„Конституция на Българското княжество“, известна като „Търновската конституция“ е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново и днес се навършват точно 135 години от тази дата.

Избрания за експонат на месеца документ е съставен в периода 1881-1883 г. по нареждане на княз Александър Дондуков-Корсаков - императорския комисар при Временното руско управление в България. Той е в отговор на обвиненията срещу него и съветниците му за допуснати грешки при изработването на българската конституция, отправяни му след преврата, извършен от княз Александър Батенберг и последвалото охлаждане на отношенията между България и Русия. Документът вероятно е бил в няколко екземпляра, от които до нас достига един от преписите, чийто автор, подписал се с инициалите М.Д., не е установен. Не знаем кога, как и от кого е донесен в България. До 1959 г. е съхраняван в Бреговия полк и по-късно е предаден във Военноморския музей. 

Документът се състои от 29 вече пожълтели листи, с размер 33/25 см. Текстът е напечатан на руски език. Първият лист е уводен и запознава с обстоятелствата около написването и съхраняването на документа. След това се коментират събитията, свързани със създаването на Търновската конституция. Цитират се клаузите от Санстефанския и Берлинския договор, касаещи изработването на Органически устав на княжество България и указанията, които руското правителство дава за изпълнението им. Направена е съпоставка между проекта за Органически устав, подготвен от Съвета на императорския комисар в България, ръководен от С. Лукиянов и този на руското правителство. 

Изложението съдържа интересни разсъждения на княз Александър Дондуков-Корсаков за висшите слоеве на тогавашното българско общество и вижданията му за формата на управление на младата българска държава. Според него българските нотабили не са подготвени за самостоятелен политически живот, затова в Органическия устав трябва да се ограничат правомощията на Народното събрание, което да има само съвещателен глас по отношение на законодателната дейност и по финансовите въпроси на държавата, а да се дадат големи права на княза и неговото правителство. Това е позиция на един руски аристократ, който няма доверие в народа.
В документа накратко са предадени събитията в Търново при откриването на Учредителното събрание – протестите срещу решенията на Берлинския конгрес, изказването на княз Дондуков-Корсаков и свободните обсъждания на конституцията.
Трябва да разберем недоумението в управляващите среди в Русия от факта, че българите не се съобразяват с техните предложения и отхвърлят не само името „Органически устав”, но и неговия проект и приемат конституция, която значително го надхвърля по своя демократизъм и напредничавост. 

Осъзнавайки своята отговорност пред българския народ и пред бъдещите поколения депутатите в Учредителното събрание приемат на 16 април 1879 г. Конституция на Българското княжество, която се оценява като една от най-демократичните за времето си в Европа. Тя възпроизвежда модерния тогава либерален държавен модел и въпреки големите права, които дава на монарха, гарантира редица права и свободи на народа. Конституцията регламентира разделението на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществените отношения, утвърждава свободата на словото и печата и правото на сдружавания. 

Първата българска конституция не само доказва политическата зрялост на тогавашното българско общество и най-вече на българската интелигенция, нейната добра осведоменост за световните тенденции в областта на гражданското общество и за устройството на модерната национална държава, но и тяхната смелост да се противопоставят и на решенията на Берлинския конгрес и на руския проект за Органически устав и да следват българските национални интереси.
Търновската конституция действа в период от 68 години, през които всеки опит за нейното отменяне или нарушаване среща яростна съпротива от страна на демократичните среди в българското общества и борба за нейното пълно възстановяване и спазване.