Трети ден Австралия, Великобритания, Индия, Пакистан и всички нации, където батата за крикет е важна колкотохляба и водата, скърбят.

Лъчезарният 25-годишен Филип Хюз си отиде от света, след като топката го удари в мач по крикет, и то в ситуация, която останалите играчи на терена описват като неособено сложна.

Топката просто уцели артерия в горната част на врата му. Смъртта на звездата в спорта, смятан от мнозина за спокоен и абсолютно безопасен, е шок. Но тя влиза в папката с имена на спортисти, намерила края си на игрището - в спорта, който бе голямата им любов.

"Братя, трябва да спечелим този полуфинал, дори ако за това се налага да умрем на игрището".

Тези думи посрещат запалянковците на стадион "Етихад" в Манчестър, където са изписани на една от стените до вход, редом с лика на Марк Вивиен Фо.

Месеци след смъртта на камерунския исполин на терена в полуфинала на Купата на конфедерациите срещу Колумбия, съотборникът му Ригоберт Сонг разкри какво е казал "Марко", както го наричаха, на отбора на почивката. В 72-рата минута огромният халф рухна на терена.
Фо тогава бе играч на Сити под наем от Лион.

Известен, здрав като бик, излъчващ сила на терена и вечно усмихнат извън него.

Смъртта му имаше онзи ефект върху футбола и спорта, който 9 години по-рано удари света с трагедията, отнела Айртон Сена. Те просто се случиха пред очите на цялата планета, излъчени наживо по телевизията.

Гледката на разбитата кола на Айртон на завоя "Тамбурело" бе някак нереална, неистинска.

Никой не вярваше, че това се случва и пилотът, когото милиони по света обожаваха и следваха, вече го няма.

Фо и Сена живееха за спорта, в който бяха добри. И намериха смъртта си на полето му, на пистата или футболния терен. Не са само те - през годините големи звезди и неизвестни за широката публика играчи получават сърдечни удари или намират кончината си след нелепи, трагични инциденти.

Седем спортисти са загинали в разгара на олимпийски игри - летни или зимни. Първият е португалецът Франсиско Лазаро през 1912 г. Маратонецът намазва тялото си с восък, за да го предпази от слънчеви изгаряния по време на бягането. Но восъкът спира възможността за нормално изпотяване и организмът на Франсиско не издържа.

Грузинецът Нодар Кумариташвили се разби в бетонен стълб край улея за шейнички на игрите във Ванкувър 2010 - той бе седмият от загиналите на олимпиада.

Има нещо величествено в начина, по който испанците отпразнуваха всяка титла от трите поредни (2008, 2010, 2012), които спечелиха във футбола. Те обличаха тениски за Антонио Пуерта, който може би щеше да бъде с тях, ако смъртта не го бе покосила на терена едва 22-годишен през 2007-а.

И той, както и останалите в дългата поредица, намери края си в спорта, за който живееше. /webcafe.bg