Една сгрешена цифра, неподходящ тон или фраза, която звучи убедително, но предава друг смисъл. Това понякога е напълно достатъчно, за да се разминат двама събеседници. Когато между тях стои Изкуствен интелект, бързината на превода лесно създава усещане, че работата вече е свършена. За преводача обаче точно тогава започва внимателната проверка.

За тази променяща се професия говори Калоян Кирилов, преводач и отговорен редактор в дирекция „Информация за чужбина“ в БТА. Той не вижда в новите технологии край на превода, а промяна в човешката роля. Но преди усвояването на инструментите според него стои друго изпитание. И това е страхът, че натрупаните знания и опит могат да се окажат ненужни. Преодоляването му отваря място за учене. Защото преводът не е само намиране на съответната дума в друг език. Някой трябва да разбере какво иска възложителят, към кого се обръща и какво всъщност се опитва да каже.

Тази работа започва още преди първото преведено изречение. С уточняване на задачата, с познаване на аудиторията и с преценка какъв език е подходящ за нея.

При преговори на високо равнище подобен нюанс според Калоян Кирилов може да повлияе на цяла сделка. Затова цената на превода не бива да се разглежда отделно от риска при грешка.

Той описва и друга ситуация - говорещият допуска лапсус или обърква число. Автоматичното предаване на казаното от ИИ може да пренесе неточността на другия език, преди тя да бъде уточнена.

Това не означава, че човекът е безгрешен, подчертава Калоян Кирилов. По-смисленият път за него е съчетаването на технологичната помощ с проверката от подготвен специалист. Така преводачът все повече ще управлява процеса. Т.е. ще изяснява заданието, ще проверява терминологията и ще преценява дали крайният текст действително предава замисъла на оригинала.

Промяната се вижда и в наглед дребните задачи. Калоян Кирилов си припомня преписването на документи и таблици на ръка, работа, която е отнемала време, без непременно да развива професионалните умения.

Днес автоматичното разпознаване на текста може да спести тези усилия. Освободените часове според него трябва да се използват за четене, специализация и по-задълбочено разбиране на материята. Но ако страхът от машините откаже хората да се обучават, възниква друг риск. Да няма достатъчно специалисти, способни да откриват грешките в машинния превод.

Затова подготовката на нови кадри трябва да включва и работа с технологиите, и знания по конкретни теми. Познаването на езика остава необходимо, но само по себе си не е достатъчно.

Най-сериозното му предупреждение обаче е за доверието в гладко написания текст. Той може да изглежда завършен и убедителен, а вътре да е останала съществена неточност. В този смисъл изкуственият интелект спестява труд, но не отменя отговорността. Зад думите остава човекът, който трябва да провери не само как звучат, а и дали казват вярното.