От свещени върхове до димящи кратери, тези седем маршрута разкриват едни от най-драматичните пейзажи на планетата

Вулканите са сред най-внушителните пейзажи на планетата: места, където черни лавови полета, димящи отвори и кратерни езера делят вековната си история с древни гори, плодородни долини и процъфтяващи общности. Изкачването им е не просто пътешествие. Достигането до върха, независимо дали това означава изкачване през облачните гори на Килиманджаро, прекосяване на лавовите пустини на Етна или посрещане на изгрева над облаците на планината Фуджи е несравнимо с нищо приключение. Някои маршрути са достъпни за еднодневни преходи, други изискват многодневни експедиции, но всички предлагат поразително напомняне за неспокойната енергия на Земята.

Ето 7 маршрута, които списание National Geographic определя като най-вълнуващите.

Килауеа, Хавай, САЩ

Надморска височина: 1250 м

Терен: Кални пътеки и димящи кратери

Време за преход: 2-5 часа

Трудност: Достъпна. Нужна е добра физическа форма, но не се изисква височинна подготовка

Въпреки че е един от най-активните вулкани в света, Килауеа е изненадващо лесен за преход. Кръговата пътека по ръба на кратера е подходяща за начинаещи, а ако търсите по-предизвикателен маршрут, опитайте петчасовия преход Килауеа Ики. По-кратката и приятна пътека Байрън Ледж преминава през тропическа гора, където папратите докосват краката ви, а извисяващите се дървета коа осигуряват сянка. Любителите на птиците ще се насладят на района - тук може да видите и застрашената хавайска гъска.

Снимка: БТА/АР

Достигането до самия връх често е трудно заради постоянната вулканична активност. Вместо това се спуснете по стълбите към кратера Килауеа Ики - някога езеро от разтопена лава, днес превърнало се в безжизнено поле. Макар билата наоколо да са зелени, тук долу почти няма признаци на живот. Направете и кратко отклонение до лавовата тръба Нахуку, където можете буквално да влезете във вулкана. Оглеждайте се за сталактити, образувани от застинала лава. Накрая се върнете към началната точка и се полюбувайте на клокочещото, кървавочервено лавово езеро Халемаʻумаʻu (Halema"uma"u).

Ринджани, Ломбок, Индонезия

Надморска височина: 3726 м

Терен: Пясък, савана и пепелни склонове

Време за преход: 6-8 часа на ден

Трудност: Умерена до висока. Препоръчват се силови и кардио тренировки

Разположен в Малките Зондски острови на Индонезия, Ломбок е дом на вулкан, обвит в легенди. Местната общност Сасак и до днес извършва ритуали в чест на богиня, за която се вярва, че обитава кратерното езеро. Повечето маршрути отнемат два-три дни и започват от селата Сенару или Сембалун. Носете си къмпинг екипировка. По маршрута няма хижи. Пътеките преминават през села и оризови полета, след това през пасища и водопади, докато въздухът става по-хладен и пейзажът се доминира от борови гори. Вътре в кратера се намира езерото Сегара Анак (около 11 кв. км), чиито топли води (20-22 граадуса през цялата година) са идеални за почивка.

Снимка: БТА/АР

Ако сте достатъчно уверени, продължете по ронливия терен към ръба на кратера, откъдето се разкриват впечатляващи гледки към шлакови конуси, издигащи се над облаците. Финалното изкачване по тесен ръб е най-предизвикателно, пепелта затруднява всяка стъпка, но наградата е 360-градусова панорама към Бали, димящи вулкани и тропически острови.

Котопакси, Андите, Еквадор

Надморска височина: 5897 м

Терен: Ледници и дълбоки цепнатини

Време за преход: 6-8 часа изкачване, 2-3 часа спускане

Трудност: Висока. Изисква алпинистка подготовка, екипировка и аклиматизация

На юг от столицата Кито се извисява почти съвършеният конус на Котопакси. Спокойният му силует обаче е измамен. Изкачването изисква сериозен алпинистки опит, тъй като ще се изправите пред ледници и лавинна опасност, рядко срещани толкова близо до Екватора. Началото е по-леко - двучасов преход през застинала лавова почва в червеникавоохрени тонове, преди да достигнете хижата "Хосе Ривас".

Снимка: iStock by Getty Images

Освен удобни легла и топли напитки, тук ще получите обучение за работа с въжета и котки. Изкачването към върха започва около 1 ч. през нощта. Стръмни сипеи отвеждат до ледника, осеян с ледени мостове и вертикални спускания. Тук започва истинското изпитание: наклон до 40 градуса и разреден въздух, но усилията си струват. При изгрев слънцето огрява огромния кратер на Котопакси (800 м в диаметър), а снежните хребети и Андите се оцветяват в нюанси на синьо и оранжево.

Фуджи, Хоншу, Япония

Надморска височина: 3776 м

Терен: Вулканичен сипей и планинска пътека

Време за преход: 5-10 часа изкачване, 5-6 часа слизане

Трудност: Умерена. Не се изискват технически умения, но е препоръчителна добра аклиматизация

Увековечена в безброй дърворезби, съвършено симетричната форма на планината Фуджи е един от най-разпознаваемите символи на Япония. Върхът се счита за свещен. Обвитите в мъгла тории бележат границата между човешкия свят и царството на духовете. Над половината от туристите избират маршрута Йошида, до който лесно се стига с автобус или влак от Токио. Изкачването обикновено започва от 5-ата станция на линията Фуджи Субару, разположена на 2300 м, най-високата точка, достъпна по шосе.

Снимка: iStock by Getty Images

Първият участък преминава през широколистна гора, след което теренът се отваря към покрит с храсти вулканичен сипей, а пътеката става по-стръмна и открита. Повечето туристи се отправят следобед към планинска хижа край 8-ата станция, където нощуват и се аклиматизират. Ако целта е изгревът, тръгването е около 2 ч. през нощта. Финалният участък е най-взискателен - стръмни, криволичещи пътеки и все по-разреден въздух. Светилището Кусуши, пазено от статуи комаину, отбелязва близостта до върха.

Връх Тейде, Тенерифе, Испания

Надморска височина: 3718 м

Терен: Сурови, лунни пейзажи и стръмни била

Време за преход: 5-7 часа изкачване, 3-4 часа спускане

Трудност: Умерена. Нужна е добра физическа форма; внимавайте с височината

Смятан от местните гуанчи за обиталище на дявола, връх Тейде е планина, която изисква уважение. Пейзажите му се променят драматично - от тропически бананови плантации и черни плажове в подножието до студени, почти извънземни равнини близо до върха. Разположен в Национален парк "Тейде", маршрутът обикновено започва от паркинга Монтаня Бланка, високо над горската линия. Изкачването е дълго, но равномерно.

Снимка: iStock by Getty Images

Пътеката се вие през сипеи, осеяни с яйцата на Тейде - огромни вулканични късове, изхвърлени при минали изригвания. С напредване на височината въздухът се разрежда, а наклонът се увеличава. Бавното, равномерно темпо с почивки е ключово за адаптацията. Над горната станция на кабинковия лифт (3555 м) се изисква разрешително или лицензиран водач, затова предварителното планиране е от съществено значение. От върха се разкриват панорамни гледки към Атлантическия океан и островите от Канарския архипелаг.

Килиманджаро, Аруша, Танзания

Надморска височина: 5895 м

Терен: Облачни гори, влажни зони и алпийска пустиня

Време за преход: Минимум 9 дни

Трудност: Висока. Препоръчителни са поне 3-4 месеца подготовка

Килиманджаро - най-високият самостоятелен вулкан в света - се издига над равнините на Танзания и Кения. Със своята културна значимост и пет ясно разграничени климатични зони той е сред най-желаните цели за планинари от цял свят. Макар да не изисква техническо катерене, изкачването трябва да бъде постепенно, за да се позволи адаптация към голямата височина. Деветдневният маршрут Лемошо често се счита за най-подходящ.

Снимка: БТА/АР

Пристъпвайки от запад, започвате в гъста облачна гора, където може да срещнете маймуни колобуси и разнообразни птици, след което теренът преминава в по-равнинни влажни зони. По-нагоре пейзажът става почти нереален, осеян с гигантски сенецио, а след това растителността постепенно изчезва. Най-стръмният участък е стената Баранко, изискваща стабилност и концентрация. Следват още няколко дни лагеруване и преходи през рехав въздух и вулканични сипеи. Финалът е връх Ухуру - леден и ветровит, но величествен. Табелата, покрита със стикери от туристи, отбелязва достигането до "Покрива на Африка".