От Сдружението за модерна търговия предупреждават, че новата формула няма да реши проблемите с ниската производителност, напояването и недостига на работна ръка

"Справедливата стойност" на храните е поредният експеримент, с който държавата се опитва да влияе върху цените, без да е ясно как точно ще работи новата методика и дали тя ще доведе до реално поевтиняване. Това е един от основните изводи от позицията на Сдружението за модерна търговия след края на общественото обсъждане на механизма.

Според изпълнителния директор на организацията Николай Вълканов самата методика трудно може да бъде обяснена на разбираем език, тъй като и държавата не е представила достатъчно ясно как ще функционира формулата.

"Аз няма как да обясня просто това, което предлага държавата, тъй като тя самата не може да го обясни по прост и ясен начин", заяви Вълканов пред bTV.

По думите му по време на работна среща в Министерството на икономиката дори авторите на формулата са признали, че в нея има грешки, а част от използваните изходни данни не са достатъчно релевантни към реалната ситуация на пазара. Сред проблемите той посочи информацията от стоковите тържища и данните за вноса. "По думите на самия земеделски министър Абровски и цените на вноса не са много релевантни, тъй като според него има внос на занижени цени. Ако според един министър данните за вноса не са коректни, как според друг министър това може да бъде рефер за каквото и да било, на всичко отгоре с претенцията да се нарича справедливо", коментира Вълканов.

Според него разговорът за цените на храните не трябва да се ограничава до производители, преработватели и потребители, защото разходи по веригата имат и търговците. Като пример той посочи земеделието и направи сравнение с Гърция, където според него се обработват и напояват значително повече земеделски площи. В България под 2% от площите се напояват, което според него пряко се отразява върху производството и цените. "Как може да си говорим тогава и защо да изместваме разговора в посока на някакви имагинерни понятия като "справедлива стойност", вместо да решаваме реалните проблеми", попита той.

От Сдружението за модерна търговия посочват, че вече съществуват частни платформи, които използват данни за цените, подавани ежедневно от търговските вериги към Комисията за защита на потребителите. Според Вълканов тези системи могат да послужат като основа за по-ефективен механизъм, вместо да се изгражда нова административна система.

Той предупреди и за допълнителни разходи за бизнеса при въвеждането на нови изисквания. "Всяка една такава административна мярка включва някакъв допълнителен ангажимент, който търговецът трябва да изпълни. Той е свързан с доразработването на IT системи и с ангажирането на човекочасове", обясни Вълканов. По думите му търговците още от август миналата година подават данни към КЗП, което е наложило специална интеграция на информационните им системи. "Всичко това струва пари, всичко това го плащаме и ние през цените на храните", заяви той.

Според Вълканов основните проблеми с цените не започват от търговията, а много по-назад по веригата - при производителността и добавената стойност в българското земеделие. "Ние сме тръгнали да оправяме търговията, където може да си има някакви грешки, както във всяка една сфера на обществено-икономическия живот, но пак слагаме каруцата пред коня", каза той. Сред причините за ниската производителност той посочи качеството на семената, липсата на достатъчно напояване, начина на управление на стопанствата и високите разходи.

Разликата между цената на производителя и тази в магазина също не може да се разглежда изолирано, смята Вълканов. Като пример беше посочена динята - производители твърдят, че я продават за около 8-9 евроцента на килограм, докато крайната цена е многократно по-висока.

Вълканов обаче изрази съмнение, че големите търговски вериги купуват дини на толкова ниски цени. По думите му в разгара на сезона те са се продавали в големите вериги за около 25-29 евроцента за килограм, като цената зависи от сорта, произхода и начина на доставка.

Когато веригата е по-дълга, през нея преминават повече посредници, които също имат разходи и добавят своя марж.

"Там, където веригата е по-дълга, неминуемо минава през повече ръце. Всички тези ръце също искат да сложат нещо отгоре си. Те също полагат труд и трябва да купят същите неща, които си купуваме ние с вас от магазина", обясни той.

По тази причина според него не може автоматично да бъде обвиняван малкият търговец, който продава качествени български домати на по-висока цена. Той не може да реализира огромни количества, а част от продукцията му неизбежно се бракува.

Според Вълканов вносът не трябва да се разглежда като причина за високите цени. Напротив - когато българското производство не е достатъчно, вносът може да бъде естествен механизъм за поддържане на цените по-ниски. "Ако българските домати не са достатъчни като количество, за да задоволят нашето потребление, очевидно трябва да си внесем. Не само че трябва да си внесем, ами това е естествен механизъм да поддържаме цените ниски на вътрешния пазар", каза той. По думите му дефицитът на дадена стока неизбежно се отразява в посока на по-висока цена.

Вълканов постави под въпрос и ефективността на средствата, които държавата и Европейският съюз насочват към земеделието. По думите му тази година секторът получава рекордни средства - над 2 млрд. евро от европейско и национално финансиране. Според него обаче по-важният въпрос е не колко пари се дават, а какъв измерим резултат се постига с тях."Нека да излезе този човек и да каже: ние ще дадем 200 милиона повече. Това ще доведе ли до 5% повече българско мляко, до 7% повече български праскови, до нещо измеримо?", попита той. По думите му средствата трябва да бъдат насочвани към конкретни цели като напояване, модернизация, коопериране, управление на риска и подобряване на инфраструктурата.

По отношение на цените на храните Вълканов посочи, че не при всички продукти се наблюдава значително поскъпване спрямо година по-рано. Той даде за пример млечните продукти, яйцата, свинското и пилешкото месо, при които според него цените до голяма степен са близки до миналогодишните. При плодовете и зеленчуците обаче картината е различна. "Аз не виждам как ще станат по-ниски. Първо, защото виждате какво е положението - вода няма, няма кой да бере", заяви той. Към проблемите се добавя и недостигът на работна ръка. Липсата на достатъчно хора в земеделието, складовете и търговията увеличава разходите и създава допълнителен натиск върху цените. Ако българското производство остане недостатъчно, вносът на по-ниска цена ще продължи да бъде по-лесният начин за запълване на дефицита.

Вълканов отхвърли твърдението, че българските производители нямат достъп до големите търговски вериги. Според него значителна част от стоките по рафтовете са български, но не всеки производител може да изпълни изискванията за необходимите количества, качество и подготовка на продукцията. Той посочи и че около половината от пазара е неорганизирана търговия - малки квартални магазини, пазари и директни продажби, които също дават възможност на производителите да реализират продукцията си.

Сред обсъжданите мерки е и инициативата "Кошницата с грижа". Вълканов заяви, че Сдружението за модерна търговия не участва в инициативата и изрази съмнение, че подобни механизми могат да заменят конкуренцията и свободното пазарно поведение. Той направи сравнение с Гърция, където според него е въведен различен модел, обхващащ не само търговците, но и производителите и преработвателите. Според него и там обаче подобни мерки имат цена, като създават допълнителни трудности за малките търговци.

В крайна сметка според Вълканов новата "справедлива стойност" няма да реши структурните проблеми на българския пазар. Административната формула сама по себе си няма как да доведе до трайно понижение на цените, ако остават нерешени проблемите с напояването, производителността, труда, енергията и организацията на земеделското производство. Основният въпрос според него не е как държавата ще изчисли "справедливата стойност" на една храна, а как ще създаде условия българското производство да стане по-ефективно и конкурентоспособно. "Трябва да направим нещо, което в значителна степен работи, когато нищо отзад по веригата не е както трябва", обобщи Вълканов.