Tя се казва Луиза. На почти 14 години. 

Предстои и НВО след седмица, на което тя не знае, дали ще може да се яви, тъй като не може да пише... все още. 

Луиза е по детски щуро дете, спортна натура, възпитана и добронамерена. Има много приятели, обичана от всички. 

До един следобед на 4 юни тази година. Денят е четвъртък, около 17:00 ч. 

Докато нейни приятели са се събрали зад злополучния 26 блок в кв. Възраждане, точно зад вход 3. 

Заваляват изстрели от един от етажите. Някой стреля по децата, които успяват да се скрият, но Луиза, която тъкмо се присъединява към компанията на приятелите си, чува, че трябва да се скрие, защото се стреля по тях. 

Тя се скрива в съседен храст, докато не усеща ужилваща болка в ръката си. 

При вида на кръвта, която се стича от ръката и, тя изпада в ужас. 

Следва обаждане на 112, екип на бърза помощ прибира детето в МБАЛ Св. Анна“. Полицията пристига почти веднага, и по данни на децата, задържат стрелеца. 

Луиза го описва като възрастен с очила. 

Ръката й посинява, истинският ужас настъпва, когато детето разбира, че не чувства и не може да движи ръката си.

Лекарите изваждат чашка, изстреляна от въздушна пушка, която по данни на майка й, е над 4мм. 

Майката на детето се свърза с медията ни за да разкажем историята. История, която тя и семейството й претърпяват и не разбират. 

Не разбират, какво може да накара един човек, да стреля по деца... 

Младата жена недоумява, плаче и не намира думи да изкаже болката си. Не намира думи и за стрелеца. Не знае как да го нарече. Не изпитва агресия, а неразбиране... 

„Искам някой ден той да разбере болката ми. Искам държавата и правосъдието да му причинят същата болка, която изпитах аз, когато разбрах, че детето ми е простреляно. Луиза и приятелите и искали да си скъсат череши. Според децата, това е причината, която е провокирала стрелеца. 

Очевидно той смята за нормално да стреляш по деца, които искат да си скъсат плод. Или изобщо е нормално да стреляш по който и да е. 

„Видях пушката в полицията, тя беше огромна. А детето ми превързано стои от другата страна. Опитваме се със съпруга ми да овладяваме гнева и емоциите си, и да се доверим на органите на реда и Прокуратурата да си свършат работата“, разказа още през сълзи майката на простреляното дете. 

Луиза няма да забрави, стресът и раните ще минат, болката и споменът от преживяното ще останат. 

Ние, възрастните, сме тези, които трябва да възпитаваме, да сме пример, а децата да имат доверие в нас. И да не се страхуват, че ще стреляме по тях, а че ще ги пазим. 

Луиза бе простреляна  с въздушна пушка на 4 юни зад вход 3 на блок 26 във кв. Възраждане. 

Стрелецът е отведен от полицията. 

Продължаваме да следим случая! 

Геновева Михайлова