Човешката цивилизация е претърпяла много промени в хода на своята еволюция. На емоционално ниво обаче, ние не сме много по-различни от предците си – психолозите твърдят, че двете ключови емоции за човека до ден днешен са любов и страх.

За да функционира словото на омразата – да унижава, да обижда, да насажда враждебност, страх и да предизвиква насилие – то непременно трябва да идентифицира „врага“, непознатия, чуждия. Ефективността му се определя не само от думите, но и от знаците, символите, жестовете, мимиките, позата на тялото или движенията, с които се достига до набелязаната цел.

Независимо как се сътворява обществения враг, механизмът на въздействие на езика на омразата е прост: 1. Посочваш врага; 2. Надграждаш и затвърждаваш образа му през медиите чрез езика на омразата; 3. Посяваш страх в общественото съзнание и умело управляваш този страх.

В средата на разделение на „ние“ и „те“ – другите, различните, се озоваваме в плен на манипулации, които обсебват съзнанието ни и провокират съответни реакции и действия.

Тези манипулации имат четири основни компонента :

Обект – те, другите, чуждите, различните, непознатите;

Субект – лидерите, говорещи посредством средствата за масова комуникация;

Средство – езика на омразата;

Контекст – застрашават нашия начин на живот, бъдещето ни, самото ни съществуване.

Основните предпоставки за изграждане образа на враг са психологически, религиозни, политически и икономически.

В малък етимологичен речник на българския език срещу думата „враг“ пише следното:  „Враг „неприятел, противник“.

Известна е и на другите славянски езици. Враг първоначално е означавало „изхвърлен изгонен от рода, а по-късното значение е било променено в „омразен“, „ненавистен“ и оттам в „противник“.

И тъй като в историята обстоятелствата се менят, променя се и визията за необходимия враг. Единствената константа в тези пропорции е езикът на омразата. 

Под враждебна реч или език на омразата обикновено се разбира разпространението на идеи или информация, базирани на расово превъзходство или ненавист, подбуждане към расова, етническа, национална и религиозна дискриминация, на омраза или насилие срещу която и да било раса или група, лица с друг цвят на кожата, религиозен, етнически или национален произход.

Текстовете, представляващи слово на омразата, имат няколко общи характеристики: склонност към боравене с предварителни негативни нагласи, стереотипи и предразсъдъци, без желание да се нарушава общата негативна нагласа; липса на цялостно отразяване на социалния контекст, подмяната на картината на реалността с предразсъдъци и предубеждения; противопоставяне мнозинство – малцинство, с тенденция за омаловажаване и унижаване на малцинството за сметка на мнозинството; езикът на текстовете, представляващи слово на омразата е обиден и вулгарен, буди омраза, отхвърляне и провокира насилие.

Съветът на Европа отстоява свободата на словото и на медиите, свободата на събранията, равенството и защитата на малцинствата. Той е инициатор на значими кампании по въпроси като защита на децата, слово на омразата в Интернет и права на ромите, най-голямото малцинство в Европа. 

В Европейският съвет обаче, няма обвързваща законово теза за това какво е реч на омразата. Препоръка № R (97) 20 гласи: "Речта на омразата" трябва да се разбира като обхващаща всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза въз основа на нетърпимост, включително: нетърпимост, изразявана чрез агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинства, мигранти и хора от имигрантски произход." 

По-съвременното и може би по-цялостно определение на речта на омраза на международно ниво е дадено в Обяснителния меморандум към Обща политическа препоръка № 15 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН). Според него: „Речта на омраза […] включва използването на една или няколко изразни форми – а именно, проповядване, поощряване или подбуждане към унизяване, омраза или очерняне на лице или група лица, както и всякакъв тормоз, обида, негативно стереотипиране, стигматизация или заплахи по отношение на такова лице или лица и всякакво оправдаване на всички тези форми на изразяване, което се основава на непълен списък от личностни характеристики или статуси, включващи „раса“, цвят на кожата, език, религия или вяра, националност или национален или етнически произход, както и потекло, възраст, увреждане, пол, джендър, джендърна идентичност и сексуална ориентация.“

„Омразата е омраза и никой не трябва да се примирява с нея“ – каза Председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен в своята реч “За състоянието на съюза” през 2020г. В нея тя предложи да се разшири списъкът с престъпленията до всички форми на престъпление от омраза и реч на омразата – независимо дали заради раса, религия, пол или сексуалност. 

В рамките на европейското право се задължават държавите-членки на ЕС да преследват наказателно форми на дискриминационно поведение, изразяващи се във враждебно говорене, както и да задължат съдебната си власт да го третира като квалифициращо обстоятелство за някои престъпления.

Докато в различни европейски страни езикът на омразата е определен като значителен социален проблем и са предприети разнообразни мерки за превенцията му, в България едва през последните години започва да му се обръща внимание. Големият дебат относно речта на омразата идва от разбирането, че всички хора по света имат право на свобода на изразяването. Това означава, че всеки трябва да може да каже какво мисли и чувства. Всеки трябва да може да изрази идея. И дори тази идея да е лоша идея, правото на свободно изразяване трябва да зачита възможността човек да сподели лошата си идея. Т.е. регулирането на речта на омразата изисква преди всичко съгласуване между правото на свобода на изразяване и правото на равенство и свобода от дискриминация.

Свободата на словото е сред присъщите ценности на съвременната демокрация. Това основно право на всеки гражданин е защитено в чл. 39, ал 1. от Конституцията на Република България:

„Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.” Конституционната и законова защита на свободата на словото обаче не се простира върху речта на омразата.

Ал. 2 на същия член гласи: „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.”

В последно време често ставаме свидетели на преминаване от слово на омразата към насилие от омраза. И въпреки това, голяма част от обществото не знае, че използването на език на омразата е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс: "Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание."

Социалните мрежи и интернет пространството, особено коментарите към  онлайн публикациите, осигуряват анонимност, която освобождава от каквито и да било задръжки. Тези предпоставки са стимул за проява на езика на омразата в най-уродливите му форми. Но когато омразата се лее онлайн, за съжаление се приема за нещо нормално.

Думи на омраза и в социалните мрежи най-често се използват срещу различните хора и малцинствата, показва статистиката. През последните три години в България всички изказвания онлайн, в които се съдържа реч на омразата и за които е съобщено, се премахват. Не всички незаконни изказвания в интернет, а само онези, срещу които доставчиците на електронни услуги "Фейсбук", "Туитър", "Инстаграм" и "Гугъл+" са получили сигнал.

Натрупването на голям брой сигнали води до по-бързи и активни действия. Това е особено валидно, когато сигналите идват от профили на непълнолетни потребители.

Ако попаднете на публикации, съдържащи реч на омразата, насочена към хора под 18 годишна възраст, докладвайте и на Горещата линия за онлайн съдържание.

Освен това всеки, подложен на реч на омразата онлайн, може да подаде заявление в полицията като разследващ орган съгласно членове 146 и 148 от българския Наказателен кодекс за откриване на досъдебно разследване за извършване на този тип престъпления.

Насаждането на образа на враг е необичайно бързо и лесно в съвременното общество, ежеминутно атакувано от потоци информация чрез електронни медии, социални мрежи, книги, телефони, филми, реклами и т.н.

Посредством конкретни, повтарящи се и надграждани послания, кодирани с езика на омразата и разпространявани чрез средствата за масова информация, общественото мнение се променя, направлява и манипулира.

Правоприлагащите и правозащитни органи, както и компетентни институции, ангажирани с проблема - Съветът за електронни медии, Националният съвет за журналистическа етика, Комисията за защита от дискриминация, Националният омбудсман, за съжаление като че ли се оказват безпомощни пред явлението „език на омразата“ в България. И една от основните причини за това е обстоятелството, че след като се употребява достатъчно дълго, речта на омразата започва да се приема за нещо нормално, просто свикваме с нея. 

Според изследване на Институт „Отворено общество“ в периода 2013-2018г.: значително мнозинство от гражданите не одобряват публичното използване на изказвания, които изразяват омраза или агресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуални малцинства. Одобрение за използването на подобни изказвания изразяват едва една шеста от анкетираните. Мнозинството граждани също така смятат, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които проповядват агресивен национализъм, както и тези, които изразяват публично неодобрение, омраза или агресия срещу малцинства. Повече от половината от респондентите са съгласни, че трябва да бъде ограничено предоставянето на публични средства на медии, ако техните журналисти правят изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо различни малцинства.

Склонността за съобщаване за такива престъпления обаче остава доста ниска – само една четвърт от участниците в анкетата са заявили, че биха подали лично сигнал в полицията.

Езикът на омразата намира все повече говорители и теми, пречи да се види истината, произвежда фалшиви новини, които дезориентират и убиват доверието един в друг. Той не е просто част от нашето ежедневие, а донякъде се е превърнал в начин на общуване, който неусетно толерираме. Дискриминацията и липсата на толерантност към всеки по-различен от обикновеното придобиват все по-големи размери. В същото време липсата на осъдителни присъди във връзка с престъпления, свързани расова, етническа и религиозна омраза, води до намаляване на обществената подкрепа към наказателната политика като средство за противодействие на речта на омразата. Намалява и одобрението за наказателно преследване на политици и журналисти, които използват публично реч на омразата. 

Повишаването на чувствителността на обществото към проблема е част от ограничаването на езика на омразата в ежедневието.

Да спрем езика на омразата тук и сега!

Защото всеки един от нас може да бъде или да стане малцинство или уязвим член на обществото в даден момент от живота си: било заради своя пол или сексуална ориентация, или други естествени и динамични във времето характеристики като възраст, политически или философски убеждения, или поради някакво интелектуално или физическо увреждане или заради етнически,национален произход или религия.

Не можем да продължаваме по пътя на разделението.

Има път, и той е през твърдото, последователно следване на това, което вярваме, че ще донесе добро.

С непримиримост, и запазване на само-уважение и уважение към другия, нищо, че мисли различно.

Затова днес можем да си обещаем :

не само да не използваме реч на омразата, но също никога да не мълчим и стоим безучастно, когато други го правят;
да действаме решително и своевременно, когато и където бъде използвана реч на омразата, в обществен или политически контекст, в личен разговор, в социалните мрежи, на стадиона, по стените на сградите или по улиците на страната, било то писмено или устно;
да мислим за България като място без реч на омразата, където всеки град и село е място на толерантност, и с обещанието да сме неуморни в преследването на тази визия, докато тя се превърне в реалност.

"Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност „    
  Васил Левски

„Единственото нещо, необходимо за триумфа на злото е добрите хора да не правят нищо.“  Едмънд Бърк

„Когато силата на любовта надвие любовта към силата – тогава светът ще познае мира“  Джими Хендрикс

„Думите могат да бъдат оръжия! Да ги използваме за мирни цели... Защото...Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци.“  
Мартин  Лутър Кинг

Този информационен материал е част от изпълнението по Проект “ Обединени срещу агресията“, финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2021 година, Направление 2 „Превенция на агресията сред младите хора (насилие, езика на омраза, дискриминация, расизъм и др.)“, съгласно Договор № 25-00-7/16.03.2021 и номер по Проект - НПИМД-Н2-Т3-113/2021.Изпъляван от Фондация "Владиславово"

Съдържанието на материала е отговорност на автор - Фондация "Владиславово"“, като Министерството на младежта и спорта не носи отговорност за начина на използване на информацията.