Заразен с Covid -19 или белязан с Алената буква? Има ли разлика?

Според нашата общественост и народо-психология, очевидно няма.

Едно грешно решение разрушава напълно живота на трима души в романа на Натаниъл Хоторн „Алената буква“.

Млада и красива жена, зачева дете извън брака и получава публично унижение, като в комплект с това, е задължена да носи червено до края на живота си.

Явно пак сме 1850 година, когато е издаден романът за първи път.

Дали си бил по грешното време с грешните хора, на грешното място, или си взел решение да прекрачиш границата и да извършиш „извънбрачния грях“, е въпрос на чисто човешка слабост да нарушиш правилата.

Подобни лицемерни посочвания са били модерни по време на чума.

Векове наред „гонят го като чумав“ не е просто сравнение.

Дори в модерните времена на развитите технологии, тенденцията да сочим „чумавите“ или прегрешилите е навик, който не омръзва.

Нещо повече – евоюлирал е във времето и  се е стопила разликата в ценностите. Защото по времето на чумата, факторът с технологиите не е играел роля.

В днешни времена, обаче, има главна роля дори.

Разговарям често с контактни хора, които са под карантина.

Разказват, че приятелите им дори по телефона ги е страх да звъннат, защото си обявен за „чумав“.

Очевидно е срамно да си заразен с вирус, също толкова, колкото и се отдадеш на пороците си или просто да не живееш по нормите, които обществото е решило да ти налага.

А докато ти стоиш под карантина, същото това общество, те одумва и разнася „петното“ ти из целия град.

Дали този така наречен срам води до укриване на контактни лица?

Коя е причината хората да се срамуват или просто страхуват да кажат на глас, че вероятно са се заразили или просто избягват и отказват да излязат от зоната си на комфорт?

Дали се страхуват, че Алената буква е нарисувана на дрехите или изписана на челата им, остава да гадаем.

Остава въпроса, обаче, редно ли е да си мълчим?

За да не ни съди това така лицемерно и „безгрешно“ общество?

Хората казват, че любов, диария и кашлица, не могат да се скрият.

Тогава остава въпросителната – струва ли си?

Да рискуваш живота на много хора, за да не те маркират в червено?

Мисля, че не. Не крийте, че може би сте болни или ако вече го знаете, споделете го. Само така ще спасите животи, само така ще стане модерно.

А нали робуваме на модерното...

Геновева Михайлова