Меси и Роналдо "заличиха" цяло поколение страхотни играчи, които не стигнаха до приза

На 28 октомври, парижкият Театър "Шатле" ще стане арена на историческо събитие за футбола. Този дом на изкуството ще приеме церемонията по връчването на "Златната топка", а едно цяло поколение мина от времето, когато този приз не се асоциираше само с две имена.

Меси. Роналдо. Пак Меси или пак Роналдо.

Двете явления на новото време във футбола вероятно един ден ще бъдат приети във виртуалната зала с най-велики на всички времена. Но това ще е, когато спрат да играят. А и тези постоянни и толкова изтъркани вече въпроси кой е по-по и най-, дали Меси е по-велик от Пеле и Марадона, дали Роналдо е №1 за всички времена... Не, не тук им е мястото.

Тук въпросът е за "Златната топка". Единственият индивидуален приз във футбола, за който всеки играч е мечтал от дете до годините си на ветеран.

И цяло едно поколение страхотни футболисти пропусна шанса да я спечели, защото конкуренцията просто бе заличена. Поне 10 играчи я заслужаваха в последните 15 години, но оставаха встрани от прожекторите и не взимаха наградата, защото имаше Меси и Роналдо.

Разбира се, вината не е тяхна. Твърде добри са. Имаше сезони, в които вкарваха по 60-70, а Меси веднъж наниза и 93 гола в рамките на една календарна година. На кой друг да дадат "Топката"?

Но имаше и спорни моменти - например защо не я взе Рибери след сезона с требъл, в който летеше по терена за Байерн? Или Нойер година по-късно след Мондиала, в който той и Германия биха именно Аржентина на Лео на финала?

Или пък Ван Дайк, или феноменалните Шави и Иниеста?

Снимка: Getty Images

Фактите са, че от 2008 г. насам списъкът с победителите за "Златна топка" е доста скучен:

Роналдо

Меси

Меси

Меси

Меси

Роналдо

Роналдо

Меси

Роналдо

Роналдо

Лука Модрич (Слава богу!)

Меси

Меси

Карим Бензема (направо невероятно)

Меси.

15 години на тотална доминация с 8 приза за Лео и 5 за Кристиано. И ето, че краят на ерата дойде. В списъка на номинираните за "Златна топка 2024" и двамата ги няма. Това не се е случвало точно от 21 години. През 2004-а дойде първата номинация на Роналдо и от тогава не е имало списък с кандидати за наградата, в който поне едно от двете имена да не фигурира.

Снимка: Getty Images

Е, сега ги няма. Край.

"Заличилите" на интригата - тези феномени на играта, предизвикаха наистина куриозна ситуация. Детайлен анализ на историята на приза показва, че нито един играч, роден след 1987 г., не го е печелил. Кристиано и Модрич са 85-и набор, а Меси и Бензема - 87-ми. Преди да започне серията на Лео и Роналдо през 2008-ма, няма как да имаме победител, роден по-късно от тях.

Така "футболните деца на 90-те" тотално бяха изтрити от битката за "Златната топка".

В номинациите тази година изпъкват четири имена, които, според прогнозите, букмейкърите и експертите, са фаворити за приза.

Винисиус Жуниор от Реал Мадрид е роден през 2000 година. Той е и №1 в ставките. Втори е Родри - испанският лидер на Манчестър Сити, вдигнал и европейската титла с Ла Роха. Той пък би станал първият играч, роден през 90-те (1996 г.), с приза.

Номинирани са няколко футболисти, появили се на бял свят през новия век, няколко от 90-те, както и един-единствен от 80-те. Това е германецът Матс Хумелс (1988 г.).

Това наистина е нова ера. Догодина Хумелс със сигурност няма да е номиниран, а играчите, родени след 2000 г., ще станат още повече. Това вече ще е епохата на новия век във футбола, но имаме и факторът "Килиан Мбапе" - роден през 1998 г.

А какво поколение бе "заличено" от Меси и Роналдо само?!

Ако опитаме да сглобим нещо като идеален отбор на тези, които можеше и трябваше да спечелят поне по една "Златна топка", само чуйте какви имена има там.

Снимка: Getty Images

Вратар: Мануел Нойер, спечелил всичко по няколко пъти с Байерн и Германия, световен шампион, победител в Шампионска лига (2 пъти). Бе дори не втори, а трети след Мондиала през 2014-а, който спечели с Германия. Пред него - Роналдо и Меси.

Защитници:

Върджил ван Дайк, скалата в отбраната на Ливърпул и Нидерландия. В продължение на поне 3-4 години бе най-силният в света на поста си, но остана втори през 2019-а, зад Меси.

Джорджо Киелини и Лео Бонучи (Ювентус и Италия). Имаше един период от 3-4 сезона в Шампионската лига, в които всеки гол във вратата на "старата госпожа" бе събитие. Жозе Моуриньо ги нарече "университет за игра в защита". А черешката на тортата бе страхотната им игра на Евро 2020, когато бяха с най-голяма заслуга за титлата на Италия.

Халфове:

Шави и Иниеста. Те са велики и заслужават да ги маркираме поотделно, но как да разделиш тази двойка магьосници, която бродираше сложни пъзели по терена и съперникът нямаше решение? Спечелиха всичко с Барса и Испания - четири трофея в Шампионската лига, две европейски и едно световно... Иниеста има едно второ и едно трето място, а Шави два пъти бе трети за "Топката".

Кевин де Бройне - модерният гений на халфовата линия на Сити, който прави каквото поиска, когато се развихри на терена. Пасовете му са достойни за перото на някой поет, спечели безброй трофеи, стана шест пъти шампион на Англия и веднъж на Европа... но има едно трето място през 2022-ра.

Франк Рибери - крило, нападател или полузащитник, както решите. Но помните ли сезон 2012-13 г., в който Байерн на Юп Хайнкес прегази като ручейче целия европейски елит и стана шампион на континента, като десерт към дубъла в Германия? Е, това бе годината на Рибери. Но остана трети - след Роналдо и Меси.

Нападатели:

Неймар - два пъти бе трети след Меси и Роналдо (естествено), а може да се спори, че заслужаваше точно в тези конкретни години да е пред тях. Но срещу статистиките и числата е трудно, а тези на Кристиано и Лео просто са убийствени.

Роберт Левандовски поне получи утешителната награда за №1 на ФИФА през 2021-ва, а през 2020-а, когато направи Байерн европейски шампион, "Златна топка" просто не се връчи. Тогава вероятно полякът щеше да спечели, въпреки че и това не е много сигурно при примерите, които дадохме от други години. През 2021-ва обаче остана втори за "Топката". След Меси.

А вкара стотици голове за Байерн и Барселона, като дори счупи рекорда на Герд Мюлер за най-много попадения в един сезон в Бундеслигата. Не бе достатъчно.

Мохамед Салах - скъса се да вкарва по терените на Англия и Европа (над 200 гола и близо 100 асистенции в 350 мача), спечели титла с Ливърпул при убийствената хегемония на Сити, както и игра три финала в Шампионската лига, като вдигна веднъж трофея. Не е влизал дори в тройката.

И последно - преди година Ерлинг Холанд и Килиан Мбапе останаха втори и трети, съответно. Първи бе Меси заради спечелената световна титла с Аржентина. Нищо, че вече играеше в Щатите.

Но това е краят на ерата. Една дузина великолепни играчи не успя да се добере до "Златна топка" заради двамата извънземни. Такава хегемония едва ли ще видим повече. Вратите се отварят широко и конкуренцията вече ще направи всяка церемония за наградата непредвидима.

А това е добре за футбола, нали?