Американски учени установиха, че ледниковия период преди 13 000 години, поради който са изчезнали мамутите, е възникнал не заради падането на метеорит, а заради цяла поредица от вулканични изригвания. Резултатите от изследването са публикувани в списание „Science Advances“.

В края на плейстоцена, преди около 12 800 години, след няколко хилядолетия на общо затопляне, климатът на Земята изведнъж се е върнал рязко към ледниковата фаза, наречена късният Дриас. Това е било последното силно заледяване на Земята, което убило мамутите и другите големи животни в Северното полукълбо.

Според една от версиите охлаждането е причинено от падането на голям метеорит или “кометен дъжд”, според друга – от масивни вулканични изригвания. Пепел и малки твърди частици, изхвърлени от вулкани, могат да образуват атмосферна суспензия като аерозол, отразявайки слънчевите лъчи, и да не ги пропускат към земната повърхност. Според изчисленията на геолозите, масови изригвания, продължили от една до пет години, могат да доведат до глобално охлаждане.

Изследователи от Университета в Хюстън, Бейлорския университет и Тексаския университет A&M, които са разкопали пещерата Хол в Централен Тексас, са открили сериозни доказателства в подкрепа на хипотезата за “вулкана”.

Находищата в тази пещера са на възраст между 6 и 20 хиляди години. Някои са запазили уникални геохимични признаци на древни вулканични изригвания, които по-рано са били сбъркани със следи от извънземна намеса.

Професорът по природни науки в университета в Хюстън, Алън Брандън, казва: “Охлаждащият епизод, известен като късния Дриас, е причинен от множество съвпадащи си процеси на Земята, а не от голям взрив на метеорит в атмосферата.”

Изследователите извършили изотопен анализ на осмия от утаечните слоеве на пещера Хол и също така измерили нивата на сидерофилните елементи като иридий, рутений, платина, паладий и рений. Според учените съотношенията на тези елементи показват техния земен произход, защото при метеоритите и астероидите тези съотношения са различни.

Авторите твърдят, че източникът на тези елементи са големи вулканични изригвания на Алеутските острови и Каскадните планини в Северна Америка, както и вулкани в Европа.

Получените данни са първите сериозни веществени доказателства в подкрепа на „вулканичната“ хипотеза за охлаждане в късния Дриас. Болшинството от предишните находки водеха повече към извънземна причина.

Както отбелязват самите изследователи, е малко вероятно причината да са били само вулкани. Според друг автор на труда, Стивън Форман, професор по земни науки в университета в Бейлор, охлаждането в късния Дриас най-вероятно се дължи на цял набор от фактори: плъзгането на ледената покривка в Атлантическия океан и увеличаването на снежната покривка, а мощните вулканични изригвания са били важен двигател за изменението на климата./БГНЕС