За да покажем на властта - национална и местна, нашата твърда решимост да доведем до край битката си за нормални условия за живот и бизнес, учредихме свой Граждански комитет за развитие на кк “Чайка”, който в оперативен порядък да представлява многохилядната ни общност и да отговаря гражданските ни инициативи да са в съответствие с действащите правила и норми.

Тъжен факт е, че в нашата държава нищо не се постига без протест или публичен скандал. Опитахме с добро да обърнем внимание върху проблема с уличната мрежа. Алармирали сме неведнъж институциите. Не ни се получи.

Една година търпяхме и разкопки с надеждата, че, когато всичко приключи, ще имаме канализация и приличен път. И това не се случи.

Уморихме се да оцеляваме в лунен пейзаж, докато ни убеждават, че сме в 21-ви век и живеем в третия по големина български град. Писна ни да събираме колите си на части на път за вкъщи, докато от бюджета се плащат десетки милиони на фирми, които уж асфалтират. Уморихме се да правим туризъм в пандемия, а сега - и в близост до война, и все да сме невидими за властта с проблемите си.

Няма причина да плащаме високи данъци, а да обитаваме територия, която прилича повече на следвоенна, отколкото на морска столица.

Като добавим към инфраструктурните проблеми и факта, че от 15 години живеем и посрещаме туристи фактически между улични дупки, кръпки и най-голямото и опасно свлачище в България - това на “Трифон Зарезан”, можем без притеснение да кажем, че ние - живеещите в курортен комплекс “Чайка”, сме подложени на системен административен геноцид.

Затова решихме да кажем край на примирението и да настояваме за решения - бързи, адекватни и ефективни. След като писмата и жалбите до институциите не дават резултат, ще принудим властта да ни чуе и да ни види.