31 166 сигнала за домашно насилие само през 2018 г.

31 166 сигнала за домашно насилие са получени в МВР от спешния телефон 112 само през 2018 г. В последните години се отчита ръст. Институциите постоянно призовават пострадалите и техните близки да ги търсят за помощ. Случаите с фатален край след домашно насилие са много. Около 30 жени на година са убити от мъжете или приятелите си у нас. Някои са подавали сигнали в полицията, други - не. През 2019 г. се приеха промени в закона, които наказват по-тежко домашните насилници убийци. Въпреки това случаите се увеличават. “24 часа” ви представя 2 истории на жени, които са малтретирани от половинките си, но са се измъкнали от ада и сега имат нов щастлив живот с други мъже.

Когато са били пребивани, те не са търсили институциите, но отчитат това като грешка. Търпели са унижения години наред, но са се връщали при насилника след извинения и уговорки.

Всяка от тях е била потенциална жертва и на убийство, но по чудо се е разминала. Днес те призовават жените в тяхното положение да търсят полицията и прокуратурата, за да има кой да ги защити. Това са автентични истории, разказани пред Калина Паскалева, но запазваме анонимността на жените. Самата Паскалева в миналото също е била жертва на насилие, а днес е един от хората, които търсят и са намирани от системно пребивани жени.

Биеше ме заради контакт

на приятел от детството

във вайбър и здравей

от колега на улицата

През 2013 година се запознах с мъж, който беше с шест години по-голям от мен. Влюбихме се и в началото всичко беше “цветя и рози”. Три месеца по-късно получих първия си шамар от съдбата и от него. Таксито, с което пътувах, тръгна по друг маршрут от предварително уговорения и той побесня. Изядох два тупаника в главата. Извини ми се след час. Не мина много време, преди да ми посегне отново, макар да беше обещал повече да не го прави. Разхождахме се в парка през лятото. Отново ми посегна. Удари ме с юмрук по главата, а после и с телефона през устата, защото в контактите ми във вайбър имаше мой приятел от детството. С посинена уста и разбита глава нямаше какво да споделя на родителите си. Излъгах, че съм паднала по стълбите, както предполагам много момичета са казвали.

След много уговорки и обещания отново се събрахме. Бях бита от ревност, защото колега от университета ми е казал здравей. Заради страха си от него също ядох бой. И така 4 години. Бях заплашвана, че ако не остана с него, ще изпрати хора да ме отвлекат и продадат за проститутка в чужбина. Заплашваше, че ще запали къщата ми заедно със семейството, докато спим. Казваше, че където ме види, там ще ме остави. Последния път, когато ми посегна, беше на морето. Обади ми се стар приятел по работа. Пуснах високоговорител. След като затворих, приятелят ми ме преби. Риташе ме в гърба. Паднах на земята. Имах синини и охлузвания. Побоят продължи следващите 4 дни. Наричаше ме “боклук” и “парцал”. След този случай се прибрах в София и това беше последната ни среща, макар той да не спираше да ме търси и да моли да се съберем. Три години по-късно не спирах да се озъртам по улиците от страх, че може да ме дебне от някой ъгъл.

Надявам се повече жени да се отърват от такива мъже, както аз. Днес имам нов човек до себе си. Срещнахме се случайно. Приятел е на сестра ми. Нещата между нас се случиха бързо. Живеем заедно и съм много щастлива. Той е здравомислещ човек, етичен и културен. Има семейство, което ме цени. Искам да кажа на жените, които са жертви на домашно насилие, да търсят полиция и прокуратура за помощ. Не трябва да се отчайват, защото щастието може да ги дебне от всеки ъгъл.

Настъпваше главата ми

след побоя, а после плачеше

Всичко започна четири месеца след като станахме гаджета. Още в началото усещах, че връзката ни е много силна. Свързваха ни много неща от миналото и обкръжението ни. Първият ни скандал се случи на едно много тайно и романтично място. Той изведнъж полудя, изпадна в нервна криза. Караше много бързо. Аз крещях и исках да сляза. Молех го да спре, но той сякаш не ме чуваше. Исках да скоча в движение, но той заключи колата и продължи до едно село след нашия град. Спря на отбивка и ме изкара със сила от колата. Дърпаше ме, хвана ме за косата и започна да ме души. Нямах сила да го спра и се свлякох на земята.

След малко дойде на себе си и започна да плаче и да съжалява, но в очите му още виждах злобата, докато ме биеше. Помолих го да ме закара вкъщи, без да казва нищо. Имах нужда от време да помисля дали наистина искам да съм с този човек и дали няма отново да ми посегне. След това не спираше да ме моли да се върна. Направих го с много уговорки и от страх.

Следващите няколко месеца бяха прекрасни - до момента, в който не отидохме на почивка с неговите приятели. Една вечер, преди да излезем, се скарахме. Бутнах го, а той ме блъсна на леглото. Започна да ме души и да ме удря с плесници по цялото тяло. Хвана главата ми и я удряше в стената. Нямах сила да изкрещя. Заплаши ме да не споделя с някого, иначе ще ме пребие отново, когато останем сами. Излязохме. Цяла вечер преглъщах болката и сълзите в очите си. На следващия ден се съблякох по бански и се зарових в пясъка от срам. Имах синини по врата и ръцете. Все едно всички погледи бяха вперени в мен, но никой не посмя да ме попита нищо.

След десет дни си тръгнахме от морето. Не знаех как ще продължа връзката си с този човек. Три седмици по-късно на рождения му ден отново ме преби. Беше пиян. Тогава разбрах, че има и друго момиче в живота му. Доста време след този случай изпитваше срам и само ме питаше как съм и дали раните ми са минали. Преструвах се, че съм добре, но вътрешно бях смазана. Повярвах, че се е променил.

Започнах работа. Повечето от колегите ми бяха момчета. С въпросния мъж работехме близо и имахме възможност често да вечеряме заедно, което отново ни сближи. Той ревнуваше, че не му отделям достатъчно внимание, и помисли, че излизам с някого от колегите си, което не беше вярно.

Прекарвах уикендите си с него, но скоро отново го хванах да си пише с друго момиче. Пак се отдръпнах. Отново ме молеше да се върна и твърдеше, че съм неговото момиче. Върнах се. Последва кавга от ревност и пак ме преби - разби устата ми с вратата на колата, скъса ми дрехите, кълнеше ме, обиждаше ме. Прибрах се и не исках да го виждам повече. Излъгах колегите, че съм болна, а на родителите си казах, че ме е ужилила оса. В знак на извинение заминахме за Гърция само двамата. Там беше различен и макар да тръгнах със страх, нямаше причина за притеснение. Девет дни след като се върнахме, отново ме преби - настъпваше ми главата, изхвърли ме чисто гола пред апартамента си, риташе ме в главата и ребрата. Изживях брутално унижение. След това ме качи в колата и започна да плаче - защо ми бил причинил това... Тръгнах си и се прибрах вкъщи. Когато ми звънна, му казах, че не смятам, че ще мога да го докосна отново.

Не се обадих в полицията. Беше ми много трудно да повярвам, че мога да намеря мъж, който да ме оцени, и дори се бях заклела, че никой никога повече няма да докосне сърцето ми. Но ето, мина година и успях. Благодарение на човека до мен се чувствам повече от прекрасно и вече не изпитвам онзи страх, с който живеех. Очакваме бебе и онази ужасна страница от живота ми е вече затворена.

Боят не е любов, търпението

не е привързаност

Бих искала да дам гласност и на своята история, като ще помоля единствено за анонимност.

“Мили момичета! Съберете сили и кураж, сложете край, тръшнете силно вратата. Тръгнете си от болката, помогнете на душата и сърцето, на себе си. Струва си - всички изпушени цигари, празните бутилки от вино, безсънните нощи. Струва си всичко, което ти дава спокойни нощи без сълзи, без удари, без викове. Щастието е от другата страна на вратата. Минете през нея!” Така започва разказа си млада жена, която се е откъснала от ада на домашния насилник - трудно, но завинаги. Сега живее нов живот и иска повече жертви като нея да се спасят. Сигурна е, че има много момичета и жени, които търпят побои, но мълчат от срам и от страх. Най-голямата грешка според нея е мълчанието. “Трябва да се споделя, да се говори или пише, да се изкарат емоциите навън, за да се успокои душата, когато изпусне всичко премълчано”, категорична е тя. Ето нейния разказ:

Като неопитно, непознаващо достатъчно добре живота и мъжа 18-годишно момиче, бях подведена, че това, което изпитвах, е любов. След първия шамар продължих упорито да не се съмнявам, че това е обичта, но по-различна, по-друга, наша. И след последвалите удари все още приемах всичко като чиста монета.

След поредната синина, удар, викове, обиди и закани продължавах да живея с вярата и сигурността, че това не е нередно. Бърках болната привързаност с любов. Бърках шамарите с милувки и наранените ръце със страст. Всяко младо момиче, непознало още любовта и мъжа, би попаднало в подобен капан. Изисква се нечуван и невиждан кураж да сложиш край на такава връзка и да затвориш вратата завинаги.

Не съм

срещнала

жена, готова да

предприеме

първа края

Бях готова да крещя: “Удари ме, но остани!”.

Буци в гърлото, реки от сълзи, болка, крясъци - съгласна съм на всичко, само остани. Самозаблудата, вярата в една утопична, неосъществима и болезнена връзка не може да бъде преболедувана. Повече сила изисква да тръгнеш, отколкото да останеш. Непоносима и нетърпима физическа и емоцинална болка. Ад. Кошмар без край. Освен бой търпиш и изневери. Пред теб стои предизвикателството да се довършиш съвсем, понасяйки това да бъдеш втората и третата цигулка от големия оркестър, в който си попаднала. Страх от самота, страх от безсилието, страх от болката, страх от раздяла - всичко това боли много повече от раните и синините, когато си на предела на силите и когато токсичността в отношенията е с твърде високи нива.

По-добре да лекувам рани, отколкото още по-болно сърце. Едва когато прекрачиш прага и кошмарът остане зад гърба, ти става ясно, че по-ценно от здравото сърце и спокойствието няма. Нищо не струва толкова скъпо, че да бъде платено със сълзи, болка и здраве. Боят не е любов, а търпението не е привързаност.

Възнаграждението идва, когато си тръгнеш. Излязла от ада, изтърпяла всички болки, преживяла унижението, падала от много удари, но отново на крака, отново със стабилна почва под краката. Преминала всички пожари и емоционални катаклизми, изплакала очите си, прикривала синини по лицето, жената става непобедим великан. Няма по-велика жена от страдалата жена, преодоляла ада и отново със сила за нови усмивки.

Мъж натискаше

тялото на жена си,

докато я парализира

Насилието започва до 6-ия месец

или при първата трудност

ДИМИТЪР МАРТИНОВ

- Г-жо Димитрова, какъв е профилът на жертвите на домашно насилие?

- Това са жени от градовете, между 25 и 40 г., със среден до висок социален статус. Тези с най-висок стандарт на живот не споделят, защото живеят в затворен кръг от хора като тях. Няма значение дали жертвите са имали проблеми в детството като разведени родители например.

- А извършителите?

- Обикновено са мъже със същия социален статус и възраст. Имат и общо - всеки насилник е бил жертва в детството си (важно е да се знае, че не всеки, който е бил насилван, ще стане насилник), което не може да бъде оправдание за поведението, но може да бъде обяснение. Донякъде вината е в родителите, които насърчават момчетата да се бият. На момичетата пък се казва: “Щом те удря, значи те харесва”. Боят дори не се възприема като нещо необичайно за децата. “Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият”, е едната страна. По-лошата е, че децата не просто го приемат, но и предпочитат. “А Сашко само го бият и толкова”.

- Споменахте родителите. Има ли случаи на мъже, чиито бащи са биели жените си?

- Има, да. Някои се отвращават и никога няма да посегнат в живота си. Други обаче го възприемат като напълно нормално, същото е и с жените. Едни търсят мъже, които никога не биха им посегнали, други са свикнали с подобно поведение и го смятат за част от нормата. Дори жена да остане при мъж насилник, може да се търси като първопричина у родителите. При жените също се наблюдава предаване на ценности, като една от тях е, че са длъжни да пазят семейните взаимоотношения с цената на всичко. Дъщерите едва ли не са научени, че щом са влезли в съюз, дори да са станали жертва, не трябва да го развалят. Дори напротив, смятат, че това ги усъвършенства като женския идеал. Че те са длъжни да помогнат на насилника, само те усещат неговата слабост, те са по-силни от него и са длъжни да се борят и пазят семейството. Тоест едва ли не

сами обръщат

ролите и възприемат

него като жертва,

а собственото си поведение като насилническо.

- Кога обикновено започва насилието?

- Различно. Но обикновено до шестия месец или при първата трудност. Не е задължително да се почне с физическо насилие, в началото по-често е психическото. Например дори само да знае паролата на телефона ви. Това обаче не значи, че ако я знае, задължително е насилник.

- Може ли домашният насилник да се познае в началото на връзката?

- Момичетата казват, че в първите месеци са получавали цветя от приятелите си, глезили са ги. После след всеки удар се стига до розите. Така на момичетата им се напомня нещо хубаво, затова прощават.

- Как трябва да подходи мъж, който започва връзка с тормозена в миналото жена?

- Не трябва да и? напомня и да я принуждава да му разказва.

- Има ли крайни прояви на насилие, или по-скоро става дума за по един шамар?

- Има доста крайни случаи. Един мъж, владеещ бойно изкуство, удряше съпругата си така, че да не остават белези. С ръце. Той знаел и точки по тялото и?, при които с натискането им да я парализира или дори да изпадне в безсъзнание. Тя има съмнения, че след това е правил секс с нея. При парализата пък просто не е можела да вика, но е усещала абсолютно всичко. Други мъже

използват пластмасови

бутилки и удрят жените си

с тях през бъбреците

- Могат ли двойките да решат проблемите с агресията, като имат дете?

- Не. Дори ги задълбочават, защото така вкарват във връзката си човек, който изисква цялото им внимание и не им остава време един за друг. Почват и да се карат дори за задълженията към детето.

- Промяната на населеното място решава ли проблемите с насилието?

- Колкото и раждането на дете. Случва се двойките да мислят, че променяйки населеното място, оставят всичко зад гърба си и започват на чисто. Истината е, че всичко, което носят вътре, го взимат със себе си и то се разгръща на новото място, понякога дори с по-голяма сила, защото адаптацията е свързана с определено ниво на стрес.

- А домашното насилие над мъже?

- Има го, но е много по-рядко срещано, защото мъжете са физически по-здрави. Повечето жени упражняват емоционално насилие над мъжете по отношение на децата, особено след раздялата, или вербално - обиди, заплахи.

- Мит ли е насилието след раздялата?

- Не. Има случаи на причаквания и побои, но по-често се използват децата. Дори се стига до крайности – майка накарала двете си деца да излъжат, че баща им ги насилва сексуално.

- Каква е рецептата за лечение на отношения с домашно насилие?

- Много комуникация. Мъже искат да се поправят. Опитът ми обаче е показал, че въпреки всичко в крайна сметка партньорите се разделят.

- Прокуратурата има подход при случай на домашно насилие да се докладват и предишни такива на същия човек. Правилно ли е?

- Да. Така се разбира за цялостното му поведение. Дори може да се направи извод, че ако после жалбите са оттеглени, вероятно е имало ново насилие, което е изплашило жертвата. /24chasa.bg