Ботев трябва да се познава, трябва да се чете и да се знае от всеки българин, защото в неговите произведения е отразено величието на една неповторима епоха. Това заяви в интервю пред ВАРНА новини директорът на ОУ „Свети Патриарх Евтимий“ и историк Веселина Манолова. По нейни думи личността на Ботев е достатъчно проучена, а гениалността му в литературата е доказана:

– Имаме ли нужда от Деня на Ботев?

– Всеки българин има нужда от Ботев. Той е онази експресия, която всеки преживява, когато мисли за България. Ботев е онзи смисъл, който всеки патриот влага в думата Отечество. Младият поет е останал в българската история и литература като пламенна и всеотдайна личност. Неговият образ е изключително ярък, защото носи в себе си бунта на младите и лудите глави, които направиха възможно нашето Освобождение. Той е олицетворение на подвига, саможертвата, смелостта и героизма.

Да, имаме нужда от този ден, за да сведем глави пред паметта на всички герои на 1876-то лето, когато един народ се изправи, за да защити свободата си и да си завоюва място на картата на Европа.

– Обективен ли е съвременният исторически прочит за личността на Христо Ботев?

– Ако ме питате дали личността на Ботев е достатъчно проучена и исторически обяснена бих отговорила с да.

Свидетелствата на епохата са разчетени и осмислени от историческата наука, но ако ме питате дали можем обективно да разберем личността на Ботев днес – бих Ви отговорила с не. Не е обективен съвремения прочит на героя, защото, за да осъзнаеш истинския смисъл на делото на Ботев, трябва да живееш в неговото време.

Параметрите на героизма, параметрите на жертвоготовността могат да бъдат разбрани истински само в контекста на времето. Не знам дали е известен факта, че именно Ботевата чета и смъртта на поета прави възможен огромния отзвук от Априлското въстание.

Голяма част от публикациите и реакцията на европейските медии през 1876 година се дължат на героизма на Ботевата чета. Ако не беше този подвиг може би въстанието на българите нямаше да постигне своята заветна цел – Освобождението.

Ето защо, за да оценим личността трябва да познаваме достатъчно добре времето в неговата пълнота и всеобхватност.

От друга страна Ботевото дело може да се оцени от гледна точна на съвремието само ако се оцени смелостта. Само ако се осмисли жертвата и подвига. Това не е само стойност в думи. Това е израз на любовта към родината.

– И все пак хората търсят предателство… Важно ли е да знаем кой е натиснал спусъка?

– Не мисля, че това е въпрос, върху който трябва да се фокусираме. Подвигът на Ботев не бива да се тълкува от тази гледна точка. Дори и да е имало предателство, нима това трябва да стои в основата на интереса към ботевото дело.

Предателството не е национална черта на българина. Това действие е личностен избор и само по себе си е недостойно и подло човешко деяние. Не бива да се поглежда на Ботев по този начин. Дори да е имало предателство то говори само за личността на другия. Подвигът не бива да се омаловажава по този начин, защото така се отнема ореола на човека, който умря за свободата на България.

– Разбираме ли творчеството на Ботев?

– Според мен геаниалността на Ботев е доказана в българската и европейската литература. Неговото творчество и до днес част от съкровищницата на българската поезия и проза. Да, разбираме творчеството на Ботев. Неговите стихотворения са познати и обичани от българина и носят в себе си заряда на времето.

Те поразяват с пространствата, които обитават и образите, които оставят в нашето съзнание. Черното бесило от стихотворението за Левски, образите на хайдутите и героите, които Ботев описва се идентифицират с историческите личности и много често се припокрива с представата ни за тях. Пламенния призив за свобода и до днес стои в съзнанието на българина и отразява величието на епохата. Според мен няма българин, който да не знае думите на поета „Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира…“

– А мислите ли, че не изучаваме оставеното от него достатъчно добре?

– Не, не мисля. Значението на образованието е не да даде всичкото знание за една личност, а да запали огъня на познанието. Да накара учениците да се интересуват от творчеството на даден автор, да ги накара да го прочетат. А това българският учител го умее.

От там нататък, когато се предизвика интерес, когато се опишат параметрите на една личност и на едно творчество, когато се запали огънчето в душата на детето изчитането на творчеството на автора остава личностен избор и стремеж. Надявам се, че това се случва с повечето ученици, защото Ботев трябва да се познава, трябва да се чете и да се знае от всеки българин, защото в неговите произведения е отразено величието на една неповторима епоха.

– Според Вас има ли място за надеждата? Учениците търсят ли своята национална идентичност?

– Надежда винаги има. Националното чувство е онзи пламък, който ни прави българи. Това е искрата, която ни отличава, която ни събира, която ни кара да се гордеем с миналото си.

Където и да сме по света, ние си оставаме българи. Устоите на нашата идентичност е неразривно свързана с нашето минало, с героичните и славни моменти от нашата история и убедена съм, че всеки един млад човек осъзнава това.

Няма българско дете, което да не се гордее и да не се възхищава от подвига на героите – един от които е Ботев. Посято в детската душа това чувство остава за цял живот. И всеки носи това огънче и осъзнава националната си идентичност, където и да се намира по този огромен свят./Варна новини