Не бих казал, че съм му бил приятел. Не. Чували сме се десетина пъти по телефона. През лятото на 2020 г. бяхме със семейството във Варна. На тръгване от София мушнах две-три книги в раницата. Едната беше негова. На големия Стефан Янев. Легендата на Черно море и на телевизионния футболен коментар. През десетилетията е бил зад микрофона на много знакови мачове: ЦСКА - Байерн (4:3), Левски - Милан (0:2), Спартак (Варна) - Манчестър Юнайтед (1:2), Сливен - Ювентус (0:2), Етър - Кайзерслаутерн (1:1) и т.н. Помня го, макар и по-слабо. Мек и приятен глас, обясняваше ненатрапчиво разни футболни тънкости - личеше си, че за разлика от повечето свои колеги по онова време е играл професионален футбол. Участваше и в "Маратон". Веднъж закриваше някакво включване от ресторант или нещо такова, не помня по какъв повод, а Сашо Диков омърлушен простена от студиото в столицата нещо от сорта: "Благодаря сериозно, Варна! Само не разбирам защо аз плащам уискито".

Та във Варна съм - средата на лятото, слънце, хора тук и там, силуетът на кошмарния локдаун току-що се беше скрил зад ъгъла. Звъннах и помолих за среща. Бяхме се чували само по телефона. "Ама ти ще ме познаеш ли, Филипе?", попита той. "Разбира се, как няма да ви позная", отвърнах уверено. Винаги му говорех на "вие". Срещнахме се пред хотел "Одесос". Седнахме в едно кафене. Не знам дали ще повярвате, но следващите два-три часа със Стефан Янев минаха буквално като десет минути. Той разказва, аз питам, той разказва, аз питам. Извадих книгата му за автограф. Разписа се. Пожела ми винаги да уважавам словото. Бях му споделил вече, че в момента пиша книга за САЩ'94 - моята любима футболна тема. След това бръкна в чантичката си и извади друга от неговите книги. "Подарък. Тази сигурно я нямаш". Разписа и нея, добавяйки с химикал игривото: "Още малко суета, Филипе...". Пазя си ги, естествено.

И пак продължихме да се носим по вълните на времето. Прескачахме десетилетия, обикаляхме стадиони, шампионати и финали. Разказа ми куп истории - за Варна, за професията, за времената, за футбола, за световните първенства, за живота. За това как преди години го спасил докторът на Спартак (Варна). За това, че в днешно време не ходи на мачове на любимия му Черно море. За това как Пеле му отказал автограф на "Рамон Санчес Писхуан" в Севиля през 1982 г. За това как подарил бутилка коняк на Валерий Лобановски през 1986-а. За това как бил отрязан от коментаторския екип за Аржентина'78 и как после за малко не се случило същото и за Италия'90. За това как е свален от ефир от началниците на БТ след шега на "Парк де Пренс" по адрес на Пламен Николов: "Пламене, рано е да си сменяте фланелките". За това как Мичмана го харесва за коментатор след един мач с Полша във Варна, на който бил гост-анализатор на пулта. За "Здравей, Манчестър Юнайтед! Много сме слушали за теб" или "Този Тото си е истинско тото".

Говорихме и за Пената, Гунди, Соколето, Якимов, Цапето, Божил Колев, Гетов, Гиби, Стоичков, Трифон, Коко Ексеров, Галов и т.н. С Николай Галов споделяли гурбета в Северна Италия по време на Мондиале'90. Останах с впечатлението, че от най-великите не харесва особено Мишел Платини, още от годините на французина като футболист. Обратно - говореше с възторг за Франц Бекенбауер. Присъствал е на прословутата пресконференция в Милано, на която Кайзера признава, че е радостен, че Колумбия е изравнила в последните секунди, защото е нямало да бъде справедливо неговият отбор да спечели. "И тогава, Филипе, наш колега, който през целия мач си позволи да ме ръчка непрекъснато защо не хваля германците, и бяхме на път да се скараме дори, ми се извини. След като чу думите на Франц", разказа още г-н Янев. Каза и името на колегата, но това не е важно. Преди Испания'82 пък Мичмана му рекъл: "Слушай сега, ще ти дадем да отговаряш за групата на бразилците, защото си естет и обичаш красивия футбол". Покрай Зико, Сократес и Фалкао, му се пада и "порнографията" в Хихон ФРГ - Австрия. "Ясно се чуваше как испанската публика скандира "Фуера! Фуера!", а долу на игрището мачът си вървеше тихо и кротко", спомни си още Стефан Янев.

Извор на истории! Благ разказвач. Безкрайно интелигентен човек. Ерудиран, сладкодумен, харизматичен. Личност от дебрите на съвсем друго време. Тръгнахме и продължихме да си говорим. Стигнахме до летния театър, поговорихме още малко, каза, че живее наблизо. Разделихме се, разбрахме се да се чуем пак по-нататък. На другия ден неочаквано го срещнах отново в центъра на Варна - този бях със семейството, запознах ги. Уви, чух го едва няколко пъти през следващите години. Днес, утре, днес, утре - времето си лети. И сега в Анталия ме застигна новината, че е починал… 

За мен беше чест, г-н Янев! /sportal.bg