата повдига

обвинения на двама

души във връзка

с потъването

на кораба. Като обвиняеми са привлечени Милен Б., генерален директор и ръководител “Експлоатация” на фирма “Провидънс шипинг енд трейдинг” ООД, менажирала “Хера”, и техническият директор и ръководител “Морски операции” във фирмата Стефчо М.

Според прокуратурата двамата в съучастие са отговорни за некачествено извършени и неизвършени планирани ремонтни дейности в периода от 23 юли 2002-а до 13 февруари 2004 г., включително и недокументирани конструктивни промени.

Те са обвинени и за неизготвяне на актуална информация за устойчивостта на моторния кораб и неснабдяването на капитана с нея в нарушение на нормативни актове, подробно описани в обвинителния акт.

Според заключенията на изготвените експертизи в хода на разследването това са причините за влошеното якостно състояние на конструкцията на кораба. Вещите лица посочват, че така бурята, на която е бил подложен “Хера”, е успяла да причини повече от допустимата деформация в корпуса.

От това е последвало разхлабване на крепежа на люковото закритие на хамбара, при което в него е навлязла голяма маса вода. Водата и въглищата, с които е бил натоварен корабът, са образували течна смес. Въздействието на бурята върху плавателния съд и движението на тази смес в товарната част на кораба са довели до

загуба на

устойчивост,

накланяне на

носовата част във

водата и потъване

За престъплението, в което са обвинени Милен Б. и Стефчо М., в НК е предвидено наказание затвор от 10 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.

Привлечени като свидетели са 129 души, като 21 са чужди граждани (от Украйна, Турция, Гърция и Италия). Вещите лица са 17.

Трагедията с потъването на кораба е нищена многократно през годините, но все още е пълна с много неизвестни. Във фаталния ден по обяд моторният кораб, натоварен с въглища, който плава от Керч (Украйна) за Гебзе (Турция), е спрян преди Босфора от служба “Управление на трафика” - трябвало да изчака в открито море, тъй като заради лошото време проливът е бил затворен. За анализатори на трагедията още тогава е било необяснимо защо турската служба, докато държи “Хера” в открито море, пропуска 11 други съда.

На 800 м от “Хера” е българският кораб “Вежен”. Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че “Хера” се преобръща и вижда кърмата на кораба, издигната над повърхността.

След минута “Хера”

вече не се забелязва

над водата

Скоростта на вятъра е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала.

След 40 дни турските водолази изваждат 5 тела - на главния механик Петър Жеков Колев, на втория механик Олександър Серафимович, на третия механик Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков.

Останалите моряци са в неизвестност - капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Най-младите тогава са едва на 23 г. - Мартин Минчев и кадетът Александър Каменов. Близки на загиналите моряци по време на изслушване на разследващите

Версиите за най-голямата ни морска трагедия бяха много и най-различни - от световна конспирация през ядрени глави, подводници и заговори. Говореше се за руски и турски подводници в района на инцидента, за превоз на нерегламентиран товар, който е трябвало да бъде запазен в тайна.

Стигна се дотам

да се твърди, че

моряците са живи,

но укрити,

защото са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят. Появиха се твърдения, че часове след потъването на кораба телефонът на втория помощник-капитан Боян Станков давал свободно. Дъщерята на боцмана Начо Начев пък получила есемес от него за рождения си ден на 17 февруари.

Моряци с дългогодишен опит също дадоха своя версия, че собственикът на “Хера” не е дал разрешение да му бъде помогнато, тъй като спасителната операция е много по-скъпа от щетите по потъване на кораба. Запознати

изключват

възможността

за човешка грешка,

тъй като капитанът Атанас Атанасов е познат в морските среди като изключителен професионалист. Голяма част от екипажа пък е в роднински връзки с шефове на фирмата-оператор. Дори единственият син на бившия шеф на Държавната инспекция по корабоплаване Стефчо Минчев - Мартин, третият помощник-капитан, също е бил на борда. Едва ли баща би пратил детето си на явна смърт, ако е знаел, че старият кораб е бил пред потъване.

Инцидентът с “Хера” стигна до ЕП. Евродепутатите от Италия Моника Франсони и Елен Флотър повдигнаха болезне въпрос, като твърдяха, че единственият свидетел на трагедията - екипажът на кораб “Вежен”, е бил разпитван 4 месеца след инцидента и на моряците е било забранено да говорят пред медии или пред други. Според тях и според снимковия материал патолози са заключили, че намерените 5 тела са престояли не повече от няколко дни във водата, а бяха намерени 40 дни след инцидента. Така се появява тезата, че 5-имата са били убити на брега и са върнати на потъналия кораб. Преди повече от 10 годинивъв Варна бе

направен следствен

експеримент -

изключително

сложен и много скъп

Макетът на кораба струва 38 000 лв. и бе изработен от специално вносно дърво. Екипът от следователи тогава прави възстановка на бурята в огромен басейн в Института по корабоплаване и корабостроене.

Резултатите от експеримента сочат, че първопричина за драмата е повреда в кораба, вследствие на която той става неуправляем. Товарът се размества от големите вълни и така започва навлизането на вода в един от трюмовете. Корабът потъва с носа напред.

В цялата тази трагедия сигурно е само едно - морето отне живота на 19 души за броени минути. А 16 години по-късно виновни за смъртта им все още няма. /24chasa.bg