Предучилищното и училищното образование са най-голямата публична система, в която има 92 хиляди заети. Това означава, че има 92 хиляди мнения кое работи и кое не в тази система. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.

Изминаха 10 години от приемането на Закона за предучилищното образование и девет от прилагането му - достатъчно време, за да го оценим и достатъчно време да си направим равносметка какво не работи, каза той.

По думите му предложеният законопроект сам по себе си не съдържа цялостна, единна реформа. Той съдържа 20 отделни теми, свързани помежду си. Теми, които по един или друг начин имат нужда от промяна, каза министърът.

Той представи тези 20 теми, систематизирани в пет отделни групи, и уточни, че те са били обсъждани с представители на педагогическата общности и други заинтересовани страни. По думите му няма нито едно предложение в системата, което да не е дискусионно. Всяко предложение има плюсове и минуси, обясни министърът.

Първата група промени са свързани със смяна на съществуващи концепции в Закона. Такава е концепцията за териториалната отговорност. Законът за предучилищното и училищно образование в момента регламентира териториална отговорност на кметовете, а се видя, че те не могат да носят тази териториална отговорност, или поне не могат сами, обясни министърът.

Втората група промени са нови политики за надграждане на съществуващи политики. Това касае децата, които не знаят български език на прага на първи клас или, постъпвайки за първи път в българската образователна система, връщайки се от чужбина, да започне само с изучаването на български език, като се предлага да се добавят още форми на подкрепа със съответната диагностика, обясни образователният министър.

На следващо място е въвеждането на предмет по добродетели и религия, насочен към ценностното формиране на личността и възпитанието на добродетели. Това беше най-дискусионната тема, отбеляза Вълчев.

„Ние всички, малко или повече, осъзнаваме, че имаме нужда от усилване на възпитателната функция на българската образователна система и най-вече възпитанието в добро“, отбеляза той. Министърът подчерта, че децата ще имат право на избор и нито едно дете или родителите му, което не желае да посещава час по религия, няма да бъде задължено.

На следващо място - забрана за използване на мобилни телефони.

Третата група промени бих ги обобщил под наименованието „корекции на съществуващи политики“. Такова е например изискването кметовете да предлагат на министъра обявяване на неучебни дни. Тук е промяна в статута на математическите и природо-математическите гимназии като специализирани училища, които могат да приемат ученици и след четвърти, и след седми клас, без да кандидатстват наново за същите училища, уточни министърът.

Предлага се също отпадане на втори етап на одобряване на учебниците. Следващото предложение касае намаляването на периода на спиране на помощите от 12 на три месеца по Закона за семейните помощи, отбеляза Вълчев.

Следващата група предложения бих ги обобщил под наименованието елиминиране на празноти в Закона. Те са свързани с Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) най-вече. Изнася се на отделен ред като специализирано училище, което може да предлага обучение в профил „Класически“. Въвеждането на самия профил „Класически“, тъй като ние в момента не можем да кажем, че който и да е профил е уместен за спецификата на обучението на НГДЕК, пък и на останалите гимназии с класически хуманитарни профили, каза още Вълчев.

Създава се възможност за изменение и допълнение в учебните програми за безвъзмездно ползване на учебниците, без да се преиздават и закупуват наново в частта, касаеща промяната. Промените следва да се отразят веднага в електронния вариант, тъй като често се налага промяна в учебните програми, а това не трябва да води до допълнителни разходи за отпечатването им, обясни още той.

Предвижда се и въвеждане на такса за издаване на дубликати за основно образование, първи гимназиален етап за средно образование.

Петата трупа предложения касае залагането на повече принципи в Закона. Например - регламентиране на принципи при оценяването, като се постави акцент върху социалните умения или принципите по отношение на учебните програми. Въвежда се един принцип, че оценката на педагогическата работа не може да е въз основа на документ. Ние считаме, че този принцип е много важен, тъй като системата има склонност в момента да формализира контрола и да дава сигнал, че най-важно е да се попълни документът. А педагогическата работа не може и не трябва да се оценява само на документ, защото не може един документ да покаже дали един учител е работил добре или лошо с децата в общия случай. Но когато системата не може да оцени труда и образователния резултат, често замества тази невъзможност с оценка на документа и възпроизвежда културата на формализма.

„Нашето мнение е, че един от големите пропуски, от големите проблеми на сегашния Закон за предучилищното и училищното образование, е липсата на санкции. Учителите се чувстват безпомощни да наложат санкции, защото са свързани с писане на много документи. Учителите се въздържат да налагат санкции, липсват достатъчно леки мерки, които да предшестват по-тежките санкции“, обясни още образователният министър.

Комисията по образованието и науката в Народното събрание обсъжда днес на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, внесен от Министерския съвет на 17 юли тази година. Комисията разглежда и на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Първият е с номер 51-502-01-37, внесен от Министерския съвет на 21 юли, а другите два, номера 51-554-01-135 и 51-554-01-136, са внесени на 22 юли от народните представители Елисавета Белобрадова и Николай Денков заедно с техни парламентарни групи.