Византия без граници - висок научен форум в София
Наука 22.08.2011 16:32
Около 1200 учени от 46 страни участват в 22-ия Международен конгрес за византийски изследвания (22byzantinecongress.org), който започва днес в София и ще продължи до 27 август.
Конгресът е под егидата на ЮНЕСКО и се организира под патронажа на президента Георги Първанов и на министъра на културата Вежди Рашидов.
Международен конгрес по византийски изследвания се е състоял в България преди 77 години - през 1934 г. и е бил организиран от проф. Васил Златарски и проф. Богдан Филов.
Кандидатурата на България за домакин на 22-ия конгрес беше предпочетена пред Гърция и Кипър на предишния форум, състоял се през 2006 г. в Лондон.
Избрахме за мото на конгреса "Византия без граници", защото то дава голяма възможност за вариативност при избора на темите на пленарните доклади и на научните съобщения, обясни акад. Васил Гюзелев.
Тази основна тема е избрана, за да се привлекат повече млади специалисти и на форума над 60 на сто от участниците са студенти, докторанти и асистенти.
Основните научни теми на пленарните заседания
са свързани със "спомена и паметта за Византия" и с "ролята на Атон и Синай в духовното развитие на Византия и на средновековния свят".
В третия пленарен ден ще бъде разгледана темата за "свободата и ограниченията във Византия".
Учените ще дискутират и върху проблема за "града и градското пространство във Византия и в нейния свят", за "взаимодействието между Черноморието и Средиземноморието", както и за "светостта в изобразителното изкуство и в богословието".
В приветствие да участниците президентът Георги Първанове определи конгреса като "най-големият и значим научен форум в България през последните десетилетия".
Президентът изрази надежда, че обединените усилия на учени от различни специалности ще допринесат за задълбочаване на познанията ни за Византия, за свързаната с нея общност и за средновековната история.
Историята, културата на Византия са неделима част от историята на България,
защото българската история и нашата култура са свързани с "ежедневната борба и с културния обмен с тази велика цивилизация - Византия", каза при откриването министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Той отбеляза, че и с просто око е видно, че византийското наследство живее и днес. Византийската култура и византийската картина на света, могат да бъдат видени в ежедневието на Светата ни православна църква, добави министър Игнатов.
От името на българското правителство министърът на образованието благодари на организаторите на международния конгрес - проф. Аксиния Джурова и акад. Васил Гюзелев.
За форума в София открити два вида изложби.
Едните показват най-важните средновековни паметници по нашите земи - в криптата на храма "Св. Александър Невски", в Националния археологически музей и в Националния исторически музей.
Другите са посветени на това как съвременните художници са свързани с християнската тематика. Има и няколко фотоизложби на старобългарски паметници.
Най-интересната изложба е "Сиянието на Византия", в която са показани гръцки ръкописи от балканските страни от шести до 18-и век и е подготвена заедно с гръцки архивни хранилища. Съдействие е оказал и Светият синод на Българската православна църква.
Подредена е в Националната галерия за чуждестранно изкуство. /Vesti.bg
Конгресът е под егидата на ЮНЕСКО и се организира под патронажа на президента Георги Първанов и на министъра на културата Вежди Рашидов.
Международен конгрес по византийски изследвания се е състоял в България преди 77 години - през 1934 г. и е бил организиран от проф. Васил Златарски и проф. Богдан Филов.
Кандидатурата на България за домакин на 22-ия конгрес беше предпочетена пред Гърция и Кипър на предишния форум, състоял се през 2006 г. в Лондон.
Избрахме за мото на конгреса "Византия без граници", защото то дава голяма възможност за вариативност при избора на темите на пленарните доклади и на научните съобщения, обясни акад. Васил Гюзелев.
Тази основна тема е избрана, за да се привлекат повече млади специалисти и на форума над 60 на сто от участниците са студенти, докторанти и асистенти.
Основните научни теми на пленарните заседания
са свързани със "спомена и паметта за Византия" и с "ролята на Атон и Синай в духовното развитие на Византия и на средновековния свят".
В третия пленарен ден ще бъде разгледана темата за "свободата и ограниченията във Византия".
Учените ще дискутират и върху проблема за "града и градското пространство във Византия и в нейния свят", за "взаимодействието между Черноморието и Средиземноморието", както и за "светостта в изобразителното изкуство и в богословието".
В приветствие да участниците президентът Георги Първанове определи конгреса като "най-големият и значим научен форум в България през последните десетилетия".
Президентът изрази надежда, че обединените усилия на учени от различни специалности ще допринесат за задълбочаване на познанията ни за Византия, за свързаната с нея общност и за средновековната история.
Историята, културата на Византия са неделима част от историята на България,
защото българската история и нашата култура са свързани с "ежедневната борба и с културния обмен с тази велика цивилизация - Византия", каза при откриването министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Той отбеляза, че и с просто око е видно, че византийското наследство живее и днес. Византийската култура и византийската картина на света, могат да бъдат видени в ежедневието на Светата ни православна църква, добави министър Игнатов.
От името на българското правителство министърът на образованието благодари на организаторите на международния конгрес - проф. Аксиния Джурова и акад. Васил Гюзелев.
За форума в София открити два вида изложби.
Едните показват най-важните средновековни паметници по нашите земи - в криптата на храма "Св. Александър Невски", в Националния археологически музей и в Националния исторически музей.
Другите са посветени на това как съвременните художници са свързани с християнската тематика. Има и няколко фотоизложби на старобългарски паметници.
Най-интересната изложба е "Сиянието на Византия", в която са показани гръцки ръкописи от балканските страни от шести до 18-и век и е подготвена заедно с гръцки архивни хранилища. Съдействие е оказал и Светият синод на Българската православна църква.
Подредена е в Националната галерия за чуждестранно изкуство. /Vesti.bg
![]() |
1 | 2.07669 |
![]() |
1 | 2.26842 |
![]() |
10 | 3.86322 |
![]() |
100 | 4.09174 |
![]() |
1 | 1.67337 |
Последни новини
- 18:32 Три жертви и 11 ранени при стрелба в препълнено заведение в Ню Йорк
- 18:29 Axios: Тръмп иска бързо да се срещне с Путин и Зеленски, срещата е планирана за следващата седмица
- 18:18 Малък парад от три планети ще наблюдаваме във втората половина на август
- 18:11 Прилепин: Украйна представлява заплаха за Русия дори извън НАТО
- 18:07 За първи път: Изгубеният континент Зеландия е картографиран
- 18:02 Пожар избухна край аквапарка в Несебър и спря движението по пътя към Бургас
- 18:00 Уиткоф: Русия и САЩ се договориха за гаранции за сигурността на Украйна
- 17:55 Буря с пориви на вятъра от 100 км/ч отнесе покрива на жилищен блок с българи в САЩ