Петър Василев остави куп незабравими спомени с коментари, при това не само в най-популярната игра

Отиде си Петър Василев, един от доайените на спортната журналистика и коментаторското изкуство в България. И за да го почетем като колеги и приятели, нека ви разкажем една история. Може да не я помните, ако възрастта ви е такава, че на 17 ноември 1993-а сте били твърде малки. Но ако сте гледали българската телевизия в онази вечер, не сте забравили.

Франция - България, последен мач от световните квалификации. Зад пулта коментират Петър Василев-Петела и Николай Колев-Мичмана. На нашите трябва само победа, за да изхвърлят домакините и да идат на Мондиала в САЩ. А как се бие Франция насред Париж.

Минути преди края нещата вървят към 1:1, а Мичмана отбелязва, че френският отбор е много колеблив и в този мач сме имали златен шанс да го накажем.

"Ние ще съжаляваме, че това наистина талантливо поколение български играчи минута и 15 секунди преди края на редовното време изпуска участието си в световните финали... Може би още един шанс ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде в следващите европейски квалификации. Но тук на "Парк де Пренс" лично аз очаквах да играем доста по-активно в средата на терена и атака", казва Василев.

И тогава тръгва последната ни атака. Кременлиев подава на Балъков, той на Пенев, за да последва уникален извеждащ пас на Любо към Костадинов. А той забива топката под гредата на Бернар Лама.

В тези 2-3 секунди на лудост след гръмовния шут на Емо, се ражда великата фраза "Господ е българин", произнесена и от двамата коментатори - Колев и Василев. Повтарят я няколко пъти. След това думата взима Петър:

"Не зная какво ще става тази вечер в Париж! Невероятно - 50 хиляди души са като попарени. Българите се прегръщат, редовното време изтече... Всички думи, които казахме до тук за шанса и спортното щастие се сбъднаха. Иска ми се сега само едно - Лесли Мотрам да даде последния сигнал, защото минута се играе вече повече.

Не зная вие как се чувствате, но аз наистина трябва да спра, защото сърцето наистина може и да не издържи..."

Ето с тези думи ще остане в паметта на колеги, на фенове, на българите като спортна нация Петър Василев. Голяма фигури от екрана и глас, който всеки с лекота разпознаваше.

Фразата "Господ е българин" е несъмнено най-популярната в историята на българския футбол. Тя има двама бащи - Пепи Василев и Николай Колев, които никога не са я делили, нито пък някой от нас се интересува кой я е родил точно. Тя вовек ще е свързана с имената им.

Мичмана си отиде от света преди 21 години, през 2004-а. Днес се събра с Петела и ще обсъждат пак кой първи каза онези думи, станали парола за най-великите години на българския футбол с успехите на златния ни тим.

Петър Василев коментираше и други спортове, не само футбол. Боксът бе голямата му слабост, а емоциите му с мачовете на българите на олимпийски игри в този спорт остават култови.

Не може да се забрави как винаги изразяваше съмнения кой точно от арбитрите (изброяваше ги по имена преди първия рунд, както и от коя държава са), е "най-рисков" и може да е пристрастен срещу нашия представител. Това е Олимпиада - там сме за българите и всичко е позволено!

Ето избрано от хитовете на Петела, когото изпращаме днес с огромно уважение и почит.

---

"Колко хубав пас! Но нямаше нито прецизност, нито реализация."

---

"И ето сега летящи твари се появяват на нашите коментаторски места. Летящи гадини пречат на над 100 коментатори точно в момента."

---

"Здравейте, драги зрители! Ето че след 5-годишно прекъсване отново сме заедно в пряко предаване на футболен мач. Трябва да призная, че за тези 1826 дни така и не получих обяснение на какво се дължеше тази раздяла." (след като дълго не е коментирал двубой на националния ни тим по БНТ и се завръща за квалификация срещу Норвегия).

---

"На зрителите им писна да гледат пасове по ширина, затова правят мексиканска вълна."

---

"И пак постепенно нападение - без да бързат, уругвайците чакат своя миг. Времето обаче освен че лети, и напредва, както се казваше в една театрална постановка - "Римска баня"."

---

"Поздрави на Митко (Иванков) от далечна Южна Африка. Липсва ни на всички, разбира се. Поне на мен ми липсва"

---

"Братята Боагенг са родени в Берлин от един и същ баща."

---

"Каква поредна футболна драма!" (след златния гол на Давид Трезеге на финала на Евро 2000 срещу Италия).

---

"Повечето от тези латиноамерикански съдии са като герои от филма "Брилянтин"."

---

"Как е възможно това!!? Как е възможно, Христо, кажи ми!? Когато трябваше само с лекота и ювелирност да поразиш вратата..." (към Христо Йовов по време на мач срещу Словения).

И още...

Сбогом на една легенда в спортната журналистика и коментара.

Динко Гоцев, Dir.bg