Ивайло Маринов е първият варненец, станал шампион на Oлимпийски игри. Постижението си боксьорът постига на форума в Сеул през 1988 година. За мнобройните си успехи, Маринов е избран за боксьор на столетието на България.

Tой покорява абсолютно всички върхове в своята кариера. През 2010 г. е награден с орден „Стара планина“ II степен за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта. Създава Боксов клуб „Ивайло Маринов“ (Варна). Занимава се и с частен бизнес.

Ивайло Маринов говори пред Днес + за представяне на Кубрат Пулев на професионалния ринг, шансовете на Пулев срещу световния шампион Владимир Кличко, какво трябва да се промени, за да има успехи бългрският аматьорси бокс и др.

Каква е Вашата оценка за представянето през тази година на най-добрия български боксьор в момента Кубрат Пулев на професионалния ринг?

Тази година се представи много добре. Дай боже догодина да се срещне със световния шампион Владимир Кличо и да го победи.

Според Вас има ли шанс Кобрата да победи Кличко?

Както разбирам от регламента, няма как през следващата година този мач да не се състои. Шансовете са 50/50. Ако не се играе, Кубрат ще срещне друг претендент за пояса. Ако няма такъв, би трябвало титлата служебно да отиде при Кубрат. Много бих се радвал Кубрат да победи Кличко и да имаме и ние световен шампион в тежка категория.

Къде са слабите страни на Владимир Кличко, които Кобрата може да използва?

Като се замисля, май Владимир Кличко няма слаби страни. Той е много бърз и Кубрат също е бърз боксьор.

Защо толкова дълго се отлага мачът между Кубрат и Кличко?

Според мен всичко опира до финансови средства. Не изключвам обаче и вариантът Владимир Кличко да се страхува от Кубрат.

Аматьорският бокс изпраща ли добра година?

Като цяло от аматьорския бокс не съм доволен. С ръка на сърцето казвам, че за да имаме успешен бокс, трябва да има треньорска рокада. Бях казал преди време, че сгрешиха, като махнаха Мишо Таков. Той си вършеше добре работата. Това е решение на президента на федерация и той носи отговорност за него.

Каква е разликата между бокса преди 1989-а година и сега?

Тогава спортът беше държавна политика, но ние много тренирахме. А сега какво тренират - по дискотеките. Тогава спазвахме режим. В 22 часа бяхме по леглата, ако те няма губиш си стимула. На първия даваха 80 лв., на втория - 60 лв., на третия - 40 лв. и т.н. Пък 80 лв. бяха пари. Тогава бяхме и голям колектив. Нямаше интриги и никой не е говорил зад гърба на колегата си. Който иска да стане голям боксьор, трябва да спазва режим. И аз съм се отпускал, но след големите победи. Като наближаваха големите мачове, оставах два часа да тренирам допълнително след тренировката. Ние с Петър Лесов оставахме двамата да тренираме допълнително, за да си помагаме взаимно. Имаше моменти, в които от умора не виждаш ударите. Сега младите боксьори чакат да свърши тренировката и си плюят на петите. Според мен демокрацията съсипа спорта. На лагери бяхме по 25-30 души, а сега колко са по 8-9. Сега няма конкуренция. В категория се борихме по четирима боксьори, за да бъдеш първа ръкавица. Сега си знае, че е сам в категория и си прави каквото иска. Трябва да се организират лагери и да има конкуренция, иначе няма да имаме успехи.

На предстоящите Олимпийски игри в Рио де Жанейро можем ли да вземем медал?

Не. Състезателите имат две години, за да се подготвят. Трябва да се стегнат. Нужно е да се обърне внимание и на юношите. Пак повтарям да има лагери, конкуренция и т.н. Срещу Тервел Пулев никой не се качва на ринга да играе с него. Каква конкурения може да има?

Дошло ли е времето и Тервел Пулев да се качи на професионалния ринг?

Там треньорите и той си решават. Според мен е рано.

Как се развива Вашият клуб „Ивайло Маринов”?

Вървим много добре. Имам шампиони, сребърни и бронзови медалисти от републиканските първенства. Взех нов треньор - Неделчо Дишев, който е ставал трети на световно. Много са доволни момчетата от него. Работи добре и ковем успехи. Участваме с по 4-5 души на републикански, тъй като нямаме финансови средства за повече. Аз нямам спонсори. Каквото изкарам от заведението, го давам за бокса. Понякога влизам и в залата, но не се меся в работата на треньора. Гледам отстрани. Дал съм му пълен картбланш. Сега правим ремонт на залата. Засега сме добре, за в бъдеще ще видим.

Петър Дойкински