Тази история може да започне от 56-ата минута на онзи незабравим финал на "Ацтека" в края на юни 1986 г., когато 114 607 чифта очи на трибуните и няколкостотин милиона пред телевизорите по света следяха как удара на Валдано влезе във вратата на Западна Германия. Да вкараш гол на финал на Мондиал е нещо велико, разбира се.

Или пък от онзи тъжен мартенски ден през 2016-а, когато същият човек, автор на онзи гол, се обади в редакцията на каталунския вестник "Мундо Депортиво" и поиска да напише колонка. Сам пожела да го направи, като не искаше хонорар.

"Йохан е в основата на всичко" - това беше заглавието. Надолу пишеше: "Ти изгради пътя. Ние просто вървим по него. Благодарим ти. Никога няма да те забравим."

Бе ден, след като угасна Йохан Кройф.

Днес Хорхе Алберто Франсиско Валдано Кастеянос навършва 70 години, а това е повод да си спомним защо името му е парола в съвременния футбол. Няма да го видите ежедневно да ви поучава от екрана на поредното предаване, анализиращо с крясъци и налагане на мнение играта.

Вече е малко в страни от прожекторите, въпреки че се появява по стадионите за големи мачове от Шампионската лига. В Мюнхен през месец май си говори 10 минути с Луис Енрике на терена малко, след като испанецът бе спечелил Шампионската лига с ПСЖ срещу Интер. Познават се отлично - Луис игра под ръководството на Валдано през 90-те в Реал, преди да премине в Барселона.

Но темата тук е Валдано.

Философът на футбола - така го нарекоха преди години, а единственият друг визионер с подобно мислене в новото време на играта вероятно бе Кройф. Затова и между двамата - единият символ на мадридизма, другият - на каталунския бунт и барселонизма, имаше такова огромно взаимно уважение.

Хорхе Валдано е от Лас Парехас - едно аржентинско градче с 15-ина хиляди жители. Смелостта е качеството, което от дете го отличава. Смелостта да говори това, което мисли. И да прави неща, които другите не се рашават да правят.

Отива да тренира в Нюелс олд Бойс и на 17 прави дебюта си там. Веднага се вижда, че е различен. Висок, здрав физически, работещ неуморно на терена. Във време на актьори, той е "бояджия", както сам години по-късно определя тези първи години. Другите звезди тренират, като играят игрички и жонглират с топката, а той тича като луд по няколко около стадиона само за загрявка. Физически и кондиционно е в невероятно състояние още от тийнейджърските години.

Взимат го на Копа Америка 1975-а, преди да е навършил 20. Талантът му е очевиден. Но в края на същата година решава да замине за Европа, независимо, че тогава това не е изобщо популярна практика сред футболистите в страната. А хунтата, която управлява Аржентина, никак не е доволна да види най-големите таланти да не играят в местното първенство.

Хляб и зрелища, знаете. А зрелищата в тази страна са основно по футболните терени.

Но Валдано е различен. Още в младежките години в Нюелс му се смеят, защото в съблекалнята чете книга. Обожава Борхес, този Марадона на аржентинската литература. Често го цитира през годините, за да покаже, че наистина вижда нещата около футбола далеч не по най-простия и общоприет начин. Учи право в Росарио, като се дипломира след задочно обучение в края на 70-те.

Тогава вече е в Испания, в Алавес. Тръгнал е смело преди да стане на 20 години. Затваря си по този начин вратите за националния отбор за дълго и пропуска триумфа на домашния Мондиал 1978. Кемпес играе на върха на атаката, до него е Луке. Валдано гледа мачовете по телевизията.

През 1982-ра на световното е в състава, но контузия още във втория мач го вади до края на турнира. Съдбата така е решила. Знае, че ще има още един шанс - Мондиал 1986 в Мексико, когато вече е на 31 години.

И не го изпуска. Има голяма заслуга за титлата с 4 гола по пътя - два срещу Корея (3:1) и по един срещу България (2:0) в групата, и на финала срещу ФРГ (3:2). Една случка преди този решаващ мач е сред най-култовите му истории.

С неговия приятел Марадона гледат заедно полуфинала на германците с Франция. И Валдано е впечатлен от съперника. "Диего, тези са много силни. Не знам какво ще правим в неделя...", казва на магьосника, който подчини целия този Мондиал на своя гений.

"Шефе, не се притеснявай. Те не са по-добри от нас. Ние имаме нещо, което те нямат. Ние сме гладни за успех. Ние имаме зад гърба си нацията, народа ни. Не могат да ни бият."

Марадона до смъртта си го наричаше Шефа заради огромното влияние в съблекалнята на Валдано. Остава истинска мистерия защо игра само 27 пъти за Аржентина, като 7 от тях бяха на победното световно от 1986-а.

През 1984-а стигна до Реал Мадрид най-сетне след години в Алавес и Сарагоса, донесли над 100 гола в испанския футбол. На "Бернабеу" веднага стана идол на феновете, въпреки че влезе в отбор, в който това никак не бе лесно. Наричаха онзи култов състав на Реал Петорката на лешояда (La Quinta del Buitre), защото тарторите бяха местни момчета, начело с Емилио Бутрагеньо. Останалите - Маноло Санчис, Мартин Васкес, Мичел и Пардеса.

Валдано пасна като измръзнала ръка в топла ръкавица в този тим. Взе две титли на Испания, спечели и два пъти Купата на УЕФА. И съдбата пак се намеси - така, както го прави в цялата му кариера. Разболя се от остра форма на хепатит през 1987 г. и се наложи да спре с футбола. Само на 32 години и в разцвета на силите.

И започна Глава II от историята. Визионерът Валдано смело прекрачи от другата страна на тъчлинията, за да си спечели такава репутация, че днес всеки да го нарича Философ на футбола.

Реал му даде първата работа като треньор на юноши, но през 1992 г. отиде в Тенерифе и пое нещата в първия тим. За да спре два пъти поред именно любимия му Мадрид в последния кръг с победи над гранда, които направиха Барселона шампион.

Още тогава бе ясно, че характерът му и разбирането за играта са на много високо ниво. Никакви сантименти, всичко е подчинено на победата. Но и с ярък, атакуващ футбол, с който бе асоцииран онзи негов тим от Канарските острови. И, да - феновете на Реал плакаха в онези два майски дни, в които титлата се изплъзваше заради един от техните любимци, но... това е футболът.

През 1994 г. пое "кралете" и каза: "Време е доминацията на Барселона да приключи". Това бяха годините на Дрийм тима на Кройф, спечелил титлата 4 пъти поред. В един следобед на "Бернабеу" Мадрид разби каталунците с 5:0 след рецитал на Михаел Лаудруп, привлечен в Реал от Барса именно по настояване на Валдано.

Това бе годината, в която бялата фланелка вече носеше Раул Гонсалес Бланко - също наложен в първия тим от аржентинския треньор. "Ти не си новият Бутрагеньо. Ти ще го надминеш", казва му постоянно, докато младокът още има притеснения при влизанията си в игра с митичния екип.

Двамата останаха близки приятели за цял живот, като първородният син на Раул носи името Хорхе. Ясно ви е на кого е кръстен.

Титлата се върна в Мадрид още в първия сезон на Валдано като треньор там. Доминацията на Барса и Кройф приключи.

През 2000-а Флорентино Перес го назначи за спортен директор и каза, че това е най-важният ход в новата история на Реал. Двамата изградиха проекта Галактикос, събирайки в състава мегазвезди като Зидан, Фиго, Роналдо, Бекъм, Роберто Карлуш, Оуен...

Мадрид мина през много труден период икономически, но именно ходовете на Валдано преобърнаха нещата. В началото на проекта 97% от бюджета на Реал отива за заплати, основно на звездите в първия отбор. Трупат се дългове.

При неговото напускане през 2006-а Мадрид процъфтява икономически, яхнал вълната на глобална популярност заради галактическия отбор. А бюджетът е отлично балансиран с едва 52% от него в перо "заплати на футболистите".

"Направихме го с мисъл и визия - спомня си Перес. - Валдано бе в основата на всичко. Този клуб никога няма да може да му се отблагодари."

Но през 2006 г. Философът на футбола е уморен. Оттегля се, отдава се на писане - издава три книги за футбол, икономиката на играта, корените на това как се изгражда един състезател.

"11-те най-големи умения на един лидер" е едната. В нея говори за това как един клуб се изгражда върху лидери по костюми зад бюрата, но и такива в съблекалнята. И дори в кухнята, в пералните помещения и навсякъде из тренировъчната база.

"Искате да видите истинското значение на думата криза? Идете в един футболен клуб. Всеки такъв има поне по 4 кризи на сезон", е един от прочутите цитати в тази му книга.

"Новият футбол - символ на глобализацията", е последното издание от трите. В него говори за това как играта все повече се отдалечава от хората. Той и Кройф първи сигнализираха за това публично и с тежест в мненията преди повече от десетилетие.

Често бе канен като анализатор в телевизионни студия в началото, но с годините изявите му намаляха. През 2009-а Перес го върна в Реал като спортен директор, но Валдано сам хвърли оставка и си тръгна по-малко от три години по-късно.

Публична тайна бе защо - Жозе Моуриньо бе доведен в клуба, за да спре новата доминация на Барселона, вече на Пеп и с тики-така футбола. Точно, както и през 90-те, имаше нужда Мадрид да спре каталунската хегемония. И Перес избра Жозе.

Валдано никога не го прие. Но не влезе в открит конфликт за доброто на клуба. Тръгна си, като на пресконференцията, с която го обяви, каза достатъчно ясно, макар и не директно с нападки срещу португалеца:

"Аз обичам този клуб до болка. И обичам футбола не по-малко. Това, което в момента се случва, е твърде далечно на философията на Реал Мадрид.

И ако ме питате защо трябва да играем атакуващ и ярък футбол, който да вдига хората на крака, това е глупав въпрос.

Това е като преди години, когато питаха Борхес защо пише поезия, когато е толкова добър в други жанрове. Той отговори: Слънцето защо изгрява?"

Тръгна си, но не спира да пише. Онези редове за Кройф след смъртта му докоснаха всички. Години по-рано бе нарекъл футбола, който се опитва да играе Аржентина на световното през 2014-а "някаква форма на математика с топка". Предрече, че отборът ще стигне далеч заради Меси, но "няма да донесе удоволствие никому".

Върна се в родината за първи път от много години, за да изпрати в последния му път неговия приятел Марадона. И пак седна да пише. В колонка за "Ла Насион" дари на аржентинците своето прощално посвещение за великия номер 10:

"Хората искаха да гледат Диего, а не Валдано. Той беше дар от Бог за аржентинския народ, но и за целия свят. Защото футболът - тази изключително примитивна, обикновена, достъпна за всеки игра, не може да не се обича. Трудно е да не влюбиш в него. А ако си влюбен във футбола, как да не те докосне Марадона?!

Критикуваха го, че се държи като Бог. Когато играеш като такъв, това не е нищо лошо. Никога в историята топката не се е чувствала така добре, както когато бе на левия му крак. Той нямаше равен на терена. Всички ние тичахме, опитвахме, борехме се за победата. Той бе гений и с две движения оставяше цели стадиони безмълвни. Няма никакво значение какво е казвал или дали е направил някоя пакост извън терена. Защото от него всяко послание, което даде на света, бе гениално."

Мъдростите на Валдано са за отделен материал. Начинът, по който този образован, начетен, интелигентен и дълбок човек се изразява, наистина го разделя от останалите "говорящи глави", които слушаме и гледаме да анализират футбол.

Ето ви някои примери, съвсем телеграфно нахвърляни по-долу:

- "Опитвам всячески да избегна сравненията между Меси и Марадона. Но Меси играе така, че не ми помага в тези опити."

---

- "Да играеш срещу отбор с 10 души в защита е като да правиш любов с дърво в парка."

---

- "Много повече се страхувам от успеха, отколкото от провала. Успехът ни прави невнимателни и недостатъчно отдадени на това да анализираме как сме го постигнали. При провал сме по-задълбочени и обикновено резултатите след това са по-добри."

---

- "Не бива да позволяваме няколко резултата или все по-големите пари в тази фантастична иначе индустрия да ни отклоняват от погледа върху еволюцията на самата игра. Регресивните тактики еволюират доста по-бързо от креативните, защото са по-лесни за прилагане. А за това допринася и манията по статистиките. Някакви цифри и изчисления изпълват екрана, докато върви играта. Числа, които не искам да знам.  Обичаме футбола заради неговите моменти на гениалност, заради грешките му, когато топката тупне неправилно на неравност по игрището или пък левият защитник има слаб мач, защото преди него се е скарал с приятелката си по телефона. Това статистиките и калкулациите не го улавят. Разбира се, някои статистики и информации помагат. Но в играта, която е изкуство, трябва да ги ограничим. Футболът не е математика, нито точна наука. Той е точно обратното."

---

- "Във футбола днес се води една прикрита битка между два вида хора. Едните са тези, които са играли и са научили много от нея. Другите са тези, които не знаят много за футбола, но университетското образование им е дало възможност да се изразяват по-добре и са по-убедителни, когато говорят за играта. И тъй като много собственици, а и фенове, искат да чуят нещо оптимистично до блясък, базирано върху научни и статистически аргументи, тази битка се печели от "образованите". Йохан Кройф първи разбра това и много добре усещаше "натрапниците". Не им вярваше и ги държеше встрани, доколкото можеше."

Ето това е Валдано.

Един мъдрец на 70. Видял всичко в играта като футболист, треньор, директор, визионер, анализатор.

Приятел на Марадона и "духовен брат" на Кройф./Dir.bg