Европа е изправена пред най-тежката си газова ситуация от началото на войната в Украйна, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. По думите му газохранилищата са с най-ниска запълняемост от 2022 г., а цената на природния газ е достигнала най-високото си равнище за същия период. Василев направи коментара в интервю за „Дарик“.

Той предупреди, че едновременното поскъпване на газа, петрола и пшеницата, проблемите с износа през Одеса и Новоросийск и слабостта на германската индустрия създават риск България да изпадне в стагфлация и рецесия. Според него германската автомобилна индустрия вече е „в колапс“, а значителна част от българския износ е свързана с нея. Това означава, че не може да се очаква ръст на износа и индустриалното производство.

„Европа е на най-ниската си запълняемост на газовите хранилища от 2022 г. насам. Цената на газа е най-високата от 2022 г. насам, когато избухна войната в Украйна“, заяви Василев. Той посочи, че цената на пшеницата се увеличава, тъй като терминалите за износ в Одеса и Новоросийск са повредени при атаки и износът не може да се осъществява с необходимия капацитет. По думите му цената на петрола също върви нагоре.

Василев заяви, че международната конюнктура вече оказва натиск върху цените и българската икономика. Наред с очакваното ускоряване на инфлацията се замразява политиката по доходите и вътрешното потребление. Освен това през следващата година няма да бъде налична същата подкрепа от Плана за възстановяване и устойчивост и от европейските средства, което според него ще доведе до спад на инвестициите.

„Имаме ръст на суровините и задаваща се инфлация заради международната конюнктура. На целия този фон се замразява доходната политика и вътрешното потребление, а догодина няма да има тази инжекция, която сега има от Плана за възстановяване и устойчивост и от европейски средства. Тоест инвестициите ще паднат“, каза той. По думите му съчетанието на тези фактори създава сериозен риск за икономиката и може да вкара страната в стагфлация и рецесия.

Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ заяви, че България се нуждае от цялостен антикризисен пакет. Според него мерките трябва едновременно да подкрепят доходите на гражданите и да намалят разходите на бизнеса.

„Най-важната мярка е доходите да растат по-бързо от инфлацията, за да не обедняват хората“, каза Василев. Като възможна стъпка той посочи възстановяване на програмата за компенсации за електроенергията на бизнеса, което би намалило разходите за ток.

Друг пример, който той даде, е таргетираната помощ за земеделието от 2022 г., свързана с цените на фуражите и торовете. Василев обясни, че по-скъпият природен газ води до увеличение на цените на торовете, а проблемите с пристанищата в Одеса и Новоросийск допълнително усложняват обстановката. Той припомни и компенсацията от 25 стотинки за литър гориво, въведена през 2022 г.

Василев подчерта, че при голям бюджетен дефицит средствата трябва да бъдат насочени към гражданите и бизнеса, а не към административни разходи. По думите му още с бюджета за 2026 г., приет през юли, е трябвало ресурсът да бъде насочен към по-високи доходи за българските граждани и фирми, особено при очаквана инфлация и планиран дефицит от 5,7%.

Той критикува решението средствата да бъдат оставени на Министерския съвет за разпределение с постановление, вместо да бъдат насочени пряко към хората и нормалния бизнес. „Те заложиха едни големи средства, но не ги заложиха да отидат при гражданите и нормалния бизнес, а ги заложиха Министерският съвет с постановление да си ги разпределя и администрацията да си има да си харчи“, каза Василев.

На този фон той обвини правителството, че няма план за бюджета, ако Конституционният съд отмени промяната във формулата за изчисляване на минималната работна заплата. Василев заяви, че не е чул юрист да подкрепя конституционността на промяната и оцени на над 90% вероятността тя да бъде отменена.

„Трябва да имаш план и подготовка“, каза той. Според него при решение за връщане на старата формула ще се наложи цялостно пренаписване на бюджета. Времето за реакция е ограничено, тъй като бюджетът трябва да бъде представен пред Европейската комисия до 15 октомври, а дотогава всички основни параметри трябва да бъдат изяснени.

Василев коментира и кандидатурата на Илияна Йотова за президент и на Кирил Вълчев за вицепрезидент. Той припомни нейно интервю от предходната президентска кампания, в което тя обяснява защо Румен Радев е бил избран за кандидат за държавен глава.

По думите, цитирани от Василев, Йотова е посочила, че в България съществува наследена от дълга историческа традиция представа, че върховният главнокомандващ трябва да бъде мъж. Тя е свързала избора през 2016 г. и със сериозните заплахи пред сигурността на страната, особено заради мигрантската криза. Тогава очакванията били кандидатът да бъде „засилен и решителен човек“, независим и доказан, докато нейният профил бил свързан с европейски политики и социални ангажименти.

На въпрос какъв президент би била Йотова, Василев отговори с остра критика, като я определи като кандидат, който „коленичи, докато Митрофанова е права“, и като човек, който целува ръката на агент на КГБ при пристигането му на българско летище. „Това не е български президент, това е унижение“, заяви той.

Асен Василев припомни и че Йотова не е наложила вето върху бюджета въпреки подписка, подкрепена от 32 000 български граждани. Според него тя е повторила защитата на правителството за бюджета, въпреки че множество външни юридически становища го определят като съдържащ противоконституционни разпоредби.

„От всички външни експертни становища няма нито едно, което да подкрепя тезата на правителството и на г-жа Йотова. Всички становища казват, че или някои разпоредби, или целият бюджет е противоконституционен“, каза Василев. По думите му налагането на вето и връщането на бюджета би забавило приемането му с една седмица, но би дало възможност спорните разпоредби да бъдат отстранени.