Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, открива в навечерието на Международния ден на жената мащабна изложба живопис на женски образи от своя музеен фонд. Под названието “Тя”, селекцията, направена от екипа на Галерията, включва забележителни произведения на знакови автори - определящи имена за някои от най-плодотворните периоди на българското изкуство. Изразявайки почит към темата за жената, експозицията има и висока познавателна стойност, като предоставя възможност на посетителите да се вгледат в едни от най-ценните творби, притежание на Варненската градска галерия. Откриването е на 7 март от 18:00.

Изложбата “Тя” се провежда под патронажа на областния управител на Област Варна проф. д-р Андрияна Андреева и на кмета на Община Варна Благомир Коцев.

Проф. д-р Андрияна Андреева, споделя вълнението си от предстоящата изложба:

“Да бъда част от екипа, който роди идеята за изложбата, бе не само изключителна привилегия, но и чест, за която ще бъда благодарна винаги. Вълнува ме всяка среща с изкуството, всеки повод да се докосна до вдъхновението, да търся във всеки образ, всеки щрих или цвят неразказани истории – за живота, за любовта, за пътищата, които сърцето следва. А там някъде – между вдъхновението и страстта, между любовта и презрението, между преклонението и възхитата е Тя – Жената. Онази дива, многолика палитра от образи в целия цветен спектър на живота. Казват, че да рисуваш женски образи, е като да обхванеш необятното. Но пък неповторимо е усещането да се докоснеш до стила, с който авторите в тази изложба пресъздават своя прочит за Нея – Жената. Тя - Любимата, Майката, огнената дива, или крехката нежност, която може да променя съдби. Тя – Жената.” 

Изложбата представя близо 60 живописни произведения от фонда на Градската художествена галерия във Варна. Тя е експонирана, следвайки хронологичния принцип, така че зрителят има възможност през женския образ да познае динамиката и промените, които настъпват в българското изобразително изкуство - посочва Доротея Павлова, директор на Галерията. Най-ранното произведение е „Дамски портрет“ на Иван Мърквичка (1856-1938). Неговото изкуство регистрира прехода от светогледа на възрожденските художници към творчеството на художниците, изобразяващи градския човек с реалистичен пластичен подход. Мърквичка учи в Прага и Мюнхен, където усвоява правилата на академичната живопис. Той е художник, чието творчество в българското изкуство се свързва с поколението на художниците битописци, но значително място в творчество му заема и жанрът на портрета. В живописното произведение „Дамски портрет“ авторът успява да създаде образец на поетичния интимен портрет, в който умело е преодоляна установената дотогава статичност на фигурата. Образът намира свободно композиционно  решение в пространството и постига мекота на формите. Портретуваната жена държи в ръце нотен лист, което отвежда към интелектуалните, творческите и духовните достойнства на личността.

Изкуството на следващото поколение художници преодолява академичната линия в живописта и утвърждава европейските художествени постижения. Цено Тодоров (1877-1953) задава нови моменти в българската реалистичната портретна живопис. Учил в Париж, той придава романтично внушение на женските образи, което го издига над академизма. Изграждайки портрета в непринудена поза с богато разработени детайли от облеклото, художникът създава представа за темпераментна жизненост на младата жена. С напълно различно внушение е женският портрет, създаден от Стефан Иванов (1875-1951) в неокласически маниер, притежаващ безспорни живописни достойнства. Художникът избира да предаде женския образ във фронтална поза, за да създаде максимална яснота на формата. За да постигне емоционално въздействие, използва контрастната колоритна съпоставка между тъмните черни гами на дрехите и равните задни планове в съотношение със светлите тонове на женското лице. По този начин в образа са предадени класическа строгост и спокойствие. Александър Мутафов (1879-1957) създава символистично внушение в композицията „Двоен портрет“, в която двата образа са профилно предадени и са обградени от условен затварящ план с усложнена живописна повърхност. Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965) специализира живопис в Мюнхен и споделя художествените принципи на импресионистичното изкуство. Произведенията й са изградени чрез чист живописен маниер, характеризиращ се с разтапяне на контурните очертания на формата, вибрираща въздушна среда и цветове, проникнати от светлина, което придава особена лекота на образа. „Портрет на чехкинче“ вълнува със своята непринуденост, жизненост, младост и чистота. Женските образи на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) остават най-емблематичните в класическото българското изкуство. Той се стреми да създаде „национален декоративен стил“ като форма, съдържание и колорит. Изхождайки от художествените принципи на византийската живопис, художникът използва експресивната сила на колорита - достижение на модерното изкуство, за да предаде хубостта и духовната сила на българката. Борис Георгиев (1888-1962) учи живопис в Петербург при Николай Рьорих и продължава образованието си в Мюнхен. Художникът изгражда формите и обемите в портретите, които създава, използвайки обобщена класическа линия. В експозицията е представен портрет на „Майка ми“. Образът е на възрастна жена със замислен израз на лицето и с мек жест на ръцете, сключени в скута. Това е изoбражение на човешка тъга и печал, на духовни терзания на една майка. Периодът на 30-те и началото на 40-те години на XX в. в българското изкуство се отличава с изявата на редица художници, който претворяват в изкуството си художествените принципи на европейския модернизъм. Вера Лукова (1907-1974) изгражда линеарно, с плътен контур женската фигура, а Карл Йорданов (1905-1976) в „Портрет на Олга Йорданова“ постига ясна композиция и чистота на формата. И в двете картини жената е разположена пред прозорец – любим композиционен мотив на художниците от 30-те години. Вера Недкова (1908-1996) разработва жанра на голото женско тяло, търсейки да постави и реши чисто пластични проблеми. В композицията “Акт - спяща” художничката успява да постигне баланс между модерния колорит и синтетичния реализъм в обемите на фигурите. Бенчо Обрешков (1899-1970) в “Момиче с червена шапка“ демонстрира силата на автономното изкуство, създавайки звучна живопис, която достига изключителна сила и цветност.

Поколението, което навлиза през 60-те години на XX в., внася пластични промени в българското изкуство, отстоявайки принципите на художествената самостойност, артистичната свобода и преодоляване на натуралистичния императив, наложен в предходните десетилетия.  През 70-те години към освободения живописен език се присъединява и склонността към линеарна завършеност на формата. В края на това десетилетие и началото на 1980-те години в живописта се откриват рефлексии от фотографията, киното и други изкуства. Светлин Русев (1933-2018) създава портрет на майка си, нанасяйки живописната материя с плътна, пастозна, релефна мазка. Фигурата е предадена с наведена глава, подпряна на ръката и сведен поглед.  Тази затвореност и статичност на образа създава внушение за вглъбеност, размишление и приемане с мъдрост на изпитанията на съдбата. Лиляна Русева (1932-2009) допринася с изкуството си за формирането на българската художествена култура от този период. Тя изгражда образите на съвременни жени с характерна лаконичност на пластичния израз, постигайки обобщаване на формата и фина, загладена фактура. Изкуството на варненската художничка Дария Василянска (1928-2017) е представено от фигурална композиция в характерната й постекспресионистична стилистика, лишена от светло-сенъчно моделиране, което я прави близка до иконографската традиция. Темата за майчинството вълнува художничката, която създава идилични сцени. В женската фигура на Маргарита Денева (1931) се откриват солидно изградена образна структура и почти триизмерни обеми. Подобна склонност към моделиране се открива и в композицията „Вечната тема“ на Ванко Урумов (1941-2020). Синтезът и чувството за монументалност подчиняват образа на идеята за красотата, въплътена в младото голо женско тяло. В композицията „Майка“ на Тома Трифоновски (1938-2010) формата е изградена плоскостно, живописната повърхност е съвършено изчистена и цветът е освободен от имитативните му функции спрямо натурата и се е утвърдил като конструктивен елемент и носител на емоционални състояния. Йордан Кацамунски (1943-2015) е представен в изложбата с живописната картина „Пълнолуние“ разработена в сдържана, монохромна гама. Издълженият силует на младо момиче е предаден деликатно, поетично, меланхолично. Художникът Янаки Манасиев (1932-1978) избира жената за основна тема на своето изкуство. Той търси да изрази дълбокия женски психологизъм в композициите с голи тела. Образите са изградени с артистична свобода и експресивен пластичен език. Галерията от образи на жени се допълва от произведения, създадени през 1980-те години. В картината „В новото ателие“ на  Мария Зафиркова (1951) е постигнат кинематографичен ефект от композирането на женската фигура в първия план и перспективата, с която е предадено пространството в задния план, Вихрони Попнеделев (1953) в „Портрет на Ади“ извежда образа, използвайки ерудицията си на добър рисувач с повишена фовистична цветност за да създаде произведение с модерни естетически качества, Бисера Прахова (1937) създава своите женски образи с живописен маниер, притежаващ изключителна условност на формата и колорита, през които предава напрегнатото емоционално-психологическо състояние на своите персонажи.

Разгърнатата експозиция на женски образи от фонда на Градската художествена галерия във Варна представя едни от най-значимите имена в българското изкуство. Наред с високите пластични стойности, които притежават художествените произведения, те са и препратка към основни човешки и духовни ценности, и интелектуални постижения в българската култура.

Откриването е от 18:00 ч. на 7 март 2024 г. в Градската художествена галерия – Варна, на ул. „Л. Каравелов“ 1. Изложбата може да се види до 26.03.2024 г.

Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна

http://varnacityartgallery.com

Репродукции: Александър Николов