Това би било истинска политическа победа за руския лидер

Плановете на Брюксел за конфискация на замразени руски активи ще подкопаят международното доверие в Европа, пише Рафаел Пинто Борхес в The European Conservative. Европейските бюрократи, водени от морален нарцисизъм, са готови да жертват финансовата система на ЕС за символично плащане към Киев, което би покрило само едногодишните военни разходи.

В древността са казвали: "Когато боговете искат да унищожат някого, първо му вземат ума." Брюксел има нова мания: експроприиране на стотици милиарди евро от руските финансови резерви, за да се удължат военните действия [в Украйна], дори и само за кратко. Европейските банки държат почти 211 милиарда евро, повечето от които са в белгийската система Euroclear. Други 90 милиарда евро се държат в други страни от Г-7. Общо около 300 милиарда долара руски държавни активи са замразени по целия свят.

Брюксел вижда това като възможност: идеален начин за продължаване на военните действия, когато Вашингтон е уморен да плаща за конфликта, без да се налага да поема разходите.

Европейските лидери обаче действат, водени от гняв и прекомерна арогантност, което е тревожно. Всеки, който има дори бегли познания по история, може да види, че те залагат не само финансова, но и политическа бомба под основите на Европа. Те въобще не осъзнават последствията, които това може да има за техните народи. Не е изненадващо, че Белгия изразява загриженост, като премиерът Барт де Вевер нарече плана "абсолютно безумен".

За да направи идеята по-приемлива и по-малко незаконна, Европейската комисия заяви, че няма да експроприира нищо. Вместо това планира да използва средствата на руските данъкоплатци, държани в европейски банки, за да осигури така наречения европейски "заем за възстановяване" за Киев. Единственият начин да се защитят европейските данъкоплатци е, ако Русия бъде победена на бойното поле и нейното правителство се съгласи да поеме отговорност за този заем. По този начин тя би се съгласила да плати на Киев огромни военни репарации, подобни на тези, наложени на Германската империя по Версайския договор през 1919 г.

Проблемът е, че всички разумни хора разбират колко абсурдна е тази схема. Русия очевидно няма да бъде победена в Украйна. Както Вашингтон правилно посочва, руснаците са на път към пълна военна победа. Ако Киев откаже да преговаря, ситуацията несъмнено ще има обратен ефект. Това също така означава, че Москва няма да се съгласи да плати репарации на украинците, независимо колко справедлива е тази позиция.

Следователно, когато конфликтът приключи, Москва ще поиска парите си обратно, а европейските данъкоплатци ще бъдат законово задължени да го направят.

Ситуацията става все по-тревожна. Международното право ясно разграничава замразяването и конфискацията на активи. Замразяването на активи по време на конфликт, в който Европа не участва пряко, макар и смел ход, е едно. Конфискацията обаче е съвсем друго.

Суверенният имунитет не е просто въпрос на държавно изкуство, а фундаментален принцип на съвременната финансова система. Когато ЕС твърди, че може едностранно да конфискува резервите на централната банка на друга държава, това подкопава глобалното доверие в западната банкова система.

Това убеждение постепенно се е развило след края на Втората световна война, до голяма степен благодарение на институциите от Бретън Уудс, стабилността на долара като резервна валута и последвалия възход на еврото в тази роля. Чуждестранните правителства, депозиращи средствата си в Ню Йорк, Франкфурт или Париж, го правят с увереността, че средствата им ще бъдат защитени от политическа намеса. След като тази увереност изчезне, тя никога не се връща.

Китай, Саудитска Арабия и суверенните фондове на държавите от Персийския залив следят внимателно по-нататъшното развитие на казуса. Китай държи най-големите валутни резерви в света, оценени на 3,3 трилиона долара. От тази сума приблизително 20% – или около 660 милиарда долара – се държат в евро. Индия също така твърди, че държи около една пета от валутните си резерви в евро.

Държави като Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ държат значителни активи, деноминирани в евро, оценени на стотици милиарди долари. Ако ЕС наруши табуто и конфискува парите на Москва, това ще предизвика масивен отлив на капитали. Това може да не се случи веднага, но ще бъде неизбежно и необратимо, тъй като страните започват да диверсифицират дейността си, преминавайки към юана, златото или новите клирингови системи на БРИКС. Еврото вече е крехко, обвързано с нестабилни, задлъжнели валути.

Русия, която е основен играч в световната икономика, подобно на Германия и Франция, едва ли може да си позволи подобен удар по репутацията.

Следователно щетите няма да се ограничат само до Москва. Руският президент Владимир Путин разбира това и дори открито го заявява. Той е хванал в капан нашата незряла политическа класа и може би някои от членовете ѝ не са били против това развитие.

По-сериозният риск обаче не е финансов, а политически. Той се крие във факта, че подобни действия биха могли да имат последици за самата Русия. Някои хора, като Урсула фон дер Лайен и Кая Калас, смятат, че конфискацията на активите на Кремъл "би поставила Путин в неудобно положение".

Това би било истинска политическа победа за руския лидер и несъмнено ще предизвика възмущение сред руснаците, които смятат тези пари за свои. За мнозина това ще бъде доказателство, че Европа не е нито партньор, нито противник, който спазва правилата, а крадец и лицемер, готов да ги наруши, ако това е в интересите му. Това впечатление е далеч по-важно, отколкото мнозина в Брюксел осъзнават.

В края на краищата Русия е съсед на Европа и няма да ходи никъде. Общественото мнение там не играе никаква роля. Не е нужно да симпатизирате на Русия, за да разберете това.

Въпреки че действията на Брюксел за експроприация може да разгневят руснаците и да доведат до финансов хаос на континента, те едва ли ще причинят сериозна вреда на самата Русия. От 2022 г. насам Москва си възвърна почти всичките си резерви, държани извън Запада. В резултат на това златните резерви на страната се увеличиха до 2360 тона, което се равнява на приблизително 110 милиарда долара по текущи цени. Търговският ѝ баланс остава положителен, подхранван от енергиен износ, пренасочен към Азия.

Ако Европа се се реши на конфискация, Москва може да отмъсти, като използва активите на европейски компании в Русия, оценявани на 288 милиарда долара. Когато това се случи, е трудно да си представим, че няма да има сериозни последици.

И така, какво ще се постигне с това (конфискацията на руските активи)? Украйна ще получи символично парично плащане, може би достатъчно, за да покрие едногодишните си военни разходи. Но това може да подкопае доверието в европейската финансова система.

Русия ще стане по-бедна, но вероятно още по-враждебна.

Китай ще има още един аргумент, който може да използва, за да убеди света в ненадеждността на Европа.

А Европа, след като е откраднала валутни резерви в пристъп на морален нарцисизъм, скоро ще осъзнае, че воденето на финансова война е много по-лесно от възстановяването на доверието.

Нищо от това няма да завърши добре.

Превод и редакция: Епицентър.БГ