Византия без граници - висок научен форум в София
Наука 22.08.2011 16:32
Около 1200 учени от 46 страни участват в 22-ия Международен конгрес за византийски изследвания (22byzantinecongress.org), който започва днес в София и ще продължи до 27 август.
Конгресът е под егидата на ЮНЕСКО и се организира под патронажа на президента Георги Първанов и на министъра на културата Вежди Рашидов.
Международен конгрес по византийски изследвания се е състоял в България преди 77 години - през 1934 г. и е бил организиран от проф. Васил Златарски и проф. Богдан Филов.
Кандидатурата на България за домакин на 22-ия конгрес беше предпочетена пред Гърция и Кипър на предишния форум, състоял се през 2006 г. в Лондон.
Избрахме за мото на конгреса "Византия без граници", защото то дава голяма възможност за вариативност при избора на темите на пленарните доклади и на научните съобщения, обясни акад. Васил Гюзелев.
Тази основна тема е избрана, за да се привлекат повече млади специалисти и на форума над 60 на сто от участниците са студенти, докторанти и асистенти.
Основните научни теми на пленарните заседания
са свързани със "спомена и паметта за Византия" и с "ролята на Атон и Синай в духовното развитие на Византия и на средновековния свят".
В третия пленарен ден ще бъде разгледана темата за "свободата и ограниченията във Византия".
Учените ще дискутират и върху проблема за "града и градското пространство във Византия и в нейния свят", за "взаимодействието между Черноморието и Средиземноморието", както и за "светостта в изобразителното изкуство и в богословието".
В приветствие да участниците президентът Георги Първанове определи конгреса като "най-големият и значим научен форум в България през последните десетилетия".
Президентът изрази надежда, че обединените усилия на учени от различни специалности ще допринесат за задълбочаване на познанията ни за Византия, за свързаната с нея общност и за средновековната история.
Историята, културата на Византия са неделима част от историята на България,
защото българската история и нашата култура са свързани с "ежедневната борба и с културния обмен с тази велика цивилизация - Византия", каза при откриването министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Той отбеляза, че и с просто око е видно, че византийското наследство живее и днес. Византийската култура и византийската картина на света, могат да бъдат видени в ежедневието на Светата ни православна църква, добави министър Игнатов.
От името на българското правителство министърът на образованието благодари на организаторите на международния конгрес - проф. Аксиния Джурова и акад. Васил Гюзелев.
За форума в София открити два вида изложби.
Едните показват най-важните средновековни паметници по нашите земи - в криптата на храма "Св. Александър Невски", в Националния археологически музей и в Националния исторически музей.
Другите са посветени на това как съвременните художници са свързани с християнската тематика. Има и няколко фотоизложби на старобългарски паметници.
Най-интересната изложба е "Сиянието на Византия", в която са показани гръцки ръкописи от балканските страни от шести до 18-и век и е подготвена заедно с гръцки архивни хранилища. Съдействие е оказал и Светият синод на Българската православна църква.
Подредена е в Националната галерия за чуждестранно изкуство. /Vesti.bg
Конгресът е под егидата на ЮНЕСКО и се организира под патронажа на президента Георги Първанов и на министъра на културата Вежди Рашидов.
Международен конгрес по византийски изследвания се е състоял в България преди 77 години - през 1934 г. и е бил организиран от проф. Васил Златарски и проф. Богдан Филов.
Кандидатурата на България за домакин на 22-ия конгрес беше предпочетена пред Гърция и Кипър на предишния форум, състоял се през 2006 г. в Лондон.
Избрахме за мото на конгреса "Византия без граници", защото то дава голяма възможност за вариативност при избора на темите на пленарните доклади и на научните съобщения, обясни акад. Васил Гюзелев.
Тази основна тема е избрана, за да се привлекат повече млади специалисти и на форума над 60 на сто от участниците са студенти, докторанти и асистенти.
Основните научни теми на пленарните заседания
са свързани със "спомена и паметта за Византия" и с "ролята на Атон и Синай в духовното развитие на Византия и на средновековния свят".
В третия пленарен ден ще бъде разгледана темата за "свободата и ограниченията във Византия".
Учените ще дискутират и върху проблема за "града и градското пространство във Византия и в нейния свят", за "взаимодействието между Черноморието и Средиземноморието", както и за "светостта в изобразителното изкуство и в богословието".
В приветствие да участниците президентът Георги Първанове определи конгреса като "най-големият и значим научен форум в България през последните десетилетия".
Президентът изрази надежда, че обединените усилия на учени от различни специалности ще допринесат за задълбочаване на познанията ни за Византия, за свързаната с нея общност и за средновековната история.
Историята, културата на Византия са неделима част от историята на България,
защото българската история и нашата култура са свързани с "ежедневната борба и с културния обмен с тази велика цивилизация - Византия", каза при откриването министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Той отбеляза, че и с просто око е видно, че византийското наследство живее и днес. Византийската култура и византийската картина на света, могат да бъдат видени в ежедневието на Светата ни православна църква, добави министър Игнатов.
От името на българското правителство министърът на образованието благодари на организаторите на международния конгрес - проф. Аксиния Джурова и акад. Васил Гюзелев.
За форума в София открити два вида изложби.
Едните показват най-важните средновековни паметници по нашите земи - в криптата на храма "Св. Александър Невски", в Националния археологически музей и в Националния исторически музей.
Другите са посветени на това как съвременните художници са свързани с християнската тематика. Има и няколко фотоизложби на старобългарски паметници.
Най-интересната изложба е "Сиянието на Византия", в която са показани гръцки ръкописи от балканските страни от шести до 18-и век и е подготвена заедно с гръцки архивни хранилища. Съдействие е оказал и Светият синод на Българската православна църква.
Подредена е в Националната галерия за чуждестранно изкуство. /Vesti.bg
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 21:56 Хороскоп за петък, 25 септември 2026 г.
- 19:31 Захарова: Лавров върна всички на земята на заседанието на ООН за Украйна
- 19:23 ЦРУ предупреди за възможна руска атака с дронове срещу Испания, Франция или Италия от кораби
- 19:16 Марко Рубио: Сърбия е въвлечена в проблемни и експлозивни въпроси
- 19:09 Технологичните лидери искат забавяне на ИИ. За безопасност или за пари?
- 19:02 Захарова: Русия ще отговори реципрочно при пълномащабни ядрени изпитания на САЩ
- 18:54 На 27 септември между 11 и 13 ч. спират движението по Дунав мост при Русе
- 18:47 Полезно или безсмислено: Трябва ли да ядем супа всеки ден