Някога Земята може би е имала свой собствен планетарен пръстен, съобщи Science Alert.

Хипотетичният пръстен не е оцелял за дълго, от космическа гледна точка – само няколко десетки милиони години. Но това е достатъчно дълго, за да може да остави траен отпечатък върху геоложкия запис на Земята, според анализ, ръководен от планетарния учен Анди Томкинс от университета Монаш в Австралия.

Томкинс и екипът му реконструираха необичайно нарастване на броя на метеоритните удари, известно като Ордовикски удар. Те определиха, че пръстенът, който бавно се разпада в земна орбита, може да бъде правдоподобно обяснение за аномалията.

„Харесва ми да мисля за това как може да е изглеждала Земята с пръстен около нея. Много различен вид в сравнение с днешния“, заяви ученият.

Това е забележителна детективска работа и такава, която може с помощта на бъдещи изследвания да помогне за обяснението на други аспекти от историята на Земята.

„Преди над милион години материалът на този пръстен е паднал постепенно от Земята, създавайки рязкото нарастване на метеоритните удари, наблюдавано в геоложките записи. Виждаме също, че слоевете в седиментните скали от този период съдържат изключително много метеоритни отломки“, каза Томкинс.

Пръстените се приемат за сравнително често срещани в Слънчевата система. Четирите гигантски планети имат пръстени, а има доказателства, че Марс също има такъв.

Това повдига въпроса: Може ли Земята да е имала пръстен някога в далечното си минало?

Малко вероятно е да намерим следи от него в космоса, ако изобщо някога е съществувал. Но за известно време по време на Ордовик преди почти половин милиард години, метеоритните удари внезапно се увеличават за около 40 милиона години. По това време са се появили цял куп кратери, разположени много близо един до друг.

Това близко разстояние е не само във времето, но и по отношение на местоположението. Томкинс и екипът му анализират 21 кратера, които са се появили по време на пика на ударите, и установяват, че всички те са в рамките на 30 градуса географска ширина от екватора. Това не е било очевидно веднага, тъй като през Ордовик всички континенти на Земята са били част от суперконтинент, наречен Гондвана, който след това се е разпаднал и се е отдалечил.

Струпването на кратерите може да изглежда чудно, но става още по-странно. Изглежда, че бомбардировката е засегнала само 30% от изложената на опасност земна маса, цялата в екваториалния регион. Така че, макар метеоритите да са били много по-разпространени, отколкото наблюдаваме днес, тези специфични удари са били ограничени до малък участък от земното кълбо сякаш куп скали са паднали от тясна лента съставена от такива, която обикаля центъра на Земята.

И това, според Томкинс и колегите му, може да е било точно онова, което се е случило.

Техният анализ показва, че преди около 466 млн. години астероид е попаднал точно в гравитацията на Земята. Не е бил толкова близо, затова веднага е паднал – бил е достатъчно близо, за да бъде разкъсан от приливните сили, пресичайки границата, известна като границата на Рош.

За слабо свързан астероид границата на Рош е на надморска височина от около 15 800 км. Това е по-ниско от някои сателити – височинен диапазон, на който отломките от астероида биха могли да се завъртят около Земята в относително стабилна орбита и да се разпаднат с течение на времето.

Това е в съответствие с наблюденията ни в други части на Слънчевата система. Пръстените на Сатурн са временни и падат върху планетата с доста бързи темпове. През 1994 г. видяхме как кометата Шумейкър-Леви 9 се заби в Юпитер – но не и преди гравитацията на планетата да разкъса кометата, създавайки поле от отломки, които години наред обикаляха около планетата. Така че изглежда напълно правдоподобно Земята да е разкъсала, а след това да е изяла астероид.

Струпването на удари е едно от доказателствата. В седиментите има и много метеоритен материал, който се е натрупал по същото време и период. И двете улики могат да бъдат свързани с този астероид.

Може да има и друг намек. Към края на Ордовика преди около 445 млн. години, Земята е навлязла в опустошителен ледников период. Той е бил най-студеният в последните половин милиард години. Пръстенът около Земята би могъл да влоши тази ситуация, като хвърли сянка върху повърхността. На този етап това е доста спекулативно и изисква допълнително проучване.

„Следващият етап от изследването трябва да бъде численото моделиране. Ние вече сме го направили, но очаквам, че и други учени ще се заемат с това“, обясни планетарният учен.

Това моделиране ще пресъздаде разпадането на астероида и образуването на пръстена от неговите отломки, последвано от еволюцията на пръстена във времето. Това би разкрило структурата и формата, която пръстенът може да е имал, и дали е могъл да хвърля голяма сянка. Тези данни ще трябва да бъдат предоставени на учените, занимаващи се с климата, за да се види какви биха могли да бъдат последиците от това.

Но ако наистина има ефект, те ще са доста интересни не само за разбирането на нашия собствен свят, но и за намесата в климата.

„Нещо друго, което се случва по това време, е Голямото ордовикско събитие на биоразнообразието (бърза еволюция на различни организми) – бързата промяна на климата създава предизвикателства за живота и необходимостта от еволюция. Така че, ако пръстенът е предизвикал климатичните промени (а това е голямо "ако" на този етап), той може да е предизвикал и бързата еволюция.

Забавна концепция е, че това би бил един от начините за тераформиране на прекалено гореща планета. Така например, ако пренасочим голям астероид към разпадаща се орбита около Венера, охлаждането би довело до частично изхвърляне на дъжд от атмосферата и вероятно до доста значително охлаждане“, посочи Томкинс.

Вероятно няма да тераформираме Венера в скоро време. Но не е ли забавно да си представим, че бихме могли?