Ваксините, произведени от Pfizer/BioNTech и Moderna, предизвикват постоянна имунна реакция в организма, която може да предпазва от коронавирус в продължение на години, съобщиха учени, цитирани от "Ню Йорк таймс".

Констатациите добавят към нарастващите доказателства, че повечето хора, имунизирани с иРНК ваксини, може да не се нуждаят от други дози, стига вирусът и неговите варианти да не се развиват много отвъд сегашните си форми, което не е гарантирано. Хората, които са се възстановили от COVID-19 преди да бъдат ваксинирани, може да не се нуждаят от допълнителна доза, дори ако вирусът направи значителна трансформация.

"Това е добър знак за това колко траен е нашият имунитет от тази ваксина", отбеляза Али Елебеди, имунолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, ръководител на изследването, публикувано в списание Nature.

Изследването не е разгледало коронавирусната ваксина, произведена от Johnson & Johnson, която е векторна, но д-р Елебеди уточни, че очаква имунният отговор да бъде по-малко траен от този, генериран от иРНК ваксините.

Д-р Елебеди и колегите му съобщиха миналия месец, че при хора, които са оцелели от COVID-19, имунните клетки, разпознаващи вируса, са в покой в ​​костния мозък поне осем месеца след инфекцията. Изследване от друг екип показа, че така наречените В-клетки на паметта продължават да узряват и укрепват поне една година след инфекцията.

Въз основа на тези констатации изследователите са предположили, че имунитетът може да продължи години, вероятно цял живот при хора, заразени с коронавируса и по-късно ваксинирани. Не е ясно обаче дали само ваксинацията може да има подобен дълготраен ефект.

Екипът на д-р Елебеди се е опитал да отговори на този въпрос, като проучи източника на клетките на паметта: лимфните възли, където имунните клетки се обучават да разпознават и да се борят с вируса.

След инфекция или ваксинация в лимфните възли се образува специализирана структура, наречена зародишен център. Тази структура е своеобразно елитно училище за В-клетки - лагер за зареждане, където те стават все по-усъвършенствани и се научават да разпознават разнообразен набор от вирусни генетични последователности.

Колкото по-широк е обхватът и колкото по-дълго тези клетки трябва да практикуват, толкова по-вероятно е те да успеят да осуетят вариантите на вируса, които могат да се появят./news.bg