Най-важният форум в зимните спортове – Олимпийските игри в Пекин 2022, приключиха в неделя с официалната церемония по закриването. Игрите в китайската столица ще бъдат запомнени най-вече с рекордния брой титли на Норвегия, неприятния допинг скандал с 15-годишната Камила Валиева и страхотното представяне на Алберт Попов в слалома от програмата на алпийските ски.

Преди всичко, трябва да се отбележи, че домакините се справиха отлично с организацията на Олимпиадата, макар че тя се проведе в условията на пандемия и при пълната липса на сняг в Пекин. Състезанията се проведоха с употребата на 100 процента изкуствен сняг, като в тренировките преди началото на Игрите някои състезатели се оплакаха от него, но резултатите впоследствие показаха, че изкуственият сняг не е бил пречка за силно представяне. Макар че в определени дни изключително ниските температури (доближаващи минус 30 градуса) и силният вятър доведоха до отлагане на състезания, в крайна сметка всички стартове бяха проведени.

Още преди началото на Олимпиадата норвежците не криеха амбицията си да спечелят класирането по медали и то с рекорден резултат. Макар че за няколко дни те бяха зад Германия, представителите на страната вдигнаха оборотите и спечелиха рекордните в историята 16 златни медала. Към тях те добавиха 8 сребърни и 13 бронзови отличия, като по този начин те завършиха с 37 медала и не изпълниха втората си цел да подобрят и собствения си рекорд за най-голям общ брой медали – 39 от Игрите в ПьонгЧанг преди четири години. Въпреки това представянето им бе повече от успешно, като те доминираха в биатлона (шест титли), ски бягането (пет титли) и северната комбинация (две титли). Най-изявените състезатели на Норвегия в Пекин бяха Йоханес Тингнес Бьо (четири златни и един бронзов медал), Терезе Йохауг (три индивидуални титли) и Марте Олсбу Ройзеланд (три златни и два бронзови медала).

Безспорно силно бе представянето на домакините от Китай, които завършиха на трето място с 9 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала, а традиционната сила Германия финишира втора с 12 златни, 10 сребърни и 5 бронзови отличия, като германците продължиха пълната си доминация в ледения улей и спечелиха девет от десет възможни титли в бобслея, спускането с шейни и скелетона. Американците ще бъдат разочаровани от четвъртата си позиция (8, 10, 7), която до известна степен се дължи на пълния провал на Микаела Шифрин, която не успя да финишира в трите си най-силни дисциплини и със своите съотборници загуби битката за бронза в отборния паралелен слалом.

Руският олимпийски комитет може да бъде доволен от общия си брой медали – 32 (второ място по общ брой), но едва шест от тях бяха златни и тимът завърши на 9-то място в класирането. Особено горчива за руснаците бе загубата от Финландия във финала на мъжкия хокеен турнир в последния ден на Олимпиадата.

Сред другите индивидуални състезатели, които впечатлиха с представянето си в Пекин, са французинът Кантен Фийон-Майе (два златни и три сребърни медала в биатлона), шведът Нилс ван дер Пул (титла със световен рекорд на 10 000 метра бързо пързаляне с кънки и титла с олимпийски рекорд на 5000 метра), нидерландката Ирене Шутен (три индивидуални титли в бързото пързаляне с кънки) и руснакът Александър Болшунов (три златни, един сребърен и един бронзов медал от пет старта в ски бягането).

Потенциал да бъде голямата звезда на Олимпиадата в Пекин имаше и 15-годишната рускиня Камила Валиева. Тя изуми всички с представянето си в отборната надпревара на фигурното пързаляне, когато постигна рекордни резултати и направи скокове, които досега не бяга правени. Изненадващо, след отборната надпревара церемония по награждаване нямаше, а впоследствие стана ясно, че нейна допинг проба от 25 декември е дала положителен резултат за веществото триметазидин. МОК и УАДА поискаха изваждането на Валиева от Игрите, но Спортният арбитражен съд ѝ позволи да участва и в индивидуалната надпревара, отлагайки крайното решение дали тя ще бъде наказана. Това се превърна в тема номер 1 в Пекин, а изключителното напрежение върху тийнейджърката даде резултат в изпълнението ѝ във волната програма. След като натрупа убедителна преднина в кратката програма, Валиева падна няколко пъти на леда по време на волната и в крайна сметка завърши четвърта, а кадрите с нейните сълзи разтърсиха всички зрители по света. Предстои да стане ясно дали Валиева или нейните треньори ще получат наказание за положителната допинг проба.

За България Олимпиадата в Пекин бе успешна, най-вече заради страхотното представяне на Алберт Попов. 24-годишният Попов постигна най-добрия резултат за България в алпийските ски от Олимпиадата в Сараево през 1984 година, завършвайки на девето място в слалома, като той остана на едва 36 стотни от бронзовия медал. Това не бе всичко за Алберт, като той изненада всички и с представянето си в по-слабата си дисциплина гигантски слалом, където при много тежки условия завърши на 17-та позиция. Другият ни алпиец Камен Златков даде 20-то време в първия манш на слалом, но не успя да завърши втория, а при жените 21-годишната Ева Вукадинова финишира 36-та в гигантския слалом и не успя да завърши слалома след неприятен инцидент със стюард, излязъл на пистата.

В биатлона, където имахме пълен състав от 4 жени и 4 мъже, най-добре се представи Милена Тодорова със 17-то място в спринта на 7,5 километра, но другите резултати бяха разочароващи, като най-опитният ни състезател Владимир Илиев успя да завърши на 25-то място в преследването за най-добрия си резултат. Сноубордистът Радослав Янков успя да постигне най-добро класиране (15-то) при третото си олимпийско участие, а Павел Ангелов подобри представянето си от ПьонгЧанг 2018, финиширайки на 28-мо място в спускането с шейни, след което обяви край на кариерата си. В третата си олимпиада Владимир Зографски записа 22-ро място на малката шанца и 38-мо на голямата. В своя дебют на олимпийски игри 21-годишната Александра Фейгин завърши на 24-то място във фигурното пързаляне. За съжаление, състезателят в ски бягането Симеон Деянов пропусна Игрите заради тежко прекаран коронавирус и по този начин България бе представена от 15 спортисти.

Сега започва четиригодишното чакане за следващия най-голям форум на зимните спортове – Олимпиадата в Милано и Кортина д‘Ампецо, които ще се проведат в периода 6-22 февруари 2026 година./БГНЕС