Управляващите трябва да дадат гаранции, че специалните разузнавателни средства се използват по предназначение, а реформите в МВР и митниците са успешни. Това са част от заключенията на междинния доклад на Европейската комисия за България, който трябва да бъде представен в петък, съобщава вестник „Сега”, който се позовава на източник, запознат с черновата на документа. Сред другите изтъкнати забележки е притеснителната възможност дела за конфискация да тръгват по анонимни скандали, както предвижда проектът за нов закон „Кушлев”. В документа е споменато и ключово назначение в съдебната власт, направено без достатъчно прозрачност.

Докладът е кратък - под пет страници, посочва изданието. Той показва оценката на експертите по т.нар. специален „механизъм за сътрудничество и проверка”, въведен, за да се помогне за решаване на проблемите в борбата с организираната престъпност, корупцията и съдебната реформа. В него има предимно констатации на експерти. За разлика от този документ годишният доклад, който излезе миналото лято, съдържаше политически оценки - например че има политическата воля за справяне с организираната престъпност и корупцията. Черновата на февруарския доклад е пристигнала в България в края на миналата седмица и институциите са имали 24-часов срок да направят своите бележки, преди да бъде огласен окончателният текст.

Включването на СРС-скандала в доклада, който се разрази в началото на годината, след като бяха разпространени записи от телефонни разговори на хора от властта, включително и на премиера Бойко Борисов, е показателно за отношението на ЕК и съмненията за нарушаване на човешките права. Още повече че за късно снощи в Европейския парламент бе насрочено изслушване в Страсбург по скандала у нас, предизвикано от български евродепутати и техни колеги от групите на либералите и социалистите.

Покрай скандала прокуратурата започна разследване, а съдебната власт отчете, че за две години разрешенията за прилагане на СРС са се увеличили с 300%, ефективността им става все по-ниска, а съдебният контрол е фиктивен. Парламентарната комисия за контрол над СРС вече излезе с унищожителен доклад, в който се казва, че спецсредствата може да се използват за политически цели. Още вчера от Министерството на правосъдието обявиха, че работна група под ръководството на министър Маргарита Попова започва да обсъжда промени в закона за СРС, за да предотврати нарушения на правата на гражданите.

В междинния доклад на Европейската комисия не се говори за конкретни казуси. Записано е например, че в съдебната власт е направено възлово назначение без достатъчно публичност, но не се споменава чие. Последното важно назначение в системата бе на Георги Колев, който оглави Върховния административен съд. Той бе единствена кандидатура и събра голямо мнозинство във Висшия съдебен съвет. Точно Колев е магистратът, който като председател на Софийския градски съд е позволил подслушването на директора на митниците Ваньо Танов, което роди последния грандиозен скандал.

Новосъздаденият специализиран наказателен съд, който ще се занимава с делата срещу организираната престъпност, също е намерил място в доклада. Обяснена е неговата компетентност и това, че се очаква да заработи през август. Комисията не е дала нито положително, нито отрицателно становище за новата структура, само е преразказала мотивите на правителството за създаването й.

Със загриженост е спомената възможността анонимни сигнали да са в основата на производство за установяване и конфискация на незаконно имущество. Това се предвижда в проекта на правосъдното министерство за изцяло нов закон „Кушлев”. Проектът бе остро критикуван от правозащитници и бе преработван няколко пъти след оценки на Венецианската комисия към Съвета на Европа. Тя обаче насърчи вносителите да оставят анонимните сигнали, ако има и други гаранции. В проекта е записано, че производство "не може да се образува по анонимен сигнал, освен когато се съберат други сведения, които го потвърждават". Проектозаконът не бе одобрен и от правната дирекция на правителството. В момента се преработва в Министерството на правосъдието и се очаква скоро да влезе за обсъждане в кабинета.

Докладът обръща внимание на това, че в последно време са произнесени две осъдителни присъди по знакови дела. Вероятно се имат предвид приключилите на първа инстанция процеси срещу бившия шеф на НАП Мария Мургина, която получи четири години затвор, и срещу бившия шеф на „Кремиковци” и бивш президент на ЦСКА Александър Томов, осъден на девет години. В същото време обаче се отбелязва, че има и процеси, приключили с оправдателни присъди, но те са протестирани от прокуратурата. Наскоро за невинни бяха признати братята Красимир и Николай Маринови-Маргините, както и дупнишките бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов. В момента Европейската комисия следи около 80 дела и проверки. /Дарик радио