Д-р Янко Станев: По-ниски данъци и по-големи възможности за бизнес, това е стратегията на общината

Варна<+> 19.12.2013 13:05

Зам.-председателят на Варненския общински съвет д-р Янко Станев от групата СДС-ДА коментира актуализацията и приоритетите на общинския бюджет, политиката за намаляването на някои местни данъци и такси и други важни за Варна въпроси в предаването „Позиции“ на Радио Варна.

Как ще коментирате последната за годината сесия на Варненския общински съвет?
За мен като заместник-председател е интересно да наблюдавам промените в позициите и в модела, по който се държат групите в общинския съвет по важни въпроси. Не можах да чуя критиките, защото групата на БСП отсъстваше.

Само от тяхна страна ли има критики към бюджета?
Не разбира се, във всяко едно изказване може да има критика, включително и в моите има. Реалността е следната – актуализацията на бюджета мина перфектно. Варна за поредна година ще завърши без дефицит и колкото и някой да си мисли, че това е нещо парадно - не е така. Да, актуализацията се случва късно. И аз отправих такива критики. На практика направихме нещо, което вече е свършено. Ликвидирахме дефицита и повишихме социалните помощи, за да можем да ги разплатим до края на годината. Също и да се разплатим с доставчиците на услуги и фирмите-партньори на общината.

Характеристиките на изпълнението на „Бюджет 2013“ ни дават основание да смятаме, че това е една година изпъстрена с доста проблеми за Варна. Все пак пет кметове ни управляваха през тази година, преди да бъде избран Иван Портних. На поста бяха Кирил Йорданов, после Христо Бозов, след това Димитър Николов, пак Бозов и след него Богдан Караденчев.
Ако бяхме махнали и общинския съвет, за да избираме нов... казвал съм и преди, че ще настъпи много голям проблем, ако бъдат махнати институциите и сега това се доказва.

Имаше критики тогава към общинския съвет, че не си е заминал заедно с кмета?
Имаше, искаха се оставки. Сега казвам директно какво щеше да се случи – имаше пет кмета, щеше да има и два общински съвета, кой знае може и три. Тогава вече щяхме да бъдем бастисани. Сега с голяма трудност се справихме. Това е първата година, в която усещах напрежение и във въздуха, но все пак се справихме.

По-важно е друго – самата приходна част на общината, данъчната служба, се справи много добре. Имаме преизпълнение на такса-смет. Изпълнението на основните данъци и на общинските такси е 96% - 97%. Това означава, че финансовите служби на общината са работили на краен предел.

Бюджетите винаги имат един проблем – приходите са ограничени, а винаги искаме да направим огромни разходи. В началото на годината излязоха над милион лева допълнителни разходи и за да балансираме бюджета, увеличихме плана за събираемостта на данъците – над прогнозата. Това е много добре, но има и друг знак. Това означава, че варненци работят, въпреки политиките и всичко останало. Щом се внасят данъци – значи хората работят в този град. Заради това не трябва да се казва, че Варна не е морска столица и едва ли не запада. Варна е работещ град, въпреки неблагоприятните отношения и в икономически и в друг план към нас. Едва ли друг град би издържал на такова напрежение.

Откъде се създава това напрежение и за какви отношения говорите?
Сигурно има някой недоволен от нашия град... Образно казват, че сме били особени хора, които държат на своето. Имаме позиция и мнение. Винаги съм смятал, че и левите, и десните имат позиция и не приклякват на партийните си централи. Това съм го виждал и лично съм патил, както и колеги от другите партии.

Но това не е важно за бюджета. Важното е, че на база на това изпълнение, кметът и общинският съвет ще могат да изпълнят обещанията си, особено кметът. Това, което приехме на сесията е на база на анализа на актуализацията на бюджета за тази година. Приехме намаляването на такса-смет, намаляването на данъка за автомобилите с определена мощност, намаляването на туристическия данък върху хотелите с пет звезди. Това го правим за догодина, защото сме го изчислили и на база на изпълнението и на баланса на бюджета, сме си направили сметка, че ще се справим и следващата година.

Сега обаче ще се справим и още един път – намалявайки постепенно данъците, ние ще изследваме въпроса с тяхната събираемост. Има една корелация - при малко по-ниски данъци се повишава степента на внасяне, тоест приходите в бюджета се увеличават. Когато беше въведен плоския данък от 10%, всички започнаха да го плащат, защото всеки си каза, че няма смисъл да крие приходи, след като може да живее честно и почтено с 10%.

В тази посока сме тръгнали и изследваме модела. Признавам, че това е първа година, в която ратувам за намаляване на данъците. Винаги съм смятал че налозите трябва да се регулират, което на финансов език означава – увеличават. Така съм мислел, но явно този модел има слабости. За данъчната политика на община Варна, мисля, че кметът Иван Портних е напипал правилния пулс.

Казахте, че сметката излиза – дефицит няма, не се ли получава едно чисто счетоводство на излезли сметки и това ли е заложената дългосрочна стратегия – намаляване на данъци?
Разбира се има и елемент на счетоводство. Гледаме макрорамката – планирали сме 210 милиона лева бюджет и 210 милиона сме взели, като приходи и постъпления. Имаме неизпълнение над 4 млн., което идва от липсата на приходи от продажба на общинска собственост. Знаете ли защо спряхме сделките с общинска собственост – заради протестите. Протестиращите поискаха да спрем всички сделки. Това нeизпълнение от 4 млн. лв. сега е равно на липсата на две нови детски градини, с 250-300 места за деца. Това спиране на сделките беше фатално, казвал съм го винаги.

За намаляването на данъците, това е пътят, по който трябва да се върви и стратегията е такава – по-ниски данъци и увеличаване на възможностите за развиване на бизнес в града. Разбира се, искам да видя как бизнесът ще се отнесе към това. Искам да видя какво е цялостното отношение на бизнеса към общината, към местните данъци и такси. Да не стане така, че един хотел с пет звезди декларира 4 съда за смет, а не може да побере отпадъците си в по-малко от 10.

Правим взаимни жестове с бизнеса, за да се подобри бизнес средата. Без отношение с икономиката, общината не може да стои и да чака някой да работи от само себе си и да плаща данъци. В света няма такова нещо, само в България съм го виждал. Трябва да се грижим за икономиката в рамките на правомощията ни. Общинският бюджет играе основна роля и е фактор за икономическата среда, в която се развива дребния и средния бизнес.

Казахте, че определен бизнес понякога крие възможностите си. Как може да се направи така, че да излезе на светло и съответно общината да има своите контролни функции?
Контролът е като двупосочна магистрала. В България под контрол се разбира да биеш по главата този, когото контролираш. Няма такъв филм! Никъде в Европа не съм виждал такова нещо. В Англия ти изпращат една „честитка“ в началото на януари – отпред има картинка на плачещо детенце, което казва че не си е платило данъците, а на гърба има щастливо детенце, което казва, че ги е платило, най-образно казано. Тоест, дори и да си платил данъците си, получаваш честитката. Ако не си платил, никой не идва да се кара да се разправя, никой не измисля някакви супер мерки. Дори има книжки, които обясняват как можеш да си намалиш данъците по законен начин, това което ние наричаме – да скриеш. Така бизнесът разцъфтява и плаща големи данъци.

Това искаме да направим тук. Това е и стратегията на кмета, която съвпада с моето виждане. Декларативният характер на данъците ще се проверява, така е в цял свят и това не обижда никой. Но за да сме готови да контролираме, трябва и да вършим нещо за тези хора. Примерно такса смет – да, декларира се, че имота не се използва, че е с еди си каква стойност и ползва толкова съдове... това нещо ще започне да се проверява, дали е така. Същото ще бъде за туристическият данък и за всички останали неща. Това изисква опит и време.

В зората на демокрацията никой не беше наясно с плащането на данъци, гледаш да оцелееш. През 1997 г. кой е мислил за данъци – долара беше 3000 лева. От въвеждането на валутния борд насам, 38% от хората заявяват, че са твърдо убедени, че трябва да си плащат данъците. Останалите не са, защото са много бедни. Защото нямат финансова възможност да изпълнят своите задължение към държавата, така както ние не сме изпълнили задълженията си към тях, да ги направим финансово стабилни.

Ние, в община Варна, се опитваме да дадем възможност на хората да работят, да печелят и тогава ще ги контролираме. Иначе е вярно, че има и фрапиращи случаи - не може да имаш къща 400 квадрата, да декларираш, че е 150 квадрата и в същото време да водиш протестите срещу зонирането.

Някои биха Ви опонирали, че на нас ни отнема повече време да научим нещата, в сравнение с други нации?
Не съм убеден... Силните икномики имат 250 години демокрация зад гърба си. Ние имаме 24 години, от които първите 7-8 бяха безвъзвратно пропуснати, поради трансформацията на собствеността. Къде е имало такова чудо - 800 милиарда, според книжката на Ричард Рън, бяха основните фондове на държавата. Къде са? Не ми се говори за тази политика. Няма как да обвиня някой обикновен човек, че не е платил 130 лева такса или наема за общинско жилище, при положение, че 800 милиарда ги няма. Какъв морал трябва да имам, че да газя дребния човек – за кокошка няма прошка за милиони няма закони, не е за милиони, а за милиарди е при нас.

Вече съм на 55 години и съм разбрал, че този въпрос и да си го задавам, ще остане философски за мен. Знам истината за себе си. Поне каквото можем да направим тук, да го направим за нашия град. Мисля че вървим в правилна посока. Мисля, че и гражданското общество се ориентира все по-добре. Мисля, че то ще бъде нормално и истинско, когато хората се замогнат финансово. Много от проблемите, които имаме в чисто човешки и политически план, ще се премахнат, когато осигурим икономическа стабилност на човека. Няма защо да се заблуждаваме – необходима е и духовна стабилност, но икономическата е важна.

Тук във Варна имаме един основен фактор, който може да помогне на града. Има едно много тънко съгласие между политическите сили, по някои основни икономически и социални реформи, които трябва да се направят. Другаде го няма това в страната. Някои веднага биха казали – тези са се разбрали да крадат там... Но! Истината е, че единствения начин да проведеш реформа, която да доведе до повишаване на жизнения стандарт, е да има съгласие на политическите партии. Става въпрос за общо съгласие върху икономическата и социалната реформа, но и да има съгласие на народа.

Ако по цял ден политиците говорим на народа - този е лош и онзи е лош... вадят компроматни снимки и прочие... тоест, всичко това разделя хората. Така нито една реформа няма да се случи. Тук във Варна политическо напрежение няма, има критики. Има и опит. Опита е това, което ни липсва за развитието на държавата. Тук има опит. Умирам си от смях, когато кажат, че трябва нови лица. Да, трябват, но опитни, знаещи и можещи. Нека дойде някой на 30 години, финансист с Харвардско образование, да спорим по бюджета. Да познаваш финансите не означава, че познаваш психологията на града, че знаеш как реагира на различните сигнали. Хората в града може да мислят малко по различно от това, което е написаното в книгите.

Тук във Варна има натрупан опит, който може да се използва, включително и от протестите. Радвам се като виждам хора, които по време на протестите имаха крайни искания, но след като навлязоха в материята, започнаха да имат нормални и сериозни искания. Виждам как израстват.

Протестиращите спрягаха често вашето име...
Идвали са при мен, срещаме се, след като излязат не знам какво говорят. Известен съм с резкия си характер и с рязкото говорене...

И печелите неприятели и врагове!
Не ми трябват приятели – искам Варна да се развива добре. Искам средния доход да е 850 евро, но не както Волен Сидеров обещава – някой да го даде, а искам варненци да могат да си го заработват. Не ми пука дали някой ще казва, че съм най-лошия на света. Моето семейство, приятели близки и колеги и хората, които ме познават, са ме оценили положително. Но аз искам да бъда не само добронамерен, а да бъда полезен. Ако не съм полезен – няма смисъл от мен.

Да преминем към републиканския бюджет. С какво трябва да помогне държавата на Варна, дали ще има помощ?
Истинската битка за Варна не е за тези 88 милиона лева, които са за делигираните държавни дейности в общинския бюджет. Битката е за парите за ремонта на Спортна зала - 3,5 млн. Разговарях с депутат от БСП, който ми каза, че първите 500 хил. лв. вече се превеждат. Трябва да направим Двореца на културата и спорта сериозен и печеливш обект.
Второ – държавата ще ни върне Юнашкия салон. Кметът Портних отиде, разговаря с министри...

Депутатът Борислав Гуцанов (БСП) заяви, че Юнашкият салон ще бъде върнат!
Това е много хубаво - когато и кметът и Гуцанов казват едно и също. Гуцанов е лидер на БСП във Варна, който-каквото и да говори - той е... Портних е председател на ГЕРБ... Хубаво е, когато лидерите на ГЕРБ и БСП говорят едно и също по важни за града въпроси. 

Юнашкият салон, щом трябва ние да го ремонтираме, ще отделим средства в бюджета. Държавата също трябва да даде. Доста дълги бяха тези съдебни саги и не са по наша вина.

Трябват пари и за свлачището на Трифон Зарезан. Там всички обещават. Виждам, че има едни закодирани средства в националния бюджет, които приемам, че са за Варна. Тези пари са необходими, това е курортен град. Трябва да го направим това за туризма.

Новият пешеходен ринг е проект на община Варна, той е отроче на настоящия кмет, защото всички се дърпаха от реконструкция на центъра, като дявол от тамян. Ако в двата края на пешеходния ринг направим два големи паркинга за по 100 автобуса, на ден ще идват по 10 хиляди туристи. Всеки да остави по 50 евро... половин милион. Така трябва да се мисли, ако искаш да направиш нещо сериозно за хората и бизнеса.

Трябват ни пари за това свлачище, не защото се дразним и хората заобикалят, а защото тук предлагаме туристически продукт. Този продукт минава и през Морската градина, там също трябва да се изградят паркинги... за тези неща е необходима и обществена подкрепа.

Като казахте за парка, би следвало Морската градина да продължи към пристанището. Какво мислите за преместването на пристанището?
Да, преместването на пристанището е важно за туристическия продукт. От парите обаче трябва да се дадат и за пробива на бул. „Левски“. Много е трудно даването на държавни пари за вътрешноградска пътна мрежа, но пробива „Левски“ е основна комуникация, която осигурява връзката с терена, върху който ще бъде изградено новото пристанище. Трябва да е готов преди пристанището.

За мен забавянето на строителството на пристанището и превръщането на освободената територия до Морска гара в атрактивна градска зона е... как да кажа... беше тъпо. Имаше много за и против, участвал съм в дискусии. От гледна точка на Варна казвам – ще влязат 300 милиона. Ще се освободи и зоната до Морска гара. Трябва да си направим пристанището спретнато, ново и модерно. Да направим и туристическата зона. Държавата трябва да даде средства за пристанището. Това е идея на Гуцанов и екип на БСП. Ние сме за. И варненските представители от ГЕРБ няма как да са против.

Реалист съм – пристанището е голяма инвестиция. Покрай пристанището, както казах трябва да бъде направен и пробива на бул. „Васил Левски“. Също и входовете на Варна и периферните улици, булевардите „Трети март“, „Цар Освободител“, свлачището, Спортна зала, Юнашкия салон. Това е!

Това са пари, които държавата трябва да отпусне, а къде са възможностите на варненския бюджет за тези неща?
Това може би кметът трябва да го каже. За мен бюджета на общината има три приоритета. На първо място са детските градини – трябва да отделим около 5 милиона и да ги построим.

Портних е казал, че проблемът с липсата на места ще е решен до средата на 2014!
Той и сега реши голяма част от проблема. Как ги сви, какво направи, но изведнъж се намериха още 300-400 места в градините. В България е така – брашнян чувал, изтърсваш го и все пада нещо. Може някои да са кътали местенца по градините за познати, за приятели. 200 групи по 2 места и изведнъж се отвориха 400 нови, без строителство и без разкриване на нови групи.

Вторият приоритет на общинския бюджет са градските пътища. За „Цар Освободител“, „Трети март“, пробива „Левски“, бул. „Приморски“... всичко трябва да е асфалтирано - от „Аспарухово“ до Златни пясъци, от летището до курортите.
Относно „Цар Освободител“ има едни проблеми - преди КАТ са построени сгради, да се чудиш... на пътя са цъфнали временни постройки, високи по 5-6 метра, но и това ще го решим.

4-5 са нещата по отношение на пътната инфраструктура в града, които трябва да се свършат. Това са 50-60 милиона лева. Общинския бюджет не може да отдели толкова, което обаче не означава, че не трябва да започнем с 10-15 милиона. Ще кажат че е порочно, но може да изтеглим един кредит от 10-15 милиона, само за строителство на пътища. Знам, че философите ще скочат – общината затъва в кредити, общината е във фалит... тинтири-минтири.

Истината е, че 2014 г. е най-тежката по отношение на плащанията на вноските по общинските кредити. От 2015 г. нататък размера на плащанията намалява. Сега, ако теглим заем с 3 години гратисен период, ще започнем да го изплащаме през 2018 г., когато ще сме с ниски плащания по кредитите. Защо да не направим по този начин булевардите „Левски“ и „Цар Освободител“ - хората искат хубави пътища за колите и нови автобуси за тези, които се придвижват с градския транспорт.

Третият приоритет в бюджета е социлната програма на община Варна, която е много сериозна и с много сериозни ангажименти, които изпълняваме.
Аз съм варненски шовинист. Писна ми да говорят, че Бургас бил най-красивия град. Тези неща да ги говорят в София. Тук ние ще се справим с европроектите, с нашия бюджет, ако дадат малко и от държавата... това е смисъла на управлението - да направиш нещо така, че да стане малко по-добър живота на хората. Няма как всички да са доволни, но хората си дават сметка и отчитат кое е добро и хубаво... човек е притиснат от това, че не му стигат парите, но въпреки това разбира. А варненци най-хубаво изразяват това свое разбирателство по време на избори.

В момента има общо съгласие между кмет, общински съвет и основните политически партии, че тези неща, които ги говорим ще се случат. Ако сравните моето изказване тук, то сигурно ще се покрие на около 30-40 % с казаното от Гуцанов. Ако сравните с Портних – на 60-70 %.

Въпросът е да се виждат видимите неща, а не обещанията. Ако не ги виждаме какво остава – да питаме, защо не се случват?
Това е слабост на политическата система. Признавам, политическата класа е в дълг. Трябва да разберем едно нещо - каквато е икономиката, психологията, социалната среда, в която живеем, такъв продукт ще даваме. Това е реалността и тя никак не е перфектна. Ако постоянно има едно клатене на системата, нищо няма да се придвижи напред. Това е големият проблем на държавата – нищо не се придвижва напред, защото все някой клати системата. Това е дълг на политическата класа, но и народа трябва да промени политическата класа.

Политически ангажираните с партийни структури, са не повече от 20%. Останалите граждани имат политическа ангажираност, но нямат партийна. Ако политическата класа даде ясен знак, че се обединява за важните неща, които водят до напредък, тогава ще вървим напред. Не виждам друг път и за нашия град, и за държавата.
CHF CHF 1 2.10939
GBP GBP 1 2.35062
RON RON 10 3.92997
TRY TRY 100 5.43683
USD USD 1 1.87844